Световните цени на пшеницата достигнаха исторически връх, а цената на царевицата достигна най-висока стойност от 10 години насам, тъй като конфликтът в Украйна добави своя „принос“ към кризата, породена в съревнование между неблагоприятните климатични условия и нарушенията в доставките заради COVID-19.
Русия обяви, че се оттегля от споразумението с Украйна, наречено „Черноморската зърнена инициатива“ (The Black Sea Grain Initiative), сключено с посредничеството на ООН, което гарантираше безопасното транспортиране на украинска пшеница през Черно море. Този ход беше предприет в отговор на нападението с дронове срещу руски военни кораби, акостирали в кримското пристанище Севастопол, за което Москва обвини украинските сили, които са действали в тандем с британски военни.
Според съобщенията в ранните часове на 29 октомври руските военни кораби в Севастопол, където се намира щабквартирата на Черноморския флот на Русия, са били подложени на тежка атака от множество въздушни и водни дронове. Според руски източници един миночистач е бил леко повреден при атаката, въпреки че не се съобщава за жертви. По-късно същия ден Москва внезапно обяви, че се оттегля от споразумението с Украйна.
Черноморската зърнена инициатива е споразумение, подписано на 22 юли между Русия и Украйна с Турция и ООН, което има за цел да осигури непрекъснат износ на пшеница от три украински морски пристанища. В рамките на споразумението в Истанбул беше създаден Съвместен координационен център, в който работеха служители на ООН, Турция, Русия и Украйна, за да инспектират товарните кораби и да координират движението им през Черно море.
Декларацията за оттегляне на Русия от Черноморската зърнена инициатива дойде един ден след като ръководителят на ООН Антониу Гутериш призова Русия и Украйна да подновят споразумението за износ на зърно, което изтича на 19 ноември. Гутериш призова и други държави, главно от Запада, да ускорят премахването на пречките, блокиращи руския износ на зърно и торове.
Представители на ООН бяха в контакт с руските власти във връзка с обявеното спиране на износа:
„Жизнено важно е всички страни да се въздържат от всякакви действия, които биха застрашили Черноморската зърнена инициатива, която е изключително важно хуманитарно усилие, което очевидно има положително въздействие върху достъпа до храна за милиони хора“, заяви говорителят на Гутериш, Стефан Дюжарик.
В резултат на оттеглянето на Русия от споразумението Черноморската зърнена инициатива над 200 товарни кораба вече са „ефективно блокирани“ без възможност да напуснат Украйна, съобщи на 30 октомври украинското министерство на инфраструктурата.
В същия ден НАТО призова руския президент Владимир Путин да възобнови инициативата и да „спре да използва храната като оръжие“.
В отговор на твърденията, че спирането на споразумението ще доведе до недостиг на храни, руският министър на земеделието заяви, че Москва е готова да „замени изцяло украинското зърно и да извършва доставки на достъпни цени на всички заинтересовани страни“. В коментарите си, предадени от държавния телевизионен канал „Россия 24“, Дмитрий Патрушев заяви, че Москва е готова да „достави безплатно до 500 000 тона зърно на най-бедните страни през следващите четири месеца“ с помощта на Турция.
На 31 октомври турското министерство на отбраната съобщи, че началникът на отбраната Хулуси Акар е провел спешни разговори със своите руски и украински колеги с надеждата да съживи спряната инициатива.
Обвинения
По-рано в събота Украйна и Русия представиха различни версии за атаката с дрон в Крим, при която поне един руски кораб е пострадал в ключовото пристанище на украинския полуостров, анексиран от Москва през 2014 г.
Губернаторът на Севастополска област Михаил Развожаев заяви, че пристанището е било подложено на „масирана атака“ от дронове, като не предостави доказателства, а заяви, че всички видеозаписи ще бъдат иззети от съображения за сигурност.
Съветник на Министерството на вътрешните работи на Украйна заяви, че „небрежно боравене с експлозиви“ е причинило взривове на четири военни кораба от Черноморския флот на Русия. Антон Геращенко написа в Telegram, че корабите включват фрегата, десантен кораб и кораб, който е превозвал ракети, използвани при смъртоносна атака през юли срещу западноукраински град.
Други събития в събота бяха свързани с преместването от страна на руските войски на голям брой свои болни и ранени от болници в южната част на Херсонска област в Украйна и лишиха лечебните заведения от медицинско оборудване, съобщиха украински официални лица, тъй като техните сили се борят да си върнат провинцията.
Установените от Кремъл власти в окупирания предимно от Русия регион призоваха цивилните граждани да напуснат град Херсон, столицата на региона – и според съобщенията се присъединиха към десетките хиляди, които са избягали в други контролирани от Русия райони.
Зеленски заяви, че руснаците „разрушават цялата система на здравеопазване“ в Херсон и други окупирани райони и добави: „Окупаторите са решили да затворят медицинските заведения в градовете, да изземат оборудването, линейките, просто всичко“.
Херсон е една от четирите области в Украйна, които руският президент Владимир Путин едностранно анексира миналия месец и в които впоследствие обяви военно положение. Другите са Донецк, Луганск и Запорожие.
При последната размяна на пленници 50 украински войници, включително двама бивши защитници на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, и двама цивилни бяха освободени в събота като част от размяната с Русия, която получи 50 руски войници, съобщават двете страни.
„Епичен мащаб“
Настоявайки, че украинските сили с британска помощ са извършили нападението срещу неговия Черноморски флот, руското министерство на отбраната заяви:
„Подготовката на този терористичен акт и обучението на военнослужещите от украинския 73-ти специален център за военноморски операции е извършено под ръководството на британски специалисти, намиращи се в [южноукраинския] град Очаков“.
В ескалация на ситуацията министерството твърди, без да представи доказателства, че същото подразделение от „британски специалисти“ е отговорно за дръзката атака миналия месец, извършена върху газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които свързват газовите находища в Русия със Северна Европа.
Представители на Обединеното кралство, от своя страна, категорично отричат твърденията на Москва.
„За да отвлече вниманието от катастрофалното си справяне с незаконното нахлуване в Украйна, руското министерство на отбраната прибягва до разпространяването на лъжливи твърдения от епичен мащаб“, заявява Министерството на отбраната на Обединеното кралство и добави: „Тази измислена история говори повече за споровете, които се водят в руското правителство, отколкото за Запада.“
В края на септември стратегическият газопровод беше умишлено пробит в шведски и датски води, което предизвика лавина от обвинения между европейските столици и Москва. Макар че последната категорично намекна за западно участие, тя се въздържа – досега – от изрично обвинение срещу държави участници.
На 14 октомври Швеция внезапно прекрати съвместните разследвания с Дания и Германия на саботажа, като се позова на загриженост за „националната сигурност“. Седмица по-късно говорител на Кремъл загадъчно заяви, че „истината“ за инцидента със „Северен поток“ би „изненадала“ европейците, ако някога бъде оповестена.
Съобщава се, че Москва е поискала среща на Съвета за сигурност на ООН, за да обсъди обвиненията.
„Игри на глада“
Украйна отрича да е отговорна за атаката срещу руските кораби като в Twitter на 30 октомври Дмитро Кулеба от украинското министерство на външните работи обвини Русия, че е „планирала това много предварително“.
„Сегашната опашка на кораби със зърно се е натрупала в Черно море от септември, когато Русия започна умишлено да забавя функционирането на коридора и да се опитва да подкопае споразумението. Русия отдавна е взела решението да възобнови игрите на глада и сега се опитва да го оправдае“, заяви Кулеба.
Общо 12 товарни кораба трябваше да напуснат контролираните от Украйна черноморски пристанища на 31 октомври, като четири кораба се насочиха към тези пристанища. Два кораба, натоварени със зърно, са напуснали пристанищата в понеделник, според репортаж на Евронюз, който се позовава на данни от официалния уебсайт за морски трафик.
Пшеница, царевица и растителни масла
Украинският президент Володимир Зеленски също нарече руската стъпка за оттегляне от споразумнието Черноморската зърнена инициатива – „предвидима“. Той обвини Москва, че от септември насам „блокира“ кораби, превозващи зърно. По думите му в момента в морето са подсигурени 176 плавателни съда, които превозват повече от 2 млн. тона храни.
Решението на Русия излага на риск стотици хиляди тонове пшеница, които са резервирани за доставка в Африка и Близкия изток, заявиха търговци на зърно пред Ройтерс. Освен това се очаква да бъде засегнат и износът на царевица от Украйна за Европа.
По думите на Олександр Кубраков, министър на инфраструктурата на Украйна, в неделя в Украйна е блокиран кораб, превозващ 40 000 тона пшеница, насочен към Етиопия по програма на ООН за подпомагане.
Сред азиатските купувачи, които резервират украински товари с пшеница, е Индонезия, вторият по големина вносител на зърно в света, въпреки че регионът обикновено разчита на Австралия и Северна Америка.
В последните сделки индонезийските производители на брашно са закупили четири товара или около 200 000 тона украинска пшеница за доставка през ноември в сделки, подписани през последните няколко седмици, съобщиха трейдъри. Някои виетнамски фуражни заводи, които са закупили украинска пшеница, също вероятно ще бъдат засегнати.
Миналата седмица правителствена агенция в Пакистан закупи около 385 000 тона пшеница на търг, която вероятно ще бъде доставена от Русия и Украйна.
„Не сме сигурни дали Русия ще продължи да изнася пшеница или ще бъде безопасно за корабите, превозващи руска пшеница, да плават от Черно море, дори и украинският износ да остане блокиран“, сподели друг сингапурски трейдър от международна компания.
Очаква се решението на Русия да повиши световните цени на растителните масла, тъй като то застрашава износа на слънчогледово масло от Украйна за ключови дестинации, включително за най-големия вносител на хранителни масла – Индия.
В понеделник фючърсите на малайзийското палмово масло скочиха с повече от 4%, а най-активният договор за пшеница на Чикагската стокова борса (Chicago Board of Trade) поскъпна с 5,7 % и се търгуваше на цена от около 8,77 USD за бушел (1 бушел е 0.0272155 метрични тона). По-рано котировките достигнаха най-високата си стойност от 8,93 USD за бушел, което е най-високото им ниво от 14 октомври насам. Цените на царевицата и соята също се повишиха.
„Това е инфлационен ход, поддържащ цените на пшеницата и царевицата“, заяви пред Ройтерс един от базираните в Сингапур борсови търговци. „Цените се повишиха, но по-нататъшното им нарастване ще зависи от това как ще се развие ситуацията“.
