В края на първия ден от преговорите Тръмп заяви, че китайският лидер се е съгласил да закупи енергия, соя и самолети „Боинг“ от САЩ.
Президентът Доналд Тръмп се срещна с китайския лидер Си Цзинпин в централата на Комунистическата партия в Пекин за втория и последен ден от срещата на върха на 15 май.
Двамата лидери позираха за официална снимка в градините на „Джонгнанхай“ – тайнствения комплекс до Забранения град в Пекин. По време на обиколката на комплекса Тръмп заяви, че двете страни са сключили „фантастични търговски споразумения“.
В момента двете страни провеждат среща на чай. След това предстои обяд при закрити врати, преди Тръмп да напусне страната.
След първия ден от преговорите Тръмп заяви, че китайският лидер е склонен да закупи американска соя, петрол и самолети „Боинг“.
Двамата лидери също се договориха по време на преговорите, че Иран не трябва да разработва ядрени оръжия и че проливът Хормуз трябва да остане отворен за международния корабен трафик, съобщи Белият дом.
Войната в Иран, която навлиза в 12-ата си седмица, разтресе международните енергийни пазари. Световните цени на петрола надхвърлиха 100 долара за барел, а цените на редица стоки от масово потребление и производствения сектор рязко се повишиха.
В интервю за водещия на Fox News Шон Ханити на 14 май президентът заяви, че китайският режим не възнамерява да спре да купува енергия от Иран.
„[Си] каза, че няма да доставя военно оборудване [на Иран]. Това е важно изявление“, каза Тръмп пред Ханити. „Но в същото време той каза, че купуват голяма част от петрола си оттам и биха искали да продължат така.“
Администрацията на Тръмп се опита да убеди китайския режим, че в негов интерес е да допринесе за намаляване на напрежението в Близкия изток.
Китай е основният купувач на ирански суров петрол. През 2024 г. около 10 процента от китайския внос е дошъл от Иран, а около 90 процента от иранския износ на суров петрол е насочен към Китай, според Американската агенция за енергийна информация.
Според различни доклади преди войната близо една пета от общия внос на петрол на Пекин е идвал от Иран – средно около 1,5 милиона барела на ден.
Ключова политика на Иран, която Китай не приема с добро око, е въвеждането на нова система за събиране на такси, каза Тръмп пред Ханити.
По-рано този месец Техеран обяви, че ще наложи 10-процентна такса на всички кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Официални представители разкриха и нова служба, която да осигурява безопасното преминаване на търговски кораби през района.
„[Си] не одобри факта, че налагат такси“, заяви Тръмп.
Тесният воден път, разположен между Иран и Арабския полуостров, е от глобално стратегическо значение за транспортирането на петрол, втечнен природен газ, нефтохимикали, торове и редица други стоки.
Независимо от позицията на Китай по иранския конфликт, в съобщение на Белия дом се посочва, че „двете страни са единодушни – Иран никога не трябва да се сдобива с ядрено оръжие“.
Въпреки това най-големият вносител на петрол в света възнамерява да използва влиянието си, за да съдейства за отварянето на пролива Хормуз, заяви министърът на финансите Скот Бесент.
„В техен интерес е проливът да бъде отворен отново“, заяви Бесент в предаването „Squawk Box“ на CNBC на 14 май. „Смятам, че ще работят зад кулисите, доколкото някой изобщо има влияние върху иранското ръководство.
„Китай има много по-голям интерес от САЩ проливът да бъде отворен.“
Тайван на фокус
В началото на американско-китайската среща на върха Си предупреди Тръмп, че разногласията по тайванския въпрос могат да навредят на търговските преговори.
„Американската страна трябва да проявява особена предпазливост при разглеждането на тайванския въпрос“, се казва в изявление на китайското Министерство на външните работи.
„Ако се подходи правилно, двустранните отношения ще запазят цялостната си стабилност. В противен случай двете страни ще стигнат до сблъсъци и дори конфликти, което ще застраши сериозно отношенията в тяхната цялост.“
Държавният секретар Марко Рубио потвърди, че Си е повдигнал въпроса, но продажбите на оръжие не са заемали централно място в четвъртъшните разговори.
„Политиката на САЩ по тайванския въпрос остава непроменена – и към днешна дата, и след срещата, която проведохме тук днес“, заяви той пред NBC News.
Рубио посочи, че всеки път, когато се повдига темата за Тайван, САЩ ясно дават да се разбере, че всякакви опити за промяна на статута на острова чрез военна сила „биха били недопустими“. Той подчерта, че позицията на Вашингтон е оставала неизменна „при редица президентски администрации“.
Въпреки това няколко сенатори призоваха президента да даде ясно да се разбере на Китай, че подкрепата на САЩ за Тайван „не подлежи на преговори“.
„Точно както лидерите на Тайван демонстрираха единство в подкрепата за отбраната на своя народ, така и ние трябва да продължим с предстоящите доставки на оръжие от САЩ, от жизненоважно значение за нашите национални интереси“, написаха те в писмо от 8 май.
„В интерес на всички американци Съединените щати трябва да продължат да помагат на Тайван да се защитава.“
Съгласно политиката „Един Китай“ САЩ признават претенцията на Пекин, че Тайван е част от китайската територия. Въпреки това Вашингтон никога не е приемал официално твърдението на китайския режим за суверенитет над острова, който функционира като самостоятелна демократична държава.
Търговия между САЩ и Китай
Въпреки търговското противопоставяне между Вашингтон и Пекин през последната година, Тръмп и Си положиха усилия за подобряване на двустранните отношения.
Тръмп заяви в интервюто за Fox News, че Си е дал съгласие за закупуването на самолети „Боинг“.
„Едно от нещата, с което той се съгласи днес – ще поръча 200 самолета. Голяма сделка – „Боинги“, заяви президентът. „Това са много работни места – наистина много. „Боинг“ искаше 150, а той се съгласи на 200.“
Тръмп не уточни кои конкретни модели Пекин ще закупи от американската компания.
Преди срещата имаше спекулации, че тя ще донесе положителни резултати за производителя на самолети.
По време на телеконференция за финансовите резултати на 22 април изпълнителният директор на „Боинг“ Кели Ортберг заяви пред анализатори, че срещата между Тръмп и Си може да се окаже „значима възможност“ за компанията.
„Няма да ви кажа колко самолета, но броят е голям“, заяви Ортберг, който придружи Тръмп и други висши американски ръководители по време на визитата.
Бесент разкри също, че обмисля създаването на инвестиционен съвет с Китай с цел укрепване на икономическите отношения между двете страни. Целта, обясни той пред CNBC, е двойна: да се отговори на опасенията в сферата на сигурността и „предварително да се определят нестратегическите и нечувствителни области, в които китайски инвестиции биха били допустими“.
„Има достатъчно сфери, в които китайците биха могли да инвестират в САЩ“, каза Бесент. „Опитваме се да прокараме същото и в Америка. Днес президентът Тръмп каза на Си Цзинпин, че иска Китай да се отвори. И Китай трябва да се отвори.“
Друга ключова област, върху която двете страни ще съсредоточат усилията си, е изкуственият интелект.
САЩ са световен лидер в тази сфера, заяви Бесент пред бизнес медията.
Той заяви, че двете водещи сили в областта на ИИ ще започнат официални преговори и ще изградят обща рамка за споделени добри практики, като основната цел е да се предотврати достъпът на недържавни субекти до усъвършенствани модели.
„Причината, поради която можем да водим градивни разговори с китайците по въпросите на ИИ, е, че ние сме начело“, каза Бесент. „Не мисля, че щяхме да имаме същите разговори, ако те бяха толкова далеч пред нас.“
Джими Лай
Рубио съобщи пред NBC News, че Тръмп е поставил пред Си въпроса за освобождаването на Джими Лай – открит критик на Китайската комунистическа партия и основател на вече закрития продемократичен вестник „Apple Daily“.
„Бихме искали да го видим на свобода“, каза Рубио. „Надяваме се китайската система да се отзове на това. Готови сме да обсъдим всякакво решение, което би им подхождало, стига той да бъде освободен. В момента това е преди всичко хуманитарен въпрос – предвид възрастта и здравословното му състояние.“
78-годишният Лай беше осъден през февруари на 20 години затвор по хонконгския закон за националната сигурност.
На 13 май Камарата на представителите и Сенатът на САЩ приеха резолюции, с които призоваха Тръмп да постави пред Си въпроса за петима политически затворници: Лай, китайските пастори Джин Минри и Гао Куанфу, съпругата на Гао – Пан Ю, и пенсионираният уйгурски лекар Гулшан Абас.
Франк Фанг, Емел Акан, Райън Морган и Ройтерс допринесоха за този материал.
