За българския кораб „Вежен“ продължава да се води следствие от шведските власти
По подозрение в участие в нанасянето на щети на телекомуникационен кабел под Балтийско море товарният кораб „Силвър Дания“ (Silver Dania), е заловен миналия четвъртък по искане на Латвия и със съдействието на норвежката брегова охрана.
Корабът плава под норвежки флаг, но има изцяло руски екипаж. Той е плавал от Санкт Петербург в Балтийско море до Мурманск в руската Арктика, съобщи норвежката полицията на град Тромсьо.
Собственикът на Silver Dania, част от корабната група Silver Sea, отрече да е замесен в повреждането на подводния кабел, съобщи норвежкият канал TV2.
Швеция и Латвия разследват подозренията за саботаж на кабела, свързващ двете държави, а шведската полиция конфискува плаващия под малтийски флаг товарен кораб „Вежен“ по подозрение, че той стои зад повредата.
Шведският прокурор, който води разследването за саботаж, Матс Люнгквист, заяви, че вече има по-ясна представа за случилото се и че смята, че „Вежен“ е причината за повредата на кабела.
Ръководителят на българската компания „Параходство Българско Черноморие“, която управлява кораба „Вежен“, призна миналия понеделник, че котвата му може да е ударила балтийския подводен кабел случайно, но отрече да има злонамерени намерения.
„Вежен“ продължава да е задържан
На 26 януари латвийските власти съобщиха, че подводен кабел между Латвия и Швеция е бил повреден по-рано през деня в изключителната икономическа зона на Швеция, вероятно в резултат на „външно влияние“.
Военният алианс НАТО изпрати патрулни кораби в района, което предизвика разследване на саботаж от страна на шведските власти.
След това шведски прокурор разпореди конфискуването на кораба„Вежен“ като част от разследването.
По данни на службата „Морски трафик“ корабът, построен през 2022 г. и понастоящем плаващ под флага на Малта, е бил ескортиран от кораб на бреговата охрана на 26 януари до шведски води, където по-късно е хвърлил котва.
На 26 януари латвийските военноморски сили заявиха, че три кораба са обект на разследване.
На 27 януари българската корабна компания „Параходство Българско речно плаване“ АД, която е собственик на „Вежен“, публикува изявление, в което се казва, че не разполага с информация за никакви „умишлени действия“ от страна на екипажа на кораба, които „биха могли да доведат до такъв инцидент“.
„Според информацията, която получихме, това е форсмажорна ситуация, възникнала поради неблагоприятните хидрометеорологични условия в района“, се посочва в него.
„Съгласно получената в предварителен порядък информация от шведските власти, осем български граждани са били част от екипажа на кораба. На този етап срещу тях не са повдигнати обвинения, те не са задържани и могат да напуснат кораба, но са решили да останат. Имат възможност да осъществяват връзка със семействата си.“ се посочва в изявление на Министерството на отбраната.
В четвъртък в Народното събрание се проведе изслушване на външния министър Георг Георгиев, транспортния министър Гроздан Караджов и председателя на ДАНС Пламен Тончев.
Георг Георгиев посочи, че в момента се води следствие от шведските власти, поради което не може да бъде дадена изчерпателна информация, като увери, че инцидентът не застрашава външнополитически имиджа на България.
„В сряда разговарях с държавния секретар на Швеция, в понеделник с колегите външни министри. Това, което трябва да кажа, за да успокоя всички, които са се разтревожили за репутацията на България, е че ние като държава не сме намесени по никакъв начин и това беше потвърдено, и от моите шведски колеги, и по време на Съвета на външните министри“,
Инцидентът стана месец след като на 25 декември финландската полиция конфискува танкера Eagle S, превозващ руски петрол, като заяви, че подозира, че корабът е влачил котвата си по морското дъно, повреждайки електропровода Estlink-2 и четири телекомуникационни кабела на Естония и Финландия.
На следващия ден естонските военноморски сили бяха призовани да защитят кабела Estlink-1, а ръководителят на външната политика на Европейския съюз Кая Калас заяви, че инцидентът с Eagle S е „последният от поредица предполагаеми атаки срещу критична инфраструктура“.
През декември 2024 г. Германия, Обединеното кралство и още 10 европейски държави се споразумяха за мерки за „нарушаване и възпиране“ на руския„сенчест флот“.
Естония призова за събиране на такса от плаващите кораби в Балтийско море
Естонският министър на отбраната Хано Певкур предложи да се събира такса от корабите, плаващи в Балтийско море, за да се покрият разходите за патрулиране в района и защита на подводните кабели, след поредица от инциденти, за които се предполага, че са саботаж.
Певкур сравни таксата с летищна такса за кацане и заяви, че тя ще бъде „по същество застрахователна такса за увреждане на кабелите“.
Той не обясни как ще се прилага тази такса. Корабите, които пътуват към и от Русия, използват международните морски пътища, а Копенхагенският договор от 1857 г., който остава в сила, постановява, че никой кораб не трябва да бъде спиран, докато пътува през проливите между Дания и Швеция.
Певкур заяви, че разследванията на инцидентите продължават, но посочи с пръст сенчестия флот на Русия.
„Когато видим, че всички тези кораби са част от сенчестия флот на Русия, въпреки че имат различни флагове на опашката си … тогава, разбира се, знаете, че трябва да свържем точките“, каза той.
Певкур заяви, че балтийските държави в НАТО проучват възможността за инсталиране на сензори, които да засичат влаченето на котви по морското дъно, и за изграждане на някаква форма на защита за кабелите.
Патрулиране на НАТО в Балтийско море
Страните от НАТО на Балтийско море засилиха сигурността си след неотдавнашната поредица от инциденти в региона, които засилиха опасенията за възможни китайски и руски действия.
На 14 януари генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че осем членове на алианса ще започнат патрулна мисия, наречена от него „Балтийско наблюдение“ („Baltic Sentry“).
„Тя ще включва редица средства, включително фрегати и самолети за морско патрулиране, наред с други, и ще засили бдителността ни в Балтийско море“, каза той.
Рюте заяви, че ще бъде разположен и малък флот от морски безпилотни летателни апарати, „за да се осигури засилено наблюдение и възпиране“.
НАТО не посочи финансовите разходи за допълнителното патрулиране.
Русия отрича да е замесена в инцидентите
На 16 януари говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отрече твърденията на НАТО за саботаж, подкрепян от Москва.
„Истинската цел на всичко това е да се ограничи износът на руски петрол с всички необходими средства … и да се създадат предпоставки за въвеждане на произволни ограничения на международното корабоплаване в Балтийско море“, каза тя.
Естония е една от трите балтийски републики, които са били част от Съветския съюз до разпадането му през 1991 г.
На 27 януари министър-председателят на Естония Кристен Михал заяви, че страната му ще се присъедини към обещанието на съседна Литва да изпълни искането на президента на САЩ Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5% от БВП за разходи за отбрана.
Михал заяви пред Financial Times: „Нашият ключов партньор в областта на сигурността, под ръководството на новия си президент, изпрати ясно послание: Разходите на НАТО за отбрана трябва да се увеличат. Ние познаваме нашия опонент и аз съм напълно съгласен с него. Нашата цел трябва да бъде 5%.“
Той заяви, че приема, че ще трябва да има „съкращения в публичния сектор“, за да се финансират допълнителните разходи за отбрана, но не навлезе в подробности.
Китай поддържа имиджа си на държава извън международните закони
През ноември 2024 г. в рамките на 24 часа бяха повредени два подводни оптични кабела в Балтийско море, което съвпадна с движението на Yi Peng 3, китайски кораб за насипни товари с капацитет 75 200 тона.
135-километровият кабел на Telia Lietuva между Литва и шведския остров Готланд излезе от строя на 17 ноември, последван от 745-километровия кабел Cinia C-Lion1, свързващ Финландия и Германия, който се повреди на 18 ноември. Кабелът C-Lion1 минава успоредно с тръбопроводите „Северен поток“ за пренос на руски газ за Европа, като причината за поредицата от подводни взривове, които разкъсаха тръбопроводите на „Северен поток“ през септември 2022 г., все още не е установена.
През декември Швеция разкритикува китайския режим, твърдейки, че е отказал да допусне на борда на кораба нейния главен следовател, за да проведе разследването.
„Това е нещо, към което правителството по своята същност се отнася сериозно“, заяви шведският външен министър Мария Малмер Стенергард в коментар за Financial Times на 22 декември.
„Забележително е, че корабът тръгва, без на прокурора да бъде дадена възможност да инспектира кораба и да разпита екипажа в рамките на шведското наказателно разследване.“
Корабът Yi Peng 3, който повече от месец стои бездействащ в международни води в изключителната икономическа зона на Дания, отплава от котвената стоянка на 21 декември.
Инцидентите в Балтийско море се случиха малко повече от година, след като регистрираният в Хонконг контейнеровоз Newnew Polar Bear беше заподозрян, че е повредил естонско-финландски газопровод и два подводни кабела, свързващи Естония, Финландия и Швеция.
Ройтерс допринесе за този материал.
