Коментар
Пет месеца след като Русия нахлу в Украйна, войната вече е сведена до война на изтощение. Сегашните жестоки и изтощителни военни удари се водят предимно с артилерия и ракети. Всичко – от търговските центрове в Украйна до жилищните сгради, както и цивилните граждани в тях – са руски цели.
Повечето външни наблюдатели вече са забравили героичния украински зимен отпор на неуспешните руски усилия с шоково нахлуване в посока Киев да свалят правителството и да обявят източната половина на страната за руски протекторат.
Месеци по-късно дългата война премина още повече в състезание по маса и тегло – тонове експлозиви взривяват пътища, за да се попречи на противниковите войски за завземат още няколко овъглени километри от пейзажа на разрушения.
Руският президент Владимир Путин прави облози, че може да хвърли във войната повече хора и повече снаряди, отколкото Украйна и нейните западни доставчици могат да осигурят. Той е напълно готов да „спечели“, като опустоши Източна Украйна, дори ако това означава да загуби по трима руски войници за всеки украинец.
Когато войната се превърне в такава безизходна касапница, всяка от страните търси нова променяща играта дипломация, нови стратегии, съюзници или оръжия, за да излезе от задънената улица.
За Путин подобна ескалация на конфликта означава повече плът, стомана и експлозиви. Страната му е 28 пъти по-голяма от Украйна, над три пъти по-населена и с 15 пъти по-силна икономика.
Що се отнася до финансовите резерви на Путин, бойкотът на руския петрол от страна на Запада има все по-малко значение за него, когато 40 % от населението на планетата, намиращо се в Индия и Китай, желае да си осигури почти неограничена руска енергия.
Други 750 милиона души в Европа някога говореха твърдо. Но с наближаването на втората зима техният внос на газ и петрол от Русия ще намалее още повече. Тогава тяхната гореща и неприкосновена реторика може да се охлади.
Така че войната в Украйна все повече ще зависи от безкрайната помощ и ескалация от страна на САЩ.
За да спре руския парен валяк, Украйна иска усъвършенствани американски ракети, които да потопят руския Черноморски флот. Киев иска доставки на американски изтребители, които да свалят ракетите и самолетите на Путин.
Украйна иска повече ракети и артилерия, за да осигури ответен удар на всеки руски снаряд и бомба. Киев преговаря за повече западно разузнаване, за да отстрани повече руски генерали и за повече самолетоносачи, за да организира въздушни рейдове в самата Майка Русия.
Ние на Запад възмутено гледаме на войната на Путин като безсмислено клане, последното безумно действие на един славолюбив и самозабравил се диктатор.
Но Путин вярва, че бъдещите руски поколения ще оценят неговите неуморни усилия като безцеремонно възраждане на възстановителното дело от Владимир Велики. Когато развалините бъдат забравени, Путин е убеден, че ще бъде възприеман като най-успешният стратег в света – този, който вече е вкарал Грузия, Осетия, Чечения, Крим и Източна Украйна обратно във възродената руска империя.
Ако Путин успее да смаже до подчинение Украйна, бившата перла в руската имперска корона, тогава той ще смята, че в крайна сметка може да погълне всички останали бивши съветски републики, които са далеч по-малко опасни от Украйна.
Съединените щати се приближават до изключително важно решение, което трябва да бъде взето. Радикалното засилване на ролята на САЩ в Украйна е свързано с много опасни първи стъпки. Никой не знае какви са правилата за действие след Студената война, когато една ядрена сила открито се сражава със заместител на друга.
В старите времена на Съветския съюз и изостаналия маоистки Китай конвенционалната американска триангулация гарантираше, че нито една от ядрените сили не става по-близка с другата повече отколкото със САЩ.
След започването на войната в Украйна, двете ядрени сили са де факто съюзници, които се обединяват срещу общия американски враг. С нарастването на световната инфлация, надвисналата рецесия и рязкото покачване на цените на петрола някои от клетвените и фактически съюзници на САЩ, включително Индия и Турция, предпочитат руския петрол пред западните проповеди.
Героичната украинска съпротива може да е сближила европейските държави от НАТО и Съединените щати. Но странното е, че поддръжниците на Украйна сякаш озлобиха останалата част от света срещу западните икономически бойкоти и санкции – и срещу мудното лидерство на президента Джо Байдън и неговите европейски колеги.
На Запад се чуват дисидентски гласове за евентуален референдум в рускоезичните украински погранични райони – с възможни гаранции за неутралитет на Украйна извън НАТО, подобен на този на Австрия.
Но подобно компромисно говорене предизвиква обвинения в отстъпчивост от страна на западните фанатици. Очевидно американските моралисти възнамеряват да се борят за принципа на неприкосновеност на националните граници до последния украинец.
Рязкото увеличаване на помощта за Украйна се превърна в кауза на Запада. Но малцина са обяснили напълно на американския народ последващите разходи и опасности от ескалацията на конфликта. Изглежда, че Съединените щати се насочват към стагфлационна рецесия при загуба на контрол в резултат на катастрофата в Афганистан и след като към ядрената ос Пекин-Москва се присъединиха размирни ренегати като Иран и Северна Корея.
Засега никой не знае дали по-голямата американска ескалация ще наклони везните в полза на съюзническа демократична победа и повторение на ролята на САЩ на спасител в двете световни войни. Или пък марионетната война ще завлече Съединените щати в блато, подобно на Виетнам, Ирак или Афганистан?
Още по-лошо: възможно ли е американската намеса да доведе до проблеми, които да надминат дори и безразсъдството на Кубинската ракетна криза – с кошмарно непредсказуемо ядрено противопоставяне?
Виктор Дейвис Хенсън е консервативен коментатор, класик и военен историк. Той е почетен професор по класика в Калифорнийския държавен университет, старши научен сътрудник по класика и военна история в Станфордския университет, член на Hillsdale College и почетен член на Центъра за американско величие. Хансън е автор на 16 книги, сред които „Западният начин на водене на война“, „Полета без мечти“ и „Случаят Тръмп“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.
