От началото на човешката история традиционната роля на жената в здравото семейство винаги е била основополагаща за процъфтяващото и хуманно общество. Нейната отредена от Бога роля на съпруга и майка е безценна, тъй като тя е отговорна да отгледа и възпита следващото поколение и да бъде опора на съпруга си.
Ролите на половете са били почитани през вековете във всички култури като дадени от Бога, но днес някои от тези семейни обичаи са изгубени, тъй като Божественото е отхвърлено по различни начини. Така днес се насърчава крайна независимост и индивидуалност до степен да се изоставят семейните традиции в името на преследване на собствените интереси.
В днешния свят много жени изпитват натиска на забързания съвременен живот, заедно с несигурността дали да се занимават с майчинство и брак. На жените отдавна се внушава, че за да бъдат „свободни“, трябва да станат феминистки и да изоставят традиционните ценности от миналото. Макар че няма нищо лошо в това жените да имат избор да се реализират извън дома, крайните прояви на левите феминистки влияния водят до последици като стресираща представа за брака и майчинството и прегаряне на работното място.
Зараждане на съвременния феминизъм
През 60-те години на миналия век на Запад се появяват различни социалистически антитрадиционни движения, сред които модерният феминизъм, „сексуалната свобода“ и правата на хомосексуалистите. Под знамената на равенството и еманципацията тези движения изкривяват и израждат традиционните връзки между половете.
Според специалната поредица на Епок Таймс „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ във феминисткия дух на 60-те години се разкрива целта на комунизма да разделя и владее. Комунизмът вярва, че „семейната единица е пречка за човешката свобода“ и изисква тя да бъде революционизирана във форма на обществена собственост. По време на феминистките движения на жените се втълпява, че да си домакиня е равносилно на робство и отхвърлянето му ще осигури истинско освобождение.
Днес феминизмът вече е широко разпространен във всички сектори на обществото. Той се основава на твърдението, че освен физиологичните различия в мъжките и женски репродуктивни органи, всички други физически и психологически различия между мъжете и жените са социални и културни конструкти. По тази логика мъжете и жените трябва да бъдат напълно равнопоставени във всички аспекти на живота и обществото, а всички прояви на „неравенство“ между мъжете и жените се считат за потиснически и сексистки.
Съвременният феминизъм не толерира никакво обяснение на различията между мъжете и жените, основано на естествени физиологични или психологически качества. Според тази идеология цялата вина трябва да се търси в социалните условия и традиционните ценности.
Феминизмът не само отрича психологическите и интелектуално различия между жените и мъжете, но стига дори по-далеч – отхвърля и физиологичните и репродуктивни различия. Така днешните феминистки, вярващи в абсолютното равенство между мъжете и жените, изискват за жените да има дял и в традиционно мъжки професии, като например при огнеборците, което често води до неочаквани резултати.
Този абсурд е умишлена стъпка на комунистическия призрак: като оспорва предполагаемия патриархат – тоест традиционния социален ред – феминизмът подкопава традиционното семейство по същия начин, по който класовата борба се използва за подкопаване на капиталистическата система.
В традиционната култура по презумпция се приема, че мъжете са мъжествени, а жените – женствени. Както в източните, така и в западните традиционни възгледи, мъжете са защитни фигури. Те носят отговорност за семействата и общностите си, като защитават жените и децата – именно тази патриархална структура се оспорва от феминизма с мотива, че тя дава несправедливи предимства на мъжете и ограничава жените. Феминизмът не оставя място за традиционния дух на рицарство или джентълменско поведение.
В традиционните общества раждането и отглеждането на деца се смятат за свещен дълг на жените, отреден от божественото. В летописите и на Изток, и на Запад зад всеки герой стои велика майка. Феминизмът отхвърля тази традиция като патриархално потисничество и смята, че очакването жените да бъдат отговорни за отглеждането на децата си е основен пример за това потисничество. Съвременната феминистка литература изобилства с изобличения на майчинството и брачния живот като монотонни, скучни и непълноценни. Пристрастността на този мрачен възглед е очевидна, когато се разгледа личният живот на водещите феминистки, повечето от които са страдали от разбити връзки или неуспешни бракове, или са били бездетни.
Изгубените традиции
Противно на днешното феминистко течение, ролята на съпругите е да ценят своите съпрузи като мъже, грижещи се за нуждите на семейството и закрилящи го, което дава сила както на мъжа, така и на жената.
В традиционните култури на Изтока и Запада бракът е бил установен от божественото и се е считал за уреден от небето. Веднъж създадена, брачната връзка не може да бъде прекъсната. И мъжете, и жените са били създадени от боговете, по негов образ и подобие, и са били равни пред тях. В същото време божественото е направило мъжете и жените различни и им е определило различни роли в семейството и обществото.
В източната традиционна култура мъжете се свързват с ян от ин и ян, който символично е свързан със слънцето и небето. Това изисква от тях непрекъснато да се стремят към напредък и да поемат отговорността да се грижат за семейството. Жените принадлежат към принципа ин, символично свързан със земята, което означава, че те раждат и отглеждат всичко с голяма добродетел. Те трябва да бъдат отстъпчиви и внимателни към другите и имат отговорността да подкрепят съпрузите си и да възпитават децата си. Само когато мъжете и жените действат добре в съответните си роли, ин и ян могат да бъдат хармонизирани и децата да растат и да се развиват в добро здраве.
В западните религии се вярва, че жените са кост от костите на мъжете и плът от тяхната плът. Мъжът трябва да обича жена си, сякаш тя е част от собственото му тяло, и ако е необходимо, да се жертва, за да я защити. На свой ред жената трябва да сътрудничи на мъжа си и да му помага, което прави двойката неразделно цяло. Мъжете са отговорни за това да работят усилено и да изкарват прехраната, за да издържат семейството, докато жените страдат при раждането на деца. Всичко това произтича от различните първородни грехове, които хората носят.
Нищо от това не означава, че мъжете превъзхождат жените по способности или интелигентност, тъй като талантите на мъжете и жените се проявяват в различни компетенции. Опитите за премахване на различията между половете противоречат на здравия разум и пречат както на мъжете, така и на жените да разгърнат потенциала си.
Традиционният семеен живот помага на мъжете и жените да израстват заедно в моралното си поведение, тъй като изисква от съпрузите да обуздават емоциите и желанията си и да се отнасят с внимание и толерантност един към друг. Бракът е коренно различен от случайната романтична любов. Човешките емоции са непостоянни; връзка, която може да се създава и разваля по желание, трудно се отличава от обикновено познанство.
Семействата играят ролята на носители на убеждения и морал, като по този начин поддържат стабилно и здраво общество. Родителите са първите учители в живота на децата. Ако децата могат да научат традиционни добродетели като безкористност, смирение, благодарност, издръжливост и други от думите и делата на родителите си, те ще имат полза до края на живота си.
Когато мъжете са почтени и благородни, а жените са смирени и толерантни, семейството естествено ще бъде хармонично, а общество, което работи на този принцип, ще уважава и цени жените.
