Докато двама членове на Политбюро разменят позиции, наблюдателите на Китай виждат признаци за по-голямо политическо разтърсване
Необикновено кадрово разместване сред висшите редици на Китайската комунистическа партия (ККП) кара наблюдателите да се чудят за причините и евентуалните последствия за режима.
Китайските държавни медии потвърдиха на 2 април, че двама членове на Постоянния комитет на Политбюро – 24-членната ръководна група, оглавявана от лидера на ККП Си Дзинпин – са разменили позициите си. Новината бе съобщена от хонконгската преса, която често отразява „информация от кухнтята“ за случващото се сред китайския елит.
68 годишният Ши Тайфън, доскорошен ръководител на Обединен работнически фронт на ККП (ОРФ), вече е директор на Организационния отдел на партията. Бившият ръководител на Организационния отдел 60 годишният Ли Гандзие, сега ръководи ОРФ, който насочва влиянието на Комунистическата партия из цялото китайско общество и зад граница.
Организационният отдел, който играе решаваща роля при определянето на кадровите назначения на режима, често е трамплин за неговите директори да влязат в Политбюро, считано за най-висшия ръководен орган на ККП.
„Тъй като този случай е напълно безпрецедентен в историята на ККП, той несъмнено е важен и пряко свързан с личното положение на Си Дзинпин“, написа анализаторът по китайски въпроси Уанг Йоуцюн в статия за китайскоезичния Epoch Times.
Наблюдателите на Китай и политическите анализатори предлагат различни гледни точки относно размяната Ши-Ли. Някои казват, че това може да отразява недоволството на Си от работата на „обединения фронт“ по отношение на Тайван – демократично управлявания остров, който ККП се надява да постави под своя контрол – докато други виждат този ход като знак за предстоящи чистки или дори ерозия на властта на китайския лидер.
Един по един Си губи съюзниците си
Въпреки че стартиралото през 2013 г. управление на Си, бе придружено от всеобхватна антикорупционна кампания, насочена главно срещу неговите съперници от другите фракции в ККП, през последните години дисциплинарните органи на партията се обърнаха срещу назначенията на самия Си.
Две високопоставени фигури, свалени по този начин, са бившият външен министър Цин Ганг, който изчезна за няколко месеца, преди властите да обявят, че е бил преместен на по-малковажна позиция, и Ли Шангфу, китайският министър на отбраната, който беше разследван и след това отстранен от поста си миналия юни заради корупция.
И двамата мъже записаха съмнителното постижение да служат в съответните си роли за най-краткия период в историята на комунистически Китай.
„Падението едно след друго на Цин и Ли бяха тежки удари за Си, който лично ги беше избрал и се доверяваше и на двамата“, написа в статията си Уанг Йоуцюн, който има докторска степен по право от китайския университет Ренмин и бил копирайтър за член на Постоянния комитет на Политбюро от 1997 до 2002 г.
След като ръководи ККП повече от десетилетие, Си председателства множество задълбочаващи се кризи за партията и Китай, като упадъка на икономиката, влошаването на отношенията със Съединените щати и други страни, и разрушителното справяне с пандемията от COVID-19.
Въпреки, че Си запазва контрола върху най-високите позиции на режима, неговите съперници в ККП остават на свобода, упражнявайки влияние и подкопавайки неговото лидерство чрез различни канали.
През последните седмици друг високопоставен китайски военен служител е обект на значително обществено внимание.
Хъ Уейдонг, заместник-председател на Централната военна комисия (ЦВК) на ККП, довереник на Си също изчезна от публичното пространство. Си положи доста усилия за да издигне Хъ до този пост през 2022 г. Председателят на ЦВК е самият Си.
Изобилстват слухове, че Хъ също е разследван или по друг начин е изпаднал в немилост. Такива спекулации бяха засилени, след като той отсъстваше от годишното събитие по засаждане на дървета на военното ръководство в Пекин на 2 април.
Изчезването на Хъ се случи след чистката на Миао Хуа, ръководител на отдела за политическа работа на ЦВК, през ноември миналата година. Миао, на 69 години, се считаше за близък съюзник на Си и се радваше на бързо издигане през последното десетилетие, преди да бъде разследван за „сериозни дисциплинарни нарушения“.
Хъ Уейдонг беше възприеман като „най-доверения човек на Си сред военните“, написа Уанг, отбелязвайки, че „нито един друг служител на Си не е се е издигал толкова бързо в ийерархията“.
„Ако Хъ е бил „военният довереник номер 1“ на Си, а Миао – „номер 2″, загубата и на двамата означава, че мрежата от съюзници на Си сред военните е рухнала“, твърди той.
Уанг вярва , че в допълнение към вероятното падение на Хъ, замяната на Ли Гандзие с Ши Тайфън представлява още един, „вероятно фатален“ удар срещу Си.
Тайвански неуспех или вътрешни проблеми?
Междувременно тайвански експерти свързват размяната на постовете на Ши и Ли с неотдавнашните неуспехи в усилията на Пекин да повлияване на правителството на Тайван.
ККП, която смята Тайван за част от територията на комунистически Китай, не изключва военна инвазия за подчиняване на де факто 23 милионната независима държава, но дава приоритет на „мирното обединение“ чрез инфилтриране и подриване на тайванското общество.
Су Дзъ-юн, директор на отдела за стратегия и ресурси в Института за национална отбрана и изследвания за сигурност на Тайван, каза пред The Epoch Times, че тайванската общественост е станала още по-предпазлива към операциите на „обединения фронт“ на ККП след различни разкрития за дейностите на Пекин.
Отгоре на всичко след победата на подкрепящия независимостта Лай Чинг-те на президентските избори в Тайван през януари 2024 г., набира сила и масово движение за отзоваване на про-китайски политици от тайванския законодателен орган.
„В този контекст промяната в ръководството на Отдела за обединен фронт е отговор на скорошните вътрешни проучвания в Тайван, които показват, че до 60 процента от обществеността се противопоставя на червеното влияние на ККП“, каза Су.
Шен Минг-ших, друг член на тайванския институт за национална отбрана, смята, че размяната на постовете на Ши и Ли е по-скоро свързана с опасенията на Си относно предстоящите кадрови назначения на ККП, отколкото с подхода на режима към Тайван.
Въпреки че сам е издигнал Ли до ръководител на Организационния отдел след 20-ия национален конгрес на ККП през 2022 г., възможно е Си вече да не му се доверява или анти-Си елементи да са отстранили Ли, за да подкопаят способността на Си да влияе върху кадровите договорености, каза Шен пред The Epoch Times.
В последния случай, каза Шен, също е възможно Си да се пенсионира от поста си по време на предстоящото четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет или след 21-ия партиен конгрес през 2027 г.
Биография на Ши Тайфън
Пишейки в социалната платформа X, независимият китайски коментатор Сян Ян каза, че замяната на Ли с Ши може да показва разочарованието на Си от ръководството на Организационния отдел от страна на първия, което вероятно ще има по-дълбоки последствия.
Прехвърлянето на ръководството на Обединения фронт означава, че Ли вероятно няма получи по-нататъшно повишение, въпреки сравнително младата му възраст (60 годишен).
Според неофициалните норми на ККП, служители, които са на 67 или по-малко години по време на национален конгрес на ККП – обикновено провеждан на всеки пет години – могат да останат в политиката; тези на 68 или повече години се очаква да се пенсионират.
Така, въпреки че Си вероятно има по-голямо доверие в способностите на Ши като ръководител на Организационния отдел, възрастта му от 68 години ще ограничи неговата кариера под ръководството на Си, която вероятно ще приключи след 21-ия партиен конгрес, освен ако не възникнат изключителни обстоятелства.
Ши Тайфън, роден в северната китайска провинция Шанси, прекарва 20 години в Централната партийна школа на ККП, преди да се издигне до ръководител на Организационния отдел на провинция Дзянсу през 2010 г. През 2016 г., няколко години след началото на ръководството на Си, Ши става губернатор на Дзянсу.
Наблюдателите отбелязват, че Ши е бил съученик на покойния бивш премиер Ли Къцян, и докато е служил като вицепрезидент на Централната партийна школа, е работил с Си Дзинпин и бившия китайски лидер Ху Дзинтао по време на мандатите и на двамата мъже като президент на школата.
Друг бивш президент на Централната партийна школа, с когото Ши е работил, е Дзън Циньхун, който е бил вицепрезидент на Китай от 2003 до 2008 г. Въпреки че е пенсиониран, Дзън остава основна фигура във една от фракциите в ККП, съперничеща на ръководството на Си.
Още чистки на хоризонта?
Цай Шънкун, китайски политически анализатор, пребиваващ в чужбина, каза пред The Epoch Times, че издигането на Ши начело на Обединения работнически фронт през 2022 г., а сега и на Организационния отдел, може да се дължи на работата му във Вътрешна Монголия, където той е бил регионален секретар на ККП от 2019 до 2022 г.
През февруари 2020 г. Ши стартира 20-годишно ретроспективно разследване във Вътрешна Монголия, насочено към различни действащи и бивши служители в региона – обширна територия, граничеща със страната Монголия.
В коментар от 3 април за китайското издание на The Epoch Times, експертът по китайски въпроси Ли Янминг отбеляза, че Вътрешна Монголия е мястото, където влиятелният висш служител на ККП Ху Чунхуа е бил партиен лидер от 2009 до 2012 г.
„Сред големия брой разследвани и наказани служители от Вътрешна Монголия, много от тях са били стари служители, повишени или поставени на важни позиции от Ху Чунхуа“, пише Ли.
По времето на ретроспективните разследвания на Ши през 2020 г., Ху се смяташе за възможен кандидат да замени Си като ръководител на ККП на 20-ия партиен конгрес през 2022 г.
Вместо това, Си наруши нормите на ККП и пое трети петгодишен мандат като партиен лидер през същата година.
С Ши начело на кадровите въпроси на Комунистическата партия и неговото история на лична лоялност към Си, могат да предстоят още чистки, част от борбата на Си да получи по-голям контрол над опозицията срещу неговото лидерство.
Според публикувана на 20 март от Службата на директора на националното разузнаване на САЩ информация за личните и семейните богатства на Си, неотдавнашните разследвания и падения на съюзниците на Си сред военните демонстрира „сериозността на опасенията на ККП относно лоялността и ефективността – особено в рамките на [Народноосвободителната армия] – и подхода на режима към корупцията.“
Цай, независим коментатор, каза, че в момента ККП провежда мащабна кампания за внедряване на „четири вида политическа дисциплина“ сред китайските военни офицери и предотвратяване на формирането на корумпирани клики чрез постигане на „висока степен на централизация“ – т.е. абсолютно подчинение на авторитета на Си.
Според Цай, непрестанните и потискащи искания към военния персонал да провежда „самоизследвания“ и „само-поправяне“ са предизвикали „изключителна тревожност“ и безсъние сред много високопоставени офицери, които се опасяват да не станат следващата мишена на чистките на Пекин.
Според Юан Хунбин, китайски юрист и дисидент, живеещ в Австралия, който често публикува информация, предоставена му от хора в рамките на администрацията на ККП, Миао Хуа, отстраненият ръководител на Отдела за политическа работа на ЦВК и съюзник на Си, отстранен миналия ноември, е изпаднал в паника след новината, че е разследван.
Позовавайки се на контактите си, Юан каза, че докато е бил под стража, Миао е прекарал много дни без сън, пишейки дълги трактати, описващи предполагаемите престъпления на повече от 80 висши китайски военни офицери, които той обвинява в заговор срещу Си.
