Великденският концерт на 8 април е посветен на 270 години от рождението на музикалния гений Волфганг Амадеус Моцарт.
В чест на годишнината, която се отбелязва по цял свят, на 30 и 31 март в Държавна опера-Стара Загора ще се състоят специални събития. Открит урок за живота и творчеството на Моцарт ще проведат тук ученици от НУМСИ “Христина Морфова“. Те ще присъстват и на репетициите на Митрополит Киприан с хора на Държавна опера – Стара Загора. Специално заради малките музиканти репетициите ще бъдат във фоайето на Операта. В понеделник учениците ще присъстват на репетицията, която започва в 16.00 и на лекция в 17.00 часа. Във вторник ще присъстват на репетицията в 15.00 и на лекция в 16.00 часа.
"Коронационна меса" за солисти, хор и оркестър в до мажор, K.315
Партитурата на „Коронационна меса“ е завършена на 23 март 1779 г. Скоро след смъртта на Моцарт се превръща в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е Коронационна, защото често е била използвана в тържествените служби за коронацията на крале, императори и благодарствени меси. Има и друга версия, че е написана от композитора за един от Богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт дълбоко почита и се уповава на милосърдието на Дева Мария, света покровителка на Залцбург. Посвещава ѝ няколко свои творби.
На названието „Коронационна“ се приписва по-късна дата – от началото на XIX век в императорския двор във Виена, когато изпълненията на месата съпровождат редица тържествени поводи.
Вероятно за първи път „Коронационна меса“ на Моцарт прозвучава с църковно-религиозен смисъл в по-ново време на 29 юни 1985 г. по време на църковна служба, отслужена от папа Йоан Павел ІІ, на която за първи път са допуснати хор и оркестър в катедралата „Свети Петър” във Ватикана. Месата прозвучава в интерпретацията на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт фон Караян. Изпълнението е филмирано и с него се отбелязва 30-годишното ръководство на Караян на Берлинската филхармония.
„Реквием“
Монументалната последна творба на гениалния В. А. Моцарт е „Реквием”. Разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора е тържествена траурна меса (заупокойно богослужение) в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни.
Моцарт пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791 г., но тогава той не е бил в състояние да пристъпи към работа – трябвало е първо да завърши оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната флейта". След премиерата на последната си опера композиторът изцяло фокусира вниманието си върху „Реквием“-а.
Моцарт е вече сериозно болен, когато пише „Реквием”-а. Той умира и е знаел, че дните му са преброени. Работил е с безпрецедентна бързина дори и за него, и въпреки това не успява да го завърши: от 12 замислени части, успява да приключи непълно 9. Моцарт оставя голямо количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием”-а.
„Реквием” на Моцарт поражда множество легенди и дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайер. „Реквием” на Моцарт се смята за едно от най-ценните му и мистериозни произведения, изпълнено е за първи път на погребението на композитора.
Митрополит Киприан дирижира „Реквием“ от В.А.Моцарт на сцената на Държавна опера-Стара Загора за първи път през 2017 г.
