В доклада „На повратната точка: Свобода на пресата 2025 г.“ се посочва, че в България зачестяват атаките срещу журналисти по време на протести, както има и транснационални заплахи
Свободата на пресата в Европа е била подложена на сериозни и системни изпитания през 2025 г., белязани от правни заплахи, физически нападения, сплашване и опити за политически контрол върху медиите. Това се посочва в годишния доклад на партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите, представен в Брюксел на 3 март.
Докладът, озаглавен „На повратната точка: Свобода на пресата 2025 г.“, очертава тревожна картина на нарастващ натиск върху медийната среда в Европа. Според анализа войната, започната от Русия срещу Украйна, продължава да бъде най-сериозната заплаха за журналистите в региона. Само през изминалата година четирима медийни работници са загубили живота си при атаки, а десетки други са били ранени. Някои журналисти остават задържани в окупирани територии или са обявени за изчезнали.
Годишният доклад на Платформата обхваща 46-те държави членки на Съвета на Европа, както и Русия, след изключването ѝ от Съвета на Европа през 2022 г., и Беларус.
Растящо насилие и натиск срещу журналисти
Докладът отбелязва и увеличаване на случаите на физическа агресия срещу журналисти по време на протести в различни европейски държави. Нападения са извършвани както от представители на властите и политически фигури, така и от протестиращи. Подобни инциденти са регистрирани в една четвърт от наблюдаваните държави, като най-високи нива на насилие са отчетени в Грузия, Сърбия и Турция.
В същото време обществените медии в редица страни се оказват подложени на политическа намеса, ограничително законодателство и хроничен недостиг на финансиране.
Сериозен проблем остава и използването на т.нар. SLAPP дела – стратегически съдебни процеси срещу общественото участие, които се използват за сплашване и заглушаване на журналисти. В тази връзка партньорите по платформата приветстват инициативите в редица държави за прилагане както на директивата на ЕС, така и на Препоръките на Съвета на Европа срещу SLAPP.
Докладът обръща внимание и на други тревожни тенденции – използването на шпионски софтуер за наблюдение на журналисти, транснационалните репресии срещу представители на медиите, законодателството срещу „чуждестранни агенти“, както и несигурните трудови условия в сектора.
Рекорден брой сигнали за заплахи
През 2025 г. партньорите по платформата са публикували 344 сигнала за сериозни заплахи срещу свободата на медиите, което представлява увеличение от 29% спрямо 2024 г. Държавите с най-много регистрирани случаи са Русия, Турция, Грузия, Сърбия и Украйна.
Най-разпространената категория нарушения са атаките срещу физическата безопасност на журналисти. Към края на 2025 г. общо 51 убийства на журналисти в Европа остават неразкрити.
Лишаването от свобода също се използва като инструмент за контрол над медиите. Към 31 декември 2025 г. 148 журналисти са били задържани в Европа, включително десетки в Азербайджан, Русия, Беларус и Турция.
България под специално наблюдение
В доклада специално внимание е отделено и на България. Сред ключовите проблеми се посочват атаките срещу журналисти по време на протести и транснационалните заплахи срещу разследващи репортери, свързани с опити за отвличане и убийство на Христо Грозев и Роман Доброхотов.
Според наблюдателите страната остава предизвикателна среда за независимата журналистика. Медийният пейзаж продължава да бъде силно повлиян от политическа поляризация, икономически натиск и структурни проблеми в управлението на медийния сектор.
Макар физическите атаки срещу журналисти да са сравнително редки, враждебната реторика от страна на политици, онлайн тормозът и заплахите, свързани с организираната престъпност, създават климат на несигурност. Доверието в правоохранителните органи остава ниско поради бавни разследвания и липса на национална система за проследяване на нападения срещу журналисти.
Правните заплахи също продължават да бъдат значителен проблем. Делата от типа SLAPP, заведени от влиятелни бизнесмени, политици или съдии, често се използват срещу разследващи журналисти. През октомври 2025 г. опит за промяна в Наказателния кодекс, предвиждащ сериозни санкции за публикуване на лична информация без съгласие, предизвика силно обществено и международно недоволство като сериозна заплаха за свободата на пресата. Въпреки, че беше оттеглен той подчерта сериозния риск от бъдещ регрес.
Докладът обръща внимание и на структурни проблеми в медийната среда на страната. Непрозрачната собственост, ограничените рекламни пазари и политическото влияние върху разпределението на държавна реклама създават условия за концентрация на медийна власт.
Влиянието на санкционирания от САЩ и Великобритания политик Делян Пеевски продължава да поражда опасения за непряк политически контрол върху части от медийната екосистема. Секторът остава силно концентриран, като ключови сегменти от телевизионното и радиоразпръскването са доминирани от големи корпоративни групи.
Проблеми се наблюдават и в обществените медии. Българска национална телевизия изпадна в продължителна институционална блокада, след като Съвета за електронни медии не успя да постигне необходимото мнозинство за избор на генерален директор. Съдебни обжалвания и процедурни спорове допълнително забавят процеса.
Предупреждение и препоръки
В заключение партньорските организации призовават държавите членки на Съвета на Европа и Европейска комисия да засилят мерките за защита на журналистите, да прилагат пълноценно механизмите срещу SLAPP дела и да гарантират независимостта на обществените медии. Особено внимание се отделя и на защитата на жените журналисти, които все по-често стават обект на онлайн тормоз и заплахи.
Според авторите на доклада свободата на медиите, медийният плурализъм и безопасността на журналистите трябва да се превърнат в основен стълб на бъдещия демократичен пакт за Европа – защото без независима журналистика демократичната устойчивост на континента остава под сериозен риск.
