Краят на войната вече е в ръцете на Вашингтон и Рияд
Изтичането на информация, което ОАЕ (Обединени арабски емирства) планираше да забие като нож в армията, се обърна срещу тях и принуди Вашингтон и Рияд да действат.
След последните разузнавателни доклади – и само за няколко дни и седмици – стратегическият пейзаж около Судан се промени от игра на „неясни пълномощни“ в директна конфронтация между Вашингтон и Москва. И между саудитски проект за прекратяване на войната и стабилизиране на Судан и емирски хаотичен проект за удължаването ѝ на всяка цена, за постигане на всякакви печалби.
Изявлението на американския външен министър Марко Рубио, че Тръмп лично се занимава с досието на Судан и не изпраща пратеници, последвано от коментара на американския дипломат Хъдсън за изявлението на Рубио, че действията на Полс в Абу Даби може да са били без мандат, беше първият ясен сигнал за това, че играта се е променила, че страничните сделки са разкрити и че решението вече е в ръцете на американското ръководство.
Този обрат нанесе смъртоносен удар върху ОАЕ, тъй като те залагаха на „системата на пълномощните“, „сенчестите посредници“ и PR кампаниите, за да рециклират милицията чрез нечисти търговски пътища и разбирателства с посредници, далеч от американо-саудитския радар.
Защо изведнъж се появи досието на „Руската база“?
В момент, когато Рияд – след огромните си сделки с Тръмп – очакваше по-твърдо американско действие срещу финансирането на милицията от ОАЕ, американските вестници публикуваха доклади за суданско предложение към Русия относно военноморска база на Червено море.
Това е най-важният момент, който вестниците няма да разберат, но който е в основата на картината: изтичането на информация беше изцяло „емирска игра“. Изненадата е, че то се обърна в полза на Судан и принуди Вашингтон да действа по-бързо срещу Абу Даби, за да изпълни исканията на саудитския престолонаследник и да ограничи Русия.
Защо ОАЕ изпуснаха информацията сега?
Защото са изправени пред най-лошата международна позиция от основаването си поради геноцида в Дарфур.
Те губят влиянието си пред лицето на директните саудитско-американски действия и се страхуват, че Бин Салман и Тръмп ще успеят да наложат сделка, която да спре войната и да разбие окончателно милицията.
Абу Даби подтикна американските медии да популяризират „Руската база“ с цел да изобрази армията като съюзник на Русия и Иран, както и да изплаши Вашингтон и да го принуди да ги подкрепи.
Изненадата
Изтичането на информация подейства като червен сигнал за Вашингтон, който го накара да действа срещу самите ОАЕ, а не срещу Судан.
Судан изпрати ясно послание към Вашингтон: ако американското забавяне в оказването на натиск върху ОАЕ продължи, ние имаме други възможности.
Москва незабавно улови момента, тъй като базата на Червено море е руска мечта от 2019 г., изчакваща своето сбъдване.
Изтичането на информация оказа незабавен натиск върху администрацията на Тръмп, която не е съгласна Русия да се появи на най-важния жизненоважен проход и не желае да предоставя на Москва стратегическа опорна точка.
Защо Судан може да размахва руската карта сега?
Не за да се отдалечи от САЩ, а за да окаже натиск върху Вашингтон да промени провалената си политика, която приравни армията с милицията и пренебрегна непрекъснатите емирски доставки на оръжие за милицията.
Судан изпраща ясно послание: ако се забавите, ние имаме други възможности.
Докладите потвърдиха, че ако споразумението бъде постигнато Русия ще спечели: 300 войници; 4 военни кораба (включително ядрени); концесии за добив на злато.
Това взривява Вашингтон, събужда Рияд, ужасява и принуждава Египет да увеличи подкрепата си за армията за решителен край, защото всяко постоянно руско присъствие на Червено море означава заплаха за интересите на Суецкия канал; заплаха за саудитското влияние в Червено море; пълно преразпределение на правилата в жизненоважния район за световното корабоплаване.
Посещението на Сергей Шойгу в Египет – стратегическо послание
Преди седмици се състоя посещението на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу в Египет. То представляваше „послание за успокоение“ преди каквото и да е разбирателство със Судан. Москва искаше да каже, че руското присъствие не е насочено срещу Египет, че Русия се нуждае от пристанища и препозициониране и че няма да действа без политически гаранции.
Египет обаче прие посланието с големи резерви, тъй като руската база ще бъде на една ръка разстояние от вратата на Суецкия канал; присъствието на Русия и Иран на една сцена, южно от Египет, означава пълно преразпределение на правилата в района.
Следователно единствената възможност за Египет сега е да засили военната и разузнавателната подкрепа за суданската армия, за да елиминира милицията и да се отдалечи от емирските изкушения.
Защо е възможно Судан до Русия?
Американското посредничество е бавно. То приравни армията с милицията и пренебрегна непрекъснатата подкрепа на ОАЕ, включваща доставки на оръжие и наемници.
Войната се превърна в дълга и изтощителна: Турция изпомпва оръжия; Египет изпомпва подкрепа; Катар изпраща помощ; Саудитска Арабия подкрепя легитимността.
Истината обаче е, че армията иска бързо да приключи войната вместо да я удължава. И Русия предлага точно това: изтребители: Su-30/Su-35 с усъвършенствани системи за прикриване L265m1 „Хибини-Л“ (Khibiny-L); усъвършенствани оръжия и модерна противовъздушна отбрана; спиране на подкрепата на Вагнер за милицията през Либия и Централноафриканската република; неутрализиране на ОАЕ чрез изтегляне на неофициалното руско крило от службата на Хамидти в съседните африкански държави.
Какво ще се случи, ако Москва приеме?
Пълен обрат в баланса на войната в рамките на седмици:
- Изтегляне на Вагнер от службата на милицията през базите ѝ в Либия и Централноафриканската република.
- Пристигане на руски изтребители с модерна електронна система за противовъздушна защита, която предпазва самолетите от ракети земя-въздух, море-въздух и въздух-въздух… за бързо унищожаване на системите и позициите на милицията в Дарфур и Кордофан.
- Дългосрочна логистична подкрепа на най-ниска цена.
- Срив на линиите за въоръжение и снабдяване, идващи от Чад, Либия и съседните държави.
- Превръщане на войната от равностойна в решена в полза на армията.
Ето защо ОАЕ сега действат като загубили контрол, търсейки други възможности за компенсация и удар срещу Саудитска Арабия: изграждане на влияние в Хадрамаут, за да попречат на петролния проект на Рияд; опит за обкръжаване на западното йеменско крайбрежие; отчаяна подкрепа за милицията (свързване и асфалтиране на сухопътни пътища между Дарфур, Централноафриканската република и Чад и плащане на милиарди на тези две държави); игра в Еритрея и Източен Судан през Етиопия; подготовка за възможността „Емирски полумесец“, простиращ се от Сокотра до Босасо, до Ханиш, до Асаб, достигайки до Порт Судан.
Всичко това обаче се срива в момента, в който се промени позицията на Вашингтон – Рияд – Кайро – Хартум.
Защо Судан стана решаващото звено?
Падането на Судан в ръцете на милицията означава:
- приключване на Емирския полумесец
- обсаждане на Саудитска Арабия от юг
- обсаждане на Египет от югоизток
- пълно обкръжаване на сигурността на Червено море
- отваряне на крайбрежието за израелско-емирско-етиопски бази
- промяна на геополитическия баланс в региона за следващия четвърт век
Победата на суданската армия означава:
- срив на проекта на Абу Даби в Африканския рог
- намаляване на влиянието им в Йемен, Сомалия и Етиопия
- провал на плана за контрол на линиите на морските проходи
- срив на Емирския „пояс за сигурност“ около Червено море
Ето защо ОАЕ се борят с лудост, а Саудитска Арабия и Вашингтон действат директно.
Защо моментът е много важен?
Судан постига огромни печалби:
- Напредване на армията по стратегически оси в Кордофан.
- Международен срив на милицията.
- Признаване на извършването на геноцид от западните медии.
- Начало на реален натиск от Тръмп и Рубио.
- Влизане на Саудитска Арабия с безпрецедентна тежест.
На гребена на тази вълна ОАЕ изненадаха света с изтичането на информация. Но отново заклинанието се обърна срещу магьосника, защото те се лутат и действат с лудост. Вашингтон побърза да преоцени цялото досие и започна да работи директно с Рияд и Хартум, за да затвори вратата за руското разширяване, а заедно с това да затвори вратата за емирското влияние.
Накратко
Ситуацията се промени и решенията вече не са в ръцете на посредниците. Вашингтон започна да се намесва директно и активно след провала на всички предишни възможности. Рияд държи юздите на досието и преформулира американските приоритети. Судан интелигентно размахва руската карта, за да окаже натиск и да прекъсне доставките на ОАЕ, а не за да се отдалечи от Алианса. Москва търси опорна точка, но осъзнава усложненията с Египет и Саудитска Арабия. ОАЕ действат импулсивно, виждайки, че проектът им в региона се срива.
Резултатът
Пред очите ни се извършва най-голямото преразпределение на влиянието в Червено море от десетилетия. Суданската армия е в сърцето на международното уравнение, а не в неговата периферия.
Внимателните ми наблюдения ме карат да вярвам, че всички тези движения на изток и запад са в тайна координация между Ал-Бурхан и саудитския престолонаследник.
Судан се нуждае от молитвите на света.
Мненията, изразени в настоящия материал са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
