Китайските износители, загубили пазара на САЩ и изправени пред трудности в Европа, се обръщат към развиващия се свят за продажби — но срещат предизвикателства.
Китайските износители са загубили пословична златна мина в Съединените щати.
От 2018 г. насам митата и другите търговски ограничения на Вашингтон все повече блокират вноса на китайски продукти. Междувременно, независимо от програмата на Вашингтон, американските купувачи, след трудния опит с Китай по време на пандемията COVID-19 и нейните последици, решиха да диверсифицират своите доставки извън Китай.
Сега, с последните мита от администрацията на Тръмп, изглежда, че тези китайски износители на практика са загубили пазара на САЩ. Те съответно „претърсват“ света за алтернативни купувачи, само за да открият колко трудно и скъпо ще бъде за тях да намерят заместители.
През последното десетилетие дистанцията между Съединените щати и Китай нарасна бързо. Това започна дори преди първия мандат на президента Доналд Тръмп в Белия дом. Към 2014 и 2015 г. оплакванията на американските бизнесмени станаха по-силни относно практиките на Пекин да субсидира китайските производители и да налага тежки изисквания към чуждестранните производители, които правят бизнес в Китай.
По време на първия мандат на Тръмп, той отговори на тези оплаквания през 2018 и 2019 г., като наложи мита върху избрани китайски стоки. Той твърдеше, че целта е да окаже натиск върху Пекин да изостави практиките, за които американския бизнес основателно алармира. След това пандемията COVID-19 и нейните последици, заедно с ограниченията на Пекин за нулев COVID, прекъснаха търговските потоци, убеждавайки купувачите в Съединените щати и Европа да диверсифицират своите вериги на доставки, с производители извън Китай.
Въпреки че Джо Байдън критикува митата от 2018-2019 г. по време на кампанията си за Белия дом през 2020 г., той запази данъците на място, след като встъпи в длъжност, и по същите причини, поради които Тръмп ги беше наложил. С нарастването на напрежението, Байдън наложи допълнителни търговски ограничения, предлагайки субсидии за компании, които произвеждат полупроводници в САЩ, и забрани продажбата на усъвършенствани полупроводникови чипове и оборудване за производство на чипове в Китай.
Когато Байдън напусна поста, той наложи 100% мито върху произведените в Китай електрически превозни средства (EV), части и батерии. След завръщането на Тръмп в Белия дом, той добави още митнически бариери срещу китайските стоки, повишавайки общата митническа тарифа до 145% за почти всички от тях, и до 245% за избрани стоки.
Тъй като Европа също прояви враждебност към търговията с Китай, налагайки мита върху произведените в Китай електрически автомобили и части, китайските производители насочиха търсенето си на пазари – заместители към Югоизточна Азия и Близкия изток. Досега не им върви толкова добре, колкото биха искали.
Голяма част от проблема, пред който са изправени китайските износители, е, че всички потенциални купувачи, където и да се намират, знаят колко много китайците се нуждаят от продажби. Както съобщава South China Morning Post, един египетски купувач каза на панаира в Кантон, проведен от 15 април до 5 май в Гуанджоу, Китай: „Целият свят знае, че китайските производители трябва да запълнят празнината в поръчките, оставена от пазара на САЩ—това ни дава голяма сила за договаряне [както за цената, така и за условията].“
Докато американците получаваха кредит едва след приключването на първата поръчка и след като са сътрудничили с продавача в продължение на шест месеца, купувачите в Азия и Близкия изток сега обикновено получават 90-дневни условия за плащане и понякога не е необходимо да плащат до 120 дни след пристигането на пратките. Нещата стават още по-трудни за китайските продавачи поради относителната липса на изпълнение на договори в Югоизточна Азия и Близкия изток в сравнение със Съединените щати. С малко начини да окажат натиск върху новите си купувачи, китайските продавачи са претърпели големи забавяния на плащанията, а понякога и откровена кражба.
Почти изглежда сякаш Третият свят се е съюзил с Тръмп срещу Пекин. Поведението в Югоизточна Азия и Близкия изток изглежда насочено, макар и непреднамерено, да накара китайските бизнесмени да окажат натиск върху Пекин да направи някакъв компромис с Белия дом и да позволи завръщане на пазара на САЩ. Разбира се, Пекин не може да направи това. То би сигнализирало за слабост – нещо, което китайският лидер Си Дзинпин не би могъл да понесе както по вътрешни, така и по дипломатически причини.
Освен това, координираното намаляване на митата между Съединените щати и Китай би довело до загуба на контрол над китайската икономика, което нито Си, нито Китайската комунистическа партия биха могли да приемат.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
