В началото на 19-ти век в англоговорящия свят празнуването на Коледа не се е славила с добро име. Отбелязването на празника е било забранено от пуритански правителства в Шотландия, Англия и колониите в Нова Англия, и дори когато отново станало законно да се отбелязва празникът, Коледа се асоциирала с по-нисшите слоеве на обществото. Лишена от религиозното си значение от калвинистките протестанти и просветителските свободомислещи, Коледа започнала да се свързва с пиянство и безредици – шум по улиците, преяждане и препиване и бунтовно поведение, насочено срещу средната класа.
В градовете на Великобритания и Съединените щати дните на Коледа били белязани от вандализъм, прекъсване на църковни служби, нападения срещу религиозни и расови малцинства и градски банди, склонни към хаос. Тълпи от мъже удряли капаци на тенджери, надували рогове и издавали груби звуци, създавайки дандания. Бил сезонът на нагли искания от простолюдието за пари от заможни граждани, било то публично или чрез нахлуване в домовете им.
Дори тези, които обичали Коледа, смятали, че празникът е изпаднал в трудни времена. Американският епископален архиерей Филандър Чейс казал на съпругата си: „дяволът ни е откраднал… Коледа, денят на нашето духовно изкупление и го е превърнал в ден на светско веселие, стрелба и псувни“. Индустриалната революция е отвела хората далеч от селските райони с техните многобройни причудливи сезонни обичаи и ги е принудила към начин на живот, който не позволява веселби. Старите представи за Коледа като сезон на благотворителност били заменени от модерни идеи за отказване на помощ на нуждаещите се, за да не се насърчава безделието и пренаселването с безполезни гърла.
Но точно когато Коледа била на път да бъде изгубена, в първите десетилетия на 1800-те празникът почти чудодейно бил съживен от писатели, поети, музиканти и мислители в Америка и Англия.
В Съединените щати трябва да благодарим, наред с други, на писателя Уошингтън Ървинг и членовете на Историческото общество на Ню Йорк. Именно тези заможни господа се обърнали към историята на холандското заселване в Ню Йорк и открили фигурата на Синтерклаас (Свети Николай), за когото казвали, че е магически коледен дарител, който носел лакомства за добрите момиченца и момченца и пръчки за наказание на лошите деца.
Този Дядо Коледа превърнал краят на декември във време, фокусирано върху дома и децата, и спасил сезона от външен, подхранван от алкохол безпорядък. Семействата (и търговците) бързо разпространили тази нова митология и до средата на века Америка експортирала Дядо Коледа в останалата част от света.
Междувременно в Англия, Чарлз Дикенс преформулира идеите за свещения сезон. В своята „Коледна песен“ от 1843 г. Дикенс свързва старите представи за празника като време на зимно веселие с тези за семейното единство и прошката. Второ, Дикенс ускорява моралното въздействие чрез съживяване на връзката на Коледа с благотворителността. Малката му книга става изключително популярна и се присъединява към редица други фактори в английското общество по това време, които правят Коледа отново уважаван празник.
Една от тези тенденции е работата на музиколози, които били решени да преоткрият изгубената коледна музика на английската провинция, прекрасни коледни песни и химни, които градските хора били забравили. Мъже като Уилям Сандис, сър Джон Стейнър и Джон Мейсън Нийл са отговорни за запазването на такива обичани произведения като „The First Nowell“, „God Rest You Merry, Gentlemen“, „I Saw Three Ships Come Sailing In“, „Joseph Was an Old Man“, „Good King Wenceslas“ и „Good Christian Men Rejoice“.
За възраждането на Коледа голям роля изиграва примера на кралица Виктория и британското кралско семейство, което отбелязва празника по семейно ориентиран начин, за разлика от традиционно буйната Коледа. Германският произход на съпруга ѝ, принц Алберт, допринася значително: неговото въвеждане на коледното дърво, възприемането на пуйката като празнично ядене и техният акцент върху домашното единство се оказва изключително привлекателен модел за хората от средната класа, които по това се стремят да подражават на своя монарх.
В 21-ви век ние все още празнуваме Коледа по начини, които Уошингтън Ървинг, Историческото общество на Ню Йорк, Чарлз Дикенс и кралица Виктория биха намерили познати и биха одобрили.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
