|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Как Европейският съюз отстъпва от първоначалните си ценности?
Въпросите, свързани с миграцията са от основно значение, както за бъдещето на Европа, така и за България. Проблемите и неизвестните се трупат ли трупат, а управляващите и в Европа, и у нас се правят, че не виждат слона в стаята. На западното общество, а най-вече на нас, се спестява какво очаква България, след като започнат да действат някои противоречиви директиви и споразумения, приети от Европейския съюз.
Картината, която очерта наскоро г-жа Меглена Плугчиева пред POGLED е меко казано стряскаща, а надежда има само за крайните оптимисти. Тя изнесе значително количество премълчавани факти и освети информационно ситуацията.
В Германия положението е най-критично, тъй като там са приети най-голям брой бежанци, а всички места за настаняването им вече са заети. Расте и напрежението сред населението. Тревожният ѝ разказ разкрива как в двора на едно немско училище са поставени контейнери за настаняване на бежанци, защото никъде няма свободни места. Всякакви обществени помещения като спортни зали и други пространства са претъпкани.
Поради тази причина се заражда голямо напрежение между провинциите и федералното правителство. Очертава се сблъсък между общините и правителствата на отделните провинции, защото населението изнемогва. В същото време престъпността рязко се покачва. Мигрантите са огромна тежест и за социалната система. В по-голямата си част тези хора не се обучават и квалифицират, като по този начин не попадат на пазара на труда.
Финансовата рецесия в Германия вече е осезаема. През 2023 г. над 15 000 малки и средни предприятия са обявили фалит, а големите концерни са изнесли дейността си в САЩ, поради по-добри условия. Всички тези кризисни фактори допринасят за трупането на огромно социално напрежение.
Германия се намира в тежка ситуация, която дори може да се нарече извънредно положение. Разходите на страната са огромни. Тя плаща за войната в Украйна, поема най-голямата мигрантска тежест, внася 49% от бюджета на Европейския съюз, а икономиката бележи рецесия. Счита се, че около ⅔ от населението са крайно недоволни от коалицията на Олаф Шолц и от водената от него политика. Неотдавнашно блиц проучване показва, че 87% от населението одобрява надигането и протестите на фермерите. Както сме информирали вече, те протестират срещу предвидената отмяна на субсидиите за дизелово гориво за земеделските производители и срещу отмяна на освобождаването от данък върху превозните средства. Не само икономиката на Германия е в рецесия, застрашена е и демокрацията, споделят немски граждани.
Има тотално отстъпление от истинските ценности, за които всички страни – членки на ЕС са се борили години наред. Европейският съюз не бива да се възприема само като икономически модел, той е създаден и да съхрани европейските християнски ценности. Това е съюз за мир и справедливост, за солидарност и правов ред, припомня г-жа Плугчиева.
Какво се наблюдава в момента? Няма мир, няма справедливост, няма солидарност. Това, че страната ни не е приета в семейството на Шенген, като всички останали държави – членки, показва че ЕС отстъпва от своите принципи и се интересува единствено от икономически интереси.
Въздушен и воден Шенген
Приемането на нашата държава във въздушен и воден Шенген прилича на утешителна награда за България. Тази стъпка не ни носи никакъв реален икономически ефект. На всички е ясно, че за страната ни и за икономиката ни е важен сухопътният Шенген. Румънската държава е изчислила, че дългото чакане на тирове със стока по границите се равнява на загуба в размер на 2% от брутния вътрешен продукт.
Мигранти
България, Румъния и Австрия подписаха тристранно споразумение на 29 декември 2023 г. за влизането по въздух и море в Шенген, което беше изпратено до испанското председателство на Съвета на ЕС с настояване да стане правнообвързващо до края на 2023 г. След подписите на страните – членки излезе решение от Съвета на ЕС за присъединяване на Румъния и България към „въздушния“ Шенген. Тристранното споразумение бе добавено към това решение като анекс, в който не са посочени точни числа на мигранти.
Но през ноември 2023 г. ситуацията с бежанците в Европа и по-точно в Германия рязко се влоши. Точно поради тази причина бяха взети решения, които предвиждат корекции в политиката в областта на миграцията и убежището. Това ще рече, че бежанците, които успяват да се регистрират и законно преминават нашата граница, отиват в Германия и Австрия и остават там. Те биват настанени в специализирани центрове, започва специална процедура, за която те чакат около шест месеца да получат убежище или да бъдат експулсирани обратно в страната си.
Процедурата е много дълга и утежнена с голяма бюрокрация. Страните, в които остават тези мигранти, започват да изпитват големи затруднения. Престъпността се покачва и населението започва да губи търпение. Експулсацията на мигрантите става почти невъзможна, тъй като страните, от които идват не желаят да ги приемат обратно. Афганистан отказва да го направи, а Сирия – поради влошените отношения с ЕС – също не ги приема и така връщането им става невъзможно.
Порада тези причини, ЕС взе решение регистрацията и проверката на документи да не се извършва в Германия, Австрия, Франция или Белгия, а да се прави на външната граница на ЕС, което ще рече – в България, Гърция, Италия. Срокът за разглеждане на документи се скъсява от досегашните шест месеца на един месец. В рамките на този месец всички мигранти, пристигащи в страната ни, трябва да бъдат настанени, да се провери дали имат право на политическо убежище и ако не – България има право да ги експулсира към страните, откъдето са дошли.
Остава големият въпрос: след като държави като Германия и Австрия не успяват да се справят със ситуацията, как бихме могли да се справим ние с нея? Центровете ни са почти изцяло запълнени, както съобщават от Агенцията по бежанците. И според Дъблинското споразумение Германия, Франция, Австрия или Швеция имат право да ни върнат обратно мигрантите, регистрирани в България, които впоследствие са заминали за тези страни. Очаква се това да доведе до допълнителен хаос и поток от бежанци от въпросните държави. От друга страна, тези процеси продължават и новите имигранти, които идват ще усложняват допълнително ситуацията.
Към този момент България няма готовност да се справи с проблема. За да се осигури адекватно обслужване на огромния поток бежанци и това да се случи в рамките на тридесет дни, на страната ни са необходими голям брой специалисти. Те включват преводачи, адвокати, юристи и голям брой експерти в тази област, за да могат да проверят всички документи и да вземат решение кой мигрант остава и кой не.
И така натискът към България ще се увеличи, без страната ни да е получила най-важното – сухопътен Шенген. Влизането в Шенген изглежда все по-далечно, тъй като във въпросния анекс е записано, че има пет условия. Едва когато страната ни получи добър резултат по тези условия, биха могли да започнат преговорите за сухопътния Шенген.
Тези преговори изглеждат почти невъзможни през 2024 г. В Европейския парламент предстоят избори, в Белгия също ще има такива. През есента Австрия също ще избира свои управници и поради вътрешните си политически борби и проблеми, тези страни поставиха вето за нашето членство. Нидерландия направи отказ заради изборите през 2023 г., но след тях даде своето съгласие.
България вече единадесет години се бори да покрие критериите за Шенген. Сега при тези нови условия сякаш Шенген остава далечна мечта, защото едно от новите пет условия гласи: „след като се усети намаляване на миграционния натиск в Австрия”. Какви ще бъдат критериите и кой ще прецени този натиск, също остава неясно. На страната ни се налагат допълнителни условия по Шенгенското споразумение, за които може да се чака с години.
Опасностите, които очакват България, не са никак малки. Страната ни ще бъдем препълнена от новопристигащи бежанци и от такива, които ни връщат от западните държави. Това ще създаде много хаос. Бюджетът на България също ще бъде натоварен. Центровете, с които разполага страната ни са от отворен тип, т. е. мигрантите имат право да се движат свободно в нея.
Всичко това ни кара да мислим, че ЕС сам отстъпва от своите ценности и прилага двоен стандарт към отделните страни – членки. Той се компрометира като съюз на ценности, а се затвърждава като съюз на интереси!
