Загадъчното свойство на музиката – да влияе не само на чувствата, но и на целия наш организъм, е отдавна известно на медицината. Още в древността и особено през Средновековието лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии и инструменти управляват психиката, успокояват и дори лекуват душата.
Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво всъщност се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музиката?
Учените-биохимици казват следното:Музикалното произведение е всъщност последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около нас, влияят на химическите процеси в нашия организъм и на обмяната на веществата в него. И ние медитираме, плачем или изпитваме истинска наслада, слушайки музиката, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимически процеси. Това твърдят учените. И мисля, че е редно да им се доверим.
Музиката около нас… Тя е в много по-големи количества, много разнообразна, шумна, много по-агресивна, отколкото е била в миналото, в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката, без съмнение е тотална. Така наречените "низки жанрове" в нея: поп, рок, диско, техно, фолк, рап и т. н., направо са окупирали българските електронни медии – от националните до кварталните. И този невъобразим, нерядко влудяващ шум и трясък, ни преследва буквално навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафето и ресторанта, в магазина, на пазара, в празничен ден и на площада в града (заприличал на цирк или панаир!). За мнозина от младите тази "музика" се е превърнала в нещо като "наркотик за душата" и "звукова токсикомания". Те са вече зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се уверите, ако разбира се, издържите на грохота вътре!
Гръмките, ритмични удари – не толкова звуци! – натоварват и преуморяват нервната система на подрастващите, в резултат в техните още неукрепнали организми настъпва нарушение на биохимичните процеси, водещо до ред неблагоприятни последствия, сред които на първо място е постепенното и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, в сърцето, в съня.
За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас (нейните замърсители просто нямат чет!) е вече една тъжна реалност и като че ли никой не се смущава от нея, търпим я както сме търпели турското робство.
Сякаш сме нейде в Ориента или в джунглите на Африка, но не и в Европа. Дори БНР (особено "Хоризонт") се поддаде на тази невероятна по мащабите си "естрадна гигантомания" (за която преди години първи алармира нашият голям композитор Марин Големинов) и тя буквално го заля. Наистина, едва ли има друго национално радио в света, което да е дотолкова естрадизирано и американизирано, в което делът на художествената музика и на българските изпълнители и състави да е толкова нищожен.
Слушам радио от много страни на Европа и мога да кажа, че нашето е най-безродното, най-естрадизираното и американизираното, а напоследък упорито се и чалгизира. Да, Радио София озвучава дори предаванията си като „Столичен Арт Ефир“, по уж културната програма "Христо Ботев" за култура не с класика, а с гръмки, грозни, кресливи и при това дълги американски "тупалки" (шлагери по жаргона на самите редактори, които сякаш отдавна са забравили, че има Моцарт, Шуберт, Шопен и дори Йохан Щраус…). Да не говорим, че предавания като „Неделен следобед“ и „Певци ог българските оперни театри“ бяха съкратени, че няма предавания за камерна, че оперните, песенните и симфоничните концерти са малко, че няма предаване да любителите на оперетата, че българските музиканти и особено оперните певци са на заден план, за сметка на чуждестранните…
Да, вече се знае, науката го доказа, че музиката лекува и действа благотворно върху организма и психиката. Единственото нормалната, нискодецибелната музика – главно художествената, неправилно назовавана и в БНР "класическа". Но всъщност настоящият директор Милен Митев започна да я гони и дори драстично съкрати броя на редакторите от отдел „Класика“ от 13 на 3! А голяма част от предаванията се естрадизираха до край! Дори в „Христо Ботев“ – единствената културна програма, а тази за класика „Орфей“ беше драстично съкратена (!), но това е друга, болна тема, изискваща отделен разговор…
Тук няма да споменавам „Хоризонт“ – това е просто новини и музика от ниските жанрове, нещото като „джубокс“ от крайпътен американски бар, където обаче пускаш монета и сам си избираш „парчето“, а у нас плащаш данъци и за БНР, но нямаш право на избор.
Затова и в музикалната столица на Европа, Виена, има специален институт за лечение чрез музика или мелотерапия – с музика на старите майстори, класиците и романтиците. Защото практически и научно доказано е, че именно творбите на Вивалди и Хендел, на Моцарт и Шопен, на Бетовен, Росини, Йохан Щраус и на редица други автори лекуват, успокояват, хармонизират. И тогава защо тези прекрасни, божествени опуси на великите музиканти да не звучат по-често по нашите електронни медии, както всъщност е в целия цивилизован свят? Защо БНР ги пуска по малко, главно късно преез нощта, от 3 до 5 часа, а през останалото време ни надува главата с приказки, безкрайни текстови предавания, гарнирани с кресливи американски тупалки и с реклами, от които можеш да затъпееш!
И защо да не водим децата си редовно на опера и концерт, както е в Европа? Защо нашите учители по музика не желаят да си направят труда (което не изисква никакви особени усилия!) да заведат своите възпитаници на някое подходящо представление на опера, оперета, балет или мюзикъл, на популярен концерт?
И защо тези посещения да не станат част от учебните програми по музика? Министерството на образованието и науката би могло да направи нещо по този въпрос. Децата на България, страната на Орфей и Борис Христов са вече естетически неграмотни, духовно обеднели. Завършват училище без да са влизали в театъра или в концертната зала! Знаят песните и биографиите на редица фолк и поп изпълнители, а не са чували за Верди, Бетовен, Чайковски и Моцарт! И защо музика да не се изучава повече и по-сериозно, както е в повечето културни страни на Европа?
Нека да не забравяме, че музиката лекува, но и… убива.
