Времето на хранене може да е по-важно от общото намаляване на калориите за редуциране на висцералната мазнина при хора с болест на Крон
До 40 процента от пациентите с болестта на Крон ( хронично възпалително заболяване на храносмилателния тракт ) не реагират на съвременните познати лечения, а близо половината от тези, които реагират, в крайна сметка спират да се повлияват от тях. Изследователите обаче откриха, че дори нещо толкова просто като нощно гладуване може да помогне.
Рандомизирано контролирано проучване, публикувано в Gastroenterology, установи, че храненето в рамките на 8-часов прозорец и гладуването в продължение на 16 часа на денонощие, шест дни в седмицата, намалява коремната болка с 50 процента и честотата на изхожданията с 40 процента при пациенти с болестта на Крон с наднормено тегло или затлъстяване. Участниците в групата на гладуване също показали по-ниски нива на системно възпаление и загубили клинично значимо количество телесни мазнини.
„Хората в групата на гладуване показаха по-голямо подобрение в стомашно-чревните си симптоми, свързани с болестта на Крон, и по този начин задълбочиха своя статус на клинична ремисия“, каза пред The Epoch Times Майтрейи Раман – гастроентеролог, доцент по медицина в Университета на Калгари и старши автор на изследването.
В проучването участваха 35 души с болест на Крон в ремисия, разпределени на случаен принцип в група на гладуване или в контролна група.
Участниците в групата на гладуване били насърчавани да приключват последното си хранене по-рано вечерта, като по този начин удължавали нощната пауза без храна. Контролната група запазила обичайния си хранителен режим. Изследователите измерили индекса на телесна маса на участниците и взели проби от изпражнения и кръв.
Тези в групата на гладуване отслабнали повече – средното намаление на индекса на телесна маса било 1 точка, което се счита за клинично значима загуба на тегло. Освен това при тях се наблюдавало и значително намаляване на висцералната мазнина – тази мазнина дълбоко в коремната кухина, която обгражда вътрешните органи.
Тежестта на симптомите, измерена чрез индекса на Харви-Брадшоу – въпросник, оценяващ честотата на изхождане, коремната болка и общото самочувствие – се подобрила съществено.
Не става въпрос за по-малко хранене
Интересното е, че групата на гладуване и контролната група консумирали сходни количества калории и макронутриенти по време на цялото проучване.
Въпреки това изследователите наблюдавали намаляване на ключови възпалителни молекули, отделяни от мастната тъкан – включително лептин, инхибитор на плазминогенния активатор-1 и адипсин. Тези съединения, известни като адипокини, могат да влияят върху имунния отговор и възпалението.
„Затова заключаваме, че ползите от загубата на тегло не са изцяло свързани с намаления енергиен прием, а по-скоро с циркадните ритми и времето на хранене“, каза Раман.
Гладуването може да подобри метаболитното здраве, като направи тялото по-чувствително към инсулина и подобри метаболитната гъвкавост – способността ефективно да се превключва между изгарянето на глюкоза и мазнини – а също и да регулира имунната активност. Това коментира пред The Epoch Times Матю Брейт – постдокторант и регистриран диетолог в Медицинския кампус на Университета на Колорадо Аншутц, който не е участвал в изследването.
Тъй като обаче приемът на храна е оценен въз основа на самооценка, някои от ползите може отчасти да се дължат на неотчетени промени в приема на калории.
Вътрешният часовник на червата
Групата на гладуване показала и благоприятни промени в чревния микробиом, включително увеличаване на бактериите, произвеждащи късоверижни мастни киселини. Тези бактерии често са намалени при възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) и метаболитни нарушения, като се смята, че подпомагат функцията на чревната бариера и имунната регулация.
Бактериите, свързани с обострянията на ВЧЗ и чревното възпаление – Bacteroides ovatus и видовете Escherichia/Shigella – били по-слабо представени сред участниците с по-голяма загуба на тегло.
Много метаболитни и имунни процеси в червата се подчиняват на циркаден ритъм, а удължените периоди на хранене могат да нарушат това съответствие, обяснил Брейт.
„Гладуването може да помогне за ресинхронизиране на тези периферни часовници“, казал той. Храненето е основен сигнал за т.нар. периферни часовници на тялото – вградени циркадни механизми, налични в почти всеки орган и тъкан извън мозъка, където се намира главният часовник. Ограничаването на храненията до постоянен дневен прозорец създава по-предсказуем ритъм и помага за възстановяване на координацията между чревните микроби, имунните клетки и метаболитните процеси.
Защо висцералната мазнина е от решаващо значение при болестта на Крон
Изследването се добавя към нарастващото количество данни, които сочат, че излишните телесни мазнини – особено висцералните – могат да усложнят протичането на болестта на Крон и да затруднят овладяването ѝ.
По-високите нива на висцерална мазнина са свързани с по-чести хоспитализации, повторни приемания и оперативни интервенции, както и с по-слаб отговор към биологичните терапии.
Контролът на теглото – включително чрез гладуване – в комбинация с обичайното медикаментозно лечение би могъл да „доведе до трайна и устойчива ремисия“, каза Раман.
Интермитентното гладуване може да бъде от полза и за хора с нормално тегло, добави тя. „Дори хората с нормално тегло могат да имат висцерална мазнина.“
При заболяване, за което няма известно лечение и при което дългосрочният контрол невинаги е постижим, тези открития дават надежда, че осезаеми подобрения могат да дойдат от сравнително прости промени в начина на живот – като например по-дълга нощна пауза без храна.
