Какъв съвет бихте искали да дадете на младите поколения?
„Скъпо следващо поколение“ е рубрика на The Epoch Times, в която читатели споделят вечните ценности, които определят правилното и грешното, и предават своята мъдрост и трудно спечелен опит. Тъй като връзката между поколенията се е изгубила, считаме, че само с тази силна морална основа бъдещите поколения имат шанс да процъфтяват.
Аз съм най-голямата от 11 деца. Кoгато се роди дете номер девет, баща ми бе нападнат от сериозен ревматоиден артрит. Не след дълго ставите му се сковаха, а пръстите му се изкривиха и не му служеха. Болката беше непоносима, от челюстта до върховете на пръстите. Невъзможността му да работи доведе до това, че загубихме земята и дома си, кoйто той бе строил четири години, вечер и през уикендите – бе измайсторил на ръка всичко. Оттогава не сме спирали да се борим с бедността, но винаги сме знаели, че имаме нещо безценно.
Лекарите бяха казали на баща ми, че ще бъде прикован към легло, но той ги опроверга. С изкривените си ръце не спря да работи – най-вече като строител и бояджия, а също и като прекупвач на коли или търговец.
На една Коледа татко нямаше пари за подаръци и ни направи играчки от дървените остатъци на работа – красива къща за кукли, магазин за коли; подаръкът за всяко дете бе съобразен с това какво харесва.
Нещата, разбира се, не бяха идеални. Преместихме се във Флорида с надеждата, че това ще облекчи болките на татко. Но в Слънчевия щат той не успя да намери работа и с двамата ми братя, още ненавършили 13, беряха портокали. Един ден до нас се обърна камион с картофи и предложиха товара на татко. Той го взе и го замени в местния хранителен магазин за различни хранителни продукти.
Седемте ми братя започнаха работа от малки, като помощници на татко. Не им беше лесно, но станаха наистина добри в строителството и като самонаети работници. Момичетата също започнахме работа рано. Родителите ни не искаха да е така, но аз съм доволна от съдбата си.
Въпреки всички трудности татко, вдъхновен от вярата си в Бог, не се предаваше. Той често казваше: „Ако бях малко по-щастлив, трябваше да имам две сърца.“ Никога не знаехме кого ще намерим на дивана, когато се събудим, защото татко често канеше у дома да спят бездомници. Той беше човек, който може да прави неща, и ги правеше. Очакваше това и от децата си, но изпитваше съчувствие към хората, които не могат да се справят сами с трудностите в живота си.
Татко вярваше, че децата му могат да се справят с всичко, да посрещнат всяко предизвикателство, да преборят всяка трудност и с примера си им оказваше, че е добре да се помага на другите. Той почина през 2013 г., оставяйки след себе си 11 наследника, самоуверени, целенасочени и състрадателни. И това е дар, по-ценен от всякакво богатство.
Тамара Дренън
_____________
Моля не забравяйте, че няма човек на тази земя, който да е „един прост…“. Една проста сервитьорка. Или един прост чиновник. Бог е създал всички ни еднакви при раждането, но е дал на някои повече възможности. На старта сме равни, но пътищата ни поемат в различни посоки. Бог ни е създал с различни умения, различни желания, различен външен вид и различни таланти. Всички хора сме частица от прекрасния ни свят и именно различията го правят така уникално красив.
Помислете за любимия си филм. Главните герои са там, но второстепенните и поддържащият екип са не по-малко важни. Без тях филмът не би бил завършен или изобщо възможен.
Замислете се за родния си град. Представете си го без служба по извозване на боклука за месец или два. Скоро градът ви би приличал на голяма кофа за боклук. Защото простият боклукчия не си е свършил работата.
Дръжте се към всеки достойно и с уважение. Никой не е „един прост…“
Марти Уингейт
_____________
Преди години имах мечта да се пенсионирам върху красиво късче земя. Може би с изглед към планините или пълноводен поток, който минава през имота. Мечтаех за голяма градина и дори коне или други животни.
Пораснахме без да сме богати, но с най-необходимото. Радвах се да тичам бос през лятото, да събирам малини и боровинки и да играя сред дърветата. Имахме каквото изкараме с труда си. Мама ни учеше колко важни са моралните ценности и семейството. Татко ни предаваше стойността на работата, честта и доброто име. Преследвахме мечтите си и бяхме здраво стъпили на земята за целите си.
Цели се високо, но не се разочаровай, ако паднеш. Винаги е по-добре да се целиш високо и да паднеш, отколкото да се целиш ниско и да постигнеш целта си.
Като деца родителите ни се стараеха да ни подхранват не само физически, но и духовно. В училище ни учеха да се храним правилно, а в църквата ни преподаваха духовните ценности. Не прекалявай с храната и бъди винаги деен.
Веднъж мама ми каза: „Човек не остарява, докато не седне в люлеещия се стол, без да мърда от него“. Човек е това, което причинява на тялото си. И като храна, и като дейност. И нека никога не забравяме духовната част, защото с нея поддържаме баланса и борим стреса.
Когато бях на 20, с приятелката ми отидохме на ваканция на 200 мили от дома. Накрая бяхме останали без пари, но това не беше проблем, защото имах в себе си няколко чека. Но тъй като нямах кредитна карта и никога не бях вземал заем, банките отказваха да осребрят чековете ми. Но мениджърката в една от банките прояви съчувствие и дори ми даде съвет относно кредитите. Тя дори осребри безполезния ми чек за 20 долара, за да си купим газ и да мoжем да се приберем у дома. Тогава разбрах: „Кредитът не се взема, той се дава.“ Когато на работа или в живота направех нещо добро и очаквах нещо в замяна, поведението ми бе като на глупак. Не вземай кредит, другите ще видят какво си направил и сами ще ти дадат кредит. Кредитът се дава, не се взема. И не се стискай да дадеш кредит, това струва малко, а е наистина безцено лицето на получателя да заблести!
По-късно в живота, когато успехът ме споходи и станах добър професионалист, подчинените ми не харесваха моя стил на „Сега свършете тази работа“. Затова се стараех самият аз да им давам пример със собствената си работа, и да работя рамо до рамо с тях. Отношенията в работната среда са дори по-важни от свършването на самата работа. В училище не ни учат на това. Да покажеш на другите, че си част от екипа, че ги цениш, винаги води до качествено изпълнение на задачите. Винаги давай на хората това, което им се полага. Давай им дори част от това, което се полага на теб. Другите винаги ще оценят благодарността ти.
Чувствам, че съм постигнал доста в живота и съм се научил да избягвам трудности по пътя. Когато наближавах 50-те обаче, претърпях провал и трябваше да започна отначало. Можем да бъдем всеки и всичко, докато не ни възпрепятстват зависимостите. Имаме толкова много самоналожени зависимости, които само чакат да ни провалят, ако им позволим. Издигнете се над това да бъдете победени. Станете победители и се издигнете над всеки облак, който замъглява погледа ви. Когато чувствате, че сте победен, станете и продължете, за да бъдете победител. Вие сте жертва само ако сте паднали и изберете да не ставате.
А каква е тайната на успеха? Просто правете най-доброто, на което сте способен. Не става дума за пари или престиж, а за щастието, което идва отвътре. Прегърнете живота и всичко, което той ви предлага. Избягвайте неприятни и негативни хора, заради които после се чувствате зле. Намерете подкрепяща общност от вярващи. Поддържайте близки взаимоотношения с роднини и приятели, които имат позитивно отношение.
И най-важното: не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт, но когато го направите, нека не е за сметка на моралните ви ценности. Бъдете спонтанни, създавайте си запомнящи се моменти и спомени. Едни от най-ценните спомени в живота ми са след спонтанни действия. Не губете мечтите си, те са това, което ви помага да вървите напред. В добри и лоше времена те осветяват вашите желания и амбиции. Затворете очи и вдъхнете живот на мечтите си, те ще дадат надежда и смисъл на живота ви. Запомнете – животът е кратък, стойте близо до хората, които обичате.
Сега съм пенсионер, имам красив парцел в планините на Северна Каролина. Имаме красив изглед към планината и пълноводен поток, минаващ през имота. Градината ни е достатъчно голяма, за да имаме за себе си и да споделяме с другите. Всяка сутрин наблюдавам мъглата над долината.
И вече не нося обувки, точно както когато бях дете…
Живея мечтата си.
Рон Блекнър (Босоногият Рон от Планините на СК)
_____________
Ще бъда кратък. Вече съм на 80 и няколко, преживял съм две войни, много протести и много писма в защита на родината ни. И сега ви призовавам: сложете ризниците, запашете меча. Ако четете „Епок Таймс“, наясно съм какви ценности изповядвате, така че, моля, направете нужното, за да спасите родината.
Томас Брайън
Помогнете на приятелите си да научат за нас. Споделете тази статия с тях.
