Химикалите в храната, която ядем, водата, която пием, и въздуха, който дишаме, са допринесли за заболяване, до голяма степен причинено от човека
Дванайсет милиона души по света живеят с болестта на Паркинсон. Този брой почти се е удвоил за шест години.
За разлика от много неврологични заболявания, според изследователите болестта на Паркинсон до голяма степен може да е нещо, което сами си причиняваме.
През по-голямата част от историята болестта на Паркинсон беше много рядко заболяване. Макар сведения за възможна болест на Паркинсон да могат да се открият в много ранни текстове, първата ясна медицинска документация е написана едва преди 200 години, през 1817 г.
„Основните причини за заболяването не са в нашата ДНК, а извън нас – в околната среда“, каза пред The Epoch Times д-р Рей Дорси, невролог и съавтор на „Планът за Паркинсон“. „Само 13% от американците носят известна генетична причина или рисков фактор за заболяването – основните причини са химикалите в нашата храна, вода и въздух.“
Заболяване, причинено от човека?
Приблизително 85 до 90% от случаите на болестта на Паркинсон са свързани с фактори от околната среда или със съчетание между излагане на такива фактори и генетична предразположеност, сочи проучване, публикувано през 2025 г. в BMJ.
Изследователите отбелязаха, че едва около 10 до 15% от случаите се причиняват строго от преки, наследени генетични мутации. При огромното мнозинство от хората заболяването се определя като „идиопатично“ – с неизвестен пряк произход, което означава, че се отключва от външни елементи, действащи върху биологичните уязвимости на човека.
Дорси, който заедно със съавтора на книгата си „Планът за Паркинсон“ д-р Майкъл С. Окун е публикувал над 1000 научни труда и лично е лекувал хиляди пациенти, посочи, че най-голямата изненада за него е откритието, че болестта на Паркинсон може да бъде предотвратима.
„Химикалите в нашата храна, вода и въздух са създали това заболяване, което до голяма степен е причинено от човека“, пишат те в книгата си. „Тези химикали са навсякъде около нас. И нито един от тях не е необходим.“
Дорси и Окун не се колебаят да определят заболяването като пандемия – не причинена от вирус, а от нов клас преносители, включително пестициди, промишлени разтворители и замърсяване на въздуха.
Химикалите под подозрение
Множество проучвания са установили конкретни химикали в околната среда, които може да играят роля за отключването или ускоряването на болестта на Паркинсон. Сред тях са определени пестициди, използваните в химическото чистене и промишлеността разтворители трихлоретилен (TCE) и перхлоретилен, както и замърсители във въздуха.
Тези токсини все по-често се свързват със заболяването, защото са токсични именно за невроните, чието разрушаване води до болестта на Паркинсон, каза пред The Epoch Times д-р Джереми М. Лиф, невролог в Northwell Lenox Hill и старши член на Дружеството по невроинтервенционна хирургия.
Сред най-значимите е паракватът – хербицид, използван на много големи площи, особено в градовете, посочи Лиф, както и ротенонът, който се използва за унищожаване на риба. Трихлоретиленът се използва не само в химическото чистене, но и в производството, авиационно-космическата промишленост и за военни цели, добави той.
Трихлоретиленът тревожи най-много д-р Джон Горецки – „именно защото е толкова обикновен“. Горецки е сертифициран неврохирург и специалист по дълбока мозъчна стимулация в болницата Northside в Атланта, където водоснабдяването на военноморската база беше силно замърсено с TCE до 80-те години на ХХ век. „В продължение на десетилетия той се използваше за обезмасляване на метал и химическо чистене на дрехи, а остава в подпочвените води цяло поколение.“
Най-ясният сигнал, че промените в околната среда могат да предизвикат болестта на Паркинсон, идва от базата „Кемп Лежон“, каза Горецки. Проучване от 2023 г. установи, че ветераните, служили там, са имали с около 70% по-висок риск от болестта на Паркинсон в сравнение с ветераните, служили другаде.
Друг случай се случи в Северна Калифорния и засегна група млади хора, при които внезапно се разви тежък, необратим паркинсонизъм; те бяха сковани, неподвижни и едва можеха да се движат. Всички бяха употребили некачествена партида синтетичен хероин, замърсена с MPTP – токсично химично съединение, което причинява трайни симптоми на болестта на Паркинсон и е сходно с параквата, химикал, който също има силна връзка с това заболяване.
Освен факторите от околната среда, възрастта също е ключов фактор за болестта на Паркинсон.
Макар броят на случаите на Паркинсон да нараства бързо, няма всеобщо съгласие дали причината са токсините от околната среда или други фактори, като застаряването на населението и по-доброто разпознаване на заболяването, каза пред The Epoch Times д-р Ребека Гилбърт, невролог в Американската асоциация за болестта на Паркинсон.
Моделиращото проучване, публикувано в BMJ, прогнозира, че до 2050 г. броят на случаите на Паркинсон в света може да достигне 25 милиона. То отдава почти 90% от това увеличение единствено на застаряването на населението. Макар възрастта несъмнено да е фактор, ранното начало на Паркинсон, което засяга хора между 20 и 49 години, също се е удвоило в световен мащаб и тези случаи не могат да бъдат обяснени изцяло със застаряването.
„… демографията и страничните продукти на индустриализацията сега са създали пандемия от Паркинсон, която ще изисква засилена активност, целенасочено планиране и нови подходи.“ Това написа Дорси в проучване от 2018 г.
Болестта на Паркинсон рядко се развива вследствие на един-единствен виновник, което прави още по-трудно доказването на причината и ограничаването на рисковете.
Горецки посочи широко цитирания метаанализ , според който излагането на паракват увеличава риска от болестта на Паркинсон 1,6 пъти, докато Проучването на здравето на земеделските производители, мащабно изследване сред земеделци, финансирано от Националните здравни институти на САЩ (NIH), не е установило ясна връзка.
Макар да съществуват „силни, многократно потвърждавани връзки“ и правдоподобни модели на биологичните механизми, Горецки посочи, че в тази област все още липсва ясното доказателство за причинно-следствена връзка, което в крайна сметка беше изградено за тютюнопушенето и рака на белия дроб – доказателство, отговарящо на всички критерии, включително последователност между проучванията, зависимост между дозата и ефекта и възпроизводим биологичен механизъм.
„Това е бавният резултат от цял един живот – гените, с които си започнал, се сблъскват с токсините, травмите на главата, инфекциите и простия факт на остаряването, натрупвани в продължение на десетилетия“, каза Горецки. „Двама земеделци могат да работят на едно и също поле и да дишат един и същ въздух, но само единият да се разболее, защото биологията им е реагирала различно на това излагане.“
Може ли ръстът да бъде спрян?
От 1990 до 2015 г. броят на хората с болестта на Паркинсон се удвои до над 6 милиона, като се очаква до 2040 г. отново да се удвои и да надхвърли 12 милиона.
Дорси и Окун предложиха рамка, наречена PLAN – предотвратяване на заболяването, изясняване на причините за възникването му, усилване на гласа на засегнатите и ориентиране в новите лечения. Амбициозната ѝ цел е до 2035 г. да бъде спрян глобалният ръст на новите случаи. Конкретните цели включват 0% увеличение на новите случаи в световен мащаб и десетократно увеличение на финансирането за научни изследвания с по-голям акцент върху превенцията.
Дорси посочи държави, които вече са премахнали параквата и трихлоретилена и са намалили замърсяването на въздуха – Англия, Германия и Нидерландия, където стандартизираните спрямо възрастта нива на новите случаи на Паркинсон сега са стабилни или намаляват. „Щом британците, нидерландците и германците могат да го направят, могат и американците, както и останалата част от света“, каза той.
Някои се отнасят скептично към целта за нулево увеличение.
„Възхищавам се на амбицията и с удоволствие бих се оказал неправ“, каза Горецки. „Не смятам, че нулата е реалистична, и бих бил предпазлив с това да даваме на обществото число, което не можем да постигнем.“
Латентният период също е проблем. Голяма част от онова, което лекарите диагностицират днес, според Горецки се корени в излагане на вредни фактори отпреди 20, 30 или 40 години. Почистването на настоящата среда е важно, но не заличава онова, което вече е записано в неврологията на хората.
Химикалите, за които се смята, че са отговорни, са толкова широко разпространени, че обществото все още не е осъзнало мащаба на проблема, камо ли да е изградило политическа воля да се справи с него, добави той.
Наред с околната среда, болестта на Паркинсон по същество е заболяване, свързано със стареенето, а светът преживява застаряване с безпрецедентни в човешката история темпове, каза Горецки.
„Не можеш да регулираш рождения си ден.“
„В околната ни среда има фактори, които могат да увеличат риска на човека от [болестта на Паркинсон]“, каза Гилбърт. „Има и неща, които можем да направим, за да предотвратим това. Никога няма да предотвратим всеки случай на [заболяването], но трябва да се съсредоточим върху предотвратяването на предотвратимото.“
