Спомен за Михаил Горбачов – идеологът на „перестройката“

На 30 август 2022 г. в Москва на 91-годишна възраст си отиде последният председател на Президиума на върховния съвет на СССР, последният генерален секретар на ЦК на КПСС, идеологът на перестройката – Михаил Горбачов. По негово време се случват едни от най-значимите събития в историята на най-голямата държава в света: края на Студената война, извеждането на съветските войски от Афганистан, разпадът на Съветския Съюз и на комунистическия блок в Източна Европа.  

Роден е на 2 март 1931 г. в село в Ставрополския регион (в района на Северен Кавказ). Майка му е украинка, а бащата – руснак. През 1930-те и двамата му дядовци са репресирани от комунистическата система. Андрей Мойсеевич Горбачов не е успял да изпълни плана за посевите за 1934 г. и е заточен за две години в Иркутска област. А Пантелей Ефимович Гопкало, родом от Чернигов, през 1937 г. е арестуван в Ставропол по обвинения в троцкизъм. От разстрела го спасява чудо.

Бащата на Михаил Горбачов е герой от Великата отечествена война, носител на два ордена „Червена звезда“ и медал за храброст. По погрешка семейството получава съобщение за смъртта му, но той се прибира от фронта жив и поддържа сина си в трудните моменти. Михаил започва да работи в местния колхоз още на 13 години, а на 15 става помощник комбайнер. На 18 е награден за работата си в колхоза с орден „Червено знаме на труда“. През 1950 г. завършва училище със сребърен медал и постъпва в юридическия факултет на Московския държавен университет „М.И.Ломоносов“ без изпити. През 1952 г. става член на КПСС.

По това време среща и бъдещата си съпруга Раиса, студентка във Философския факултет на МГУ. Женят се през 1953 г.

След завършване на следването си е назначен в районната прокуратура в Ставропол, но там работи само 10 дни. По собствена инициатива постъпва на работа в комсомола, в отдел „Агитация и пропаганда“, през 1956 г. става първи секретар на Ставрополската районна комсомолска организация, а през 1966 г. – първи секретар на районния комитет на партията. През същата година за първи път го изпращат зад граница, в ГДР, на агро специализация. През 1967 г. завършва агроикономика в Ставрополския селскостопански институт.

От 1970 до 1989 г. е депутат от Ставрополския район във Върховния съвет на СССР. До 1974 г. в комисията по защита на околната среда, а до 1979 г. – председател на комисията по младежките въпроси.

От 1971 до 1991 г. е член на ЦК на КПСС. Негов покровител по това време е Юрий Андропов. На 17 септември 1978 г. в минералните бани на Северокавказките железници се състои среща, позната като „срещата на четиримата генсека“ – в ролята на домакин е Горбачов, Юрий Андропов е там на почивка, а Брежнев и Черненко пристигат от Баку. След смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Андрей Громико, на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Той става първият партиен лидер, роден след Октомврийската социалистическа революция от 1917 г. От 1990 г. е и първият президент на СССР.

Една от причините това да се случи е харизмата, която Горбачов има в западния свят. От началото на 1970-те той и съпругата му често са посланици на СССР в западните държави. През 1971 г. двамата са на почивка в Италия, на следващата година са в Белгия, през 1975 г. – в Западна Германия, а през 1976 и 1977 г. посещават Франция. Тогава Горбачов се среща с много политици и хора от гражданското общество, макар и да няма срещи на високо ниво. Първият западен лидер, който го приема, е бащата на сегашния канадски премиер, Пиер Трюдо, през 1983 г. Следва среща с Маргарет Тачър, през декември 1984 г. Тогава за първи път се заговаря за прекратяване на Студената война и нормални отношения между Изтока и Запада. Всъщност основната причина за опитите да подобри отношенията със Западна Европа и със САЩ, след като идва на власт, за Горбачов е желанието да бъдат намалени военните разходи, които по това време са една четвърт от държавния бюджет на СССР.

Прекратяване на съществуването на СССР

Всъщност през август 1991 г., докато Горбачов е на почивка в Крим, новоизбраният през юни същата година президент на Руската федерация Борис Елцин в съюз с още няколко важни политически фигури, се опитват да извършат преврат и да свалят Горбачов от власт. Превратът не успява, но авторитетът на Горбачов рязко пада. Според Виктор Рябов, завеждащ тогава отдела за назначения към ЦК на КПСС, „слизащият от стълбицата на самолета в Москва Горбачов още не знаеше, че вече не е президент в очите на народа, нито е генерален секретар в очите на ЦК“.

На 4 ноември 1991 г. началникът на управлението на генералната прокуратура на СССР Виктор Илюхин започва срещу Горбачов дело във връзка с подписания от него на 6 септември 1991 г. указ за признаване независимостта на Прибалтийските републики. За нарушен се смята законът от 3 април 1990 г., според който за отделянето на републиките трябва да се проведе референдум и да се установи преходен период за разглеждане на спорните въпроси. Генералният прокурор на СССР Николай Трубин закрива делото с аргумента, че решението за признаването на независимостта на Литва, Латвия и Естония не се взема лично от президента, а от Държавния съвет. Илюхин е уволнен от поста си два дни след това.

На 8 декември 1991 г. руският президент Борис Елцин, президентът на Украйна Леонид Кравчук и председателя на Върховния Съвет на Белорусия Саша Шушкевич подписват договор за премахване на СССР и създаване на Общността на независимите държави (ОНД). По това време вицепрезидентът на Русия Александър Руцкой се среща с Горбачов, който е президент на СССР, и му предлага да арестуват и тримата подписали договора. „Не се паникьосвай. Съглашението няма юридическа основа. Ще дойдат, ще се съберем в Ново Огарево. За Нова година ще има нов съюзен договор“. 25 години по-късно Горбачов пояснява защо е отказал ареста: „Страхувах се от гражданска война. Щеше да изглежда, че за да остана на власт, съм прибегнал към насилие, за да постигна нещо, което би трябвало да постигна по демократичен път“.

На 17 август 2011 г. на голяма пресконференция в агенция „Интерфакс“, посветена на 20 години от събитията през август 1991 г., Горбачов признава, че е знаел по-рано за плановете за пуча, но не им е обръщал внимание. За него най-важното е било да избегне гражданска война.

В деня след подписването на съглашението Горбачов прави изявление, според което всяка република има право да излезе от СССР, но съдбата на Съюза не може да бъде определена от волята на ръководителите на само три от държавите. Това трябва да бъде решено с участието на всички съюзни републики и след зачитане на волята на техните народи. Говори се също за свикване на Съюза на народните депутати на СССР.

На 18 декември в Алма Ата започва среща за формирането на ОНД. Тогава Горбачов предлага новия съюз да бъде наречен Съюз на европейски и азиатски държави, но то не се приема. На 21 декември по решение на Съвета на ръководителите на държавите от ОНД отиващият си президент на СССР получава пожизнена пенсия, безплатно медицинско обслужване за цялото си семейство, лична охрана, държавна вила и личен автомобил. Изпълнението на тези въпроси е възложено на правителството на Руската федерация. Участниците в срещата лишават Горбачов и от пълномощията му като Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР. Командването на въоръжените сили е възложено на министъра на отбраната на СССР, маршала от авиацията Евгений Шапошников.

На 24 декември излиза последното интервю на Михаил Горбачов в качеството му на президент на СССР. „Сбъдна се основното дело в моя живот“, казва той. На 25 декември в телевизионно обръщение към народа Горбачов обявява края на дейността си като президент на СССР и подписва указ за предаване на управлението на стратегическите ядрени оръжия на президента на Русия Борис Елцин. Над Кремъл се спуска държавният флаг на СССР. Веднага след оставката си бившият президент на СССР дава интервю за CNN. На следващия ден Горбачов дава прощална вечеря в ресторант „Москва“. По-късно той си спомня: „В продължение на 17 дни след  Беловежките съглашения от 8 декември чаках реакция от страна на интелигентцията, от страна на хората. Разбира се, всички бяха в шок. Но никой не излезе на улицата. Сякаш съдбата на СССР беше изцяло мой проблем. Нямаше указ за оставката ми. Взех това решение самостоятелно.“

През април 2016 г. на среща със студенти в Московското училище по икономика към Московския държавен университет Горбачов признава, че той е отговорен за разпада на СССР. „Тръгнах си, защото не успях да се справя със задълженията си“, казва той.

След края на СССР

След приключване на дейността му като президент на СССР Горбачов основава Международен фонд за социалноикономически и политически изследвания (Фонд „Горбачов“), чийто председател остава до смъртта си. През март 1993 г. основава екологичната организация Международен зелен кръст. През 1996 г. се кандидатира за президент на Руската федерация и събира 0,51 % от гласовете.  

През 1997 г. се снима в противоречива реклама за „Пица Хът“.

През 2000 г. оглавява Руската обединена социалдемократическа партия, която през 2001 г. се слива със Социалдемократическата партия на Русия, като Горбачов я оглавява до 2004 г. На 12 юли 2007 г. регистрацията на партията е заличена по решение на Върховния съд на Руската Федерация. На 20 октомври 2007 г. оглавява общоруското гражданско движение „Социалдемократически съюз“.

През декември 2008 г. в интервю за Владимир Познер по Първи канал Горбачов казва: „Не трябваше да заминавам за Форос (курорт в Крим – бел.авт.) през август 1991 г. Може би щях да успея да съхраня Съветския Съюз. Направих и друга грешка: не пратих Борис Елцин да приготвя банани някъде далеч, когато Пленумът поиска неговото изключване от ЦК!“

На 2 март 2011 г. послучай 80-годишнината му руският президент Дмитрий Медведев награждава Горбачов с орден „Свети Апостол Андрей Първозвани“. Западният свят празнува в „Алберт Хол“ в Лондон с благотворителен концерт „Горби 80 Гала“. Участие вземат Шарън Стоун, Кевин Спейси, „Скорпионс“, Арнолд Шварценегер, Пол Анка, Шърли Беси, Брайън Фери, Мила Йовович, Лондонския симфоничен оркестър и артисти от „Большой Театър“.

На 17 март 2014 г. Горбачов приветства референдума в Крим, нарича резултатите поправяне на историческа грешка и осъжда санкциите на САЩ и ЕС спрямо Русия.

В началото на ноември 2014 г. Горбачов е на визита в Германия, за да участва в юбилея за 25 години от падането на Берлинската стена. Той провежда и среща с Меркел, на която е обсъдена кризата в Украйна. Той заявява също, че в момента Путин защитава интересите на Русия по-добре от всички и макар че има за какво да бъде критикуван, Горбачов не би го направил. Той акцентира върху речта на Путин пред Валдайския клуб и казва, че ако Западът чуе думите на руския президент, ще могат да бъдат създадени добри партньорски взаимоотношения. При завръщането си от Германия Горбачов заявява, че Западът се е примирил с присъединяването на Крим към Русия.

На 26 май 2016 г. Службите за сигурност на Украйна забраняват на Горбачов да влиза в страната за пет години. Той отговаря, че отдавна не е ходил в Украйна и не планира да я посещава. През април 2017 г. споделя, че вижда признаци на нова „студена война“, като отбелязва и продължаващото въоръжаване на НАТО в Източна Европа.  

Отношения с Путин

Когато Путин идва на власт през 2000 г., Горбачов му дава своята подкрепа. Двамата провеждат две срещи – на 26 септември 2000 г. и на 17 юни 2002 г. През 2008 г. обаче Горбачов критикува авторитарната политика на руския президент и го съветва да се оттегли. Путин не отговаря на тези критики, но Дмитрий Песков го прави: през 2011 г. той казва, че „Горбачов е унищожил страната“, а през 2013 г. – че „в Русия никога вече няма да има нещо подобно на перестройката на Горбачов“.

На 2 март 2013 г. в поздравителната си телеграма за 82-та му годишнина Путин отбелязва инициативите на Горбачов в сферата на международното сътрудничество и стремежът му да укрепи авторитета на Русия в света.

През 2014 г. Горбачов е огорчен, че Путин няма време да се срещне с него, но през декември 2017 г. нарича руския президент „лидер, който заслужено се ползва с народната подкрепа, защото се интересува именно от потребностите и настроенията на хората“.

През 2019 г. поредната поздравителна телеграма от Путин за Горбачов по случай рождения му ден отбелязва, че бившият президент е активно въвлечен в експертни дискусии и има значителен принос по важните проблеми на съвремието.“

След началото на конфликта в Украйна през 2022 г. обаче Горбачов е в шок. Близкият до него журналист Алексей Венедиктов казва, че за Горбачов с тази операция „Путин е разрушил делото на живота му“.

Това обяснява нежеланието на Путин да присъства на погребението на Горбачов. Руският президент се поклони пред останките на последния съветски лидер в Централната клинична болница в Москва, където той почина, на 1 септември. След това замина на посещение в Калининград.

Прощалното изпращане на Горбачов се състоя на 3 септември в Колонната зала на Съюзния дом, в който са изпратени всички държавни мъже на СССР и Русия. На поклонението присъстваха Дмитрий Медведев, посланиците на САЩ, Великобритания и Германия, както и унгарският президент Виктор Орбан. Михаил Горбачов бе погребан в Новодевичиевото гробище в Москва, при съпругата си Раиса Горбачова. Изпращането му бе с почетен военен караул.

В съболезнователната си телеграма до семейството на Горбачов Путин пише: „Михаил Горбачов беше политик и държавник, който оказа огромно влияние върху хода на световната история. Той ръководи страната ни в период на сложни, драматични промени, мащабни външнополитически, икономически и социални предизвикателства. Той дълбоко разбираше необходимостта от реформи и се опитваше да предложи свои решения на належащите проблеми. Бих искал също така да отбележа голямата хуманитарна, благотворителна и образователна дейност, която Михаил Сергеевич Горбачов извърши през последните години“.

Съболезнователна телеграма изпрати и българският президент Румен Радев. „Делото и усилията на държавника и човека Михаил Горбачов заслужават признание. Той промени света с действия, които малко личности в историята са успели да постигнат“, посочва президентът.

Държавният глава казва още, че обединението на Европа днес в едно общо демократично пространство е станало възможно благодарение на смелата визия на Горбачов за свободното самоопределяне на народите и държавите и уважение на техния избор за обществено-политическото им развитие.

За написването на статията е използвана информация от „Уикипедия“ на руски език.