Коментар
Минало, настояще и бъдеще
В модерната си история София винаги е била „синя” столица, тоест демократична. Поне така са се заявявали нейните предишни градоначалници. Дали обаче управлението на София е било демократично е много дълга и неизчерпаема тема.
Както всичко напоследък, така и предложението за кмет на София от дясната общност, поляризира мненията в тази посока. Номинацията на Васил Терзиев от самото начало раздели и почти скара радетелите София да попадне в ръцете на дясна, независима и обединяваща кандидатура, с която да спечели още на първи тур. Но издигнатият от ПП-ДБ и „Спаси София” кандидат не се оказа така желаната кандидатура.
Още в първите часове на обявяването на Васил Терзиев за кандидат на десницата неговото минало и роднински връзки избуяха в публичното пространство и започнаха да акумулират всякакви мнения, несъгласия и нападки срещу него. Успешно създадената и след това продадена IT компания не можа да натежи в полза на Терзиев за сметка на роднинските му връзки с Държавна сигурност.
Това беше и първоначалният дебат около кандидатурата му – не дали е способен и дали има достатъчно добри идеи да промени облика на столицата, а какво е потеклото му. Той направи няколко опита да се извини за режима, който и той не одобрява и през който е бил дете, но това не се оказа достатъчно за наранените представители от дясно. Терзиев поиска да направи закон за лустрацията, заговори за дебати и разговори за комунистическото минало, но това отново се оказа недостатъчно за пречистването на последните тридесет години по тази тема.
Миналото си е минало и след като е пропуснато да се направи такъв оздравителен процес, чрез така наречената декомунизация и лустрация, подобни тъмни сенки ще изникват и надвисват над съвременния ни свят.
Това вглеждане в миналото отвори и друг дебат – доколко децата и внуците могат да носят отговорност за постъпките на своите роднини. И имайки претенции сега да е демокрация не се ли постъпва като в миналото, когато цели поколения са били лишавани от образование и други възможности, само защото техните предци са окачествени като „враг на народа”. Комунистическият режим е нанесъл достатъчно тежки морални, материални и духовни щети, за да може дълго след това да се берат плодовете от него. Метастазите му са толкова много, че може би ще трябват десетки години за унищожаването им.
Но да се върнем на Васил Терзиев и кандидатурата му. Ако предположим, че той наистина осъжда този режим и се разграничава от него, то тогава възниква още един проблем – начинът, по който той е избран. Част от демократичната общност, може би по-консервативната, не припознава този кандидат и осъжда за това, че София не се е възползвала от така наречената „пряка демокрация” или избор между няколко кандидатури. От по-опитните представители на дясното като „Демократична България” например се очакваше да дадат пример за такъв дебат на няколко кандидата, защото се предполага, че техният опит е по-голям във формирането и излъчването на такива лидери от по-неопитните им партньори от „Продължаваме промяната” и „Спаси София“. Номинацията на Терзиев обаче е факт, въпреки претенциите и на трите формации за прозрачност и демократичност.
Друга причина на част от демократичната общност да не се съгласява с кандидатурата на Васил Терзиев са съмненията за неговата експертиза по отношение на проблемите на столицата. Тези съмнения идват от това, че той е непознат за широката общественост, той не е изказвал мнението си пред общността по важни както за страната ни, така и за столицата въпроси.
За съжаление зад кандидатурата на Васил Терзиев няма морална аргументация, а само политическа такава. Васил Терзиев получава добро образование, което след това развива в много успешен бизнес на световните пазари – това само по себе си го превръща в демократ. Но демократичната общност сякаш очакваше друго по-демократично и открито поведение като това например на Владимир Левчев – син на Любомир Левчев, който издава антикомунистическото списание „Глас” още по времето на комунизма. Плътното и масирано присъствие на ДС в живота на Терзиев и липсата на демократичен дебат го превръщат в неприпознат кандидат за голяма част от демократичната общност.
Тези дни от информационна агенция БГНС съобщиха още интересни факти около фирмата на Васил Терзиев, които бяха спестени. От публикацията става ясно, че фирма „Телерик” на Терзиев стартира своята дейност през 2002 г. като част от „Кимкооп Трейдинг” ООД – компания, която произвежда високоспециализирана оптична техника, включваща асортимент за отбрана и сигурност. Така тази компания, занимаваща се със сделки в сферата на оръжейната търговия, е дала финансовото начало на „Телерик”, регистрирайки я като част от своята дейност. Това дело се дължи на бащата на съдружника на Терзиев, а сега неговият син Светозар Георгиев поема целият бизнес. От документи става ясно, че в структурите на холдинга „Кимкооп” силно управленско влияние имат бивши щатни служители на Първо главно управление на Държавна сигурност.
Нормално е голяма част от демократичното общество в България да има липса на доверие само при споменаването на ДС. Още са живи спомените как стана преобръщането на тази власт след десети ноември 1989 г. Как политическата власт се превърна в икономическа и борците против капитализма изведнъж се превърнаха в едри капиталисти, а след това отново капиталистическата власт се превърна в политическа, та чак и до днес.
Възгледите, изразени в статията, са на автора и може да не съвпадат изцяло с мнението на „Епок Таймс България“.
