Майстор Ши Хенг И принадлежи към 35-то поколение на майсторите от Шаолин и е ръководител на европейския Шаолинския храм, разположен в Германия. Той е роден и израснал в Германия като син на имигранти – виетнамски бежанци, живели години в лагер в Лаос, напуснали родината си, за да създадат по-добър живот за децата си. Когато е на 4г. те го изпращат в учебно заведение по бойни изкуства, а обучението, дисциплината и възгледa за света, които получава там, стават основа за това как ще протече животът му. Въпреки че има академично образование Ши Хенг И предпочита да живее в манастира и от 2010 г. се грижи за него, както и за устойчивото развитие и разпространение на шаолинската култура и философия.
Чрез своите учения и видеолекции в YouTube, майстор Ши Хенг И разкрива древната мъдрост за самоовладяване по практичен и достъпен начин за съвременния свят. Той предлага 12-месечна онлайн програма за самоовладяване, създадена за всички, които искат да научат повече за кунг фу, ци гун и шаолинските изкуства.
Според него, самоовладяването означава да изберем средния път на хармонията, баланса и стабилността, а това започва с вярата в себе си.
Истината, която не може да бъде заета назаем
Вярата в себе си е истина, която не можем да вземем назаем, тя е сила, която не може да бъде подарена, а трябва да израсне отвътре. Майсторът учи, че в живота си ще срещнем безброй гласове, като някои от тях ще ни подкрепят, но мнозинството ще се съмняват във нас. Най-опасният глас обаче не е навън, а е вътре в собствения ни ум и ни нашепва „не съм достатъчно добър“.
Вярата в себе си не е арогантност. Тя е съгласуване с вътрешната ни истина и стои в началото на всяко майсторство – не само в бойните изкуства, но и във всяка дисциплина, във всеки жизнен път. Да вярваме в себе си не означава, че се поставяме над другите, нито означава, че сме слепи за недостатъците си или глухи за съветите. Означава, че сме избрали да вървим в хармония с вътрешния си глас, който ни нашепва: „Аз мога.“ Това не е гласът на егото, а е гласът на яснотата. Той знае, че сме преминали през бури и все пак се изправяме, че сме се проваляли и все пак опитваме отново, че имаме въпроси, страхове и съмнения, но въпреки това продължаваме напред.
Много хора бъркат вярата в себе си с гордостта, но те не са едно и също. Арогантността е шумна – тя изисква признание и настоява да бъде права, но истинската вяра в себе си е тиха и не се нуждае да доказва нищо. Вярата в себе си е огън, който непрекъснато гори отвътре, а не пламък, който се стреми да погълне другите.
Ши Хенг И учи, че истинската вяра в себе си не подтиска другите, за да се издигне, а стои като планина, като дърво, като монах в покой. Според учението му, когато сме в единство със своята вътрешна истина, не се изявяваме, за да бъдем видени от света, не преследваме одобрение, аплодисменти или внимание, вместо това действаме, защото действието е правилно, говорим, защото думите са нужни, гоним целта си не защото другите я виждат като достойна, а защото душата ни я прима за такава.
Живот без маски
Да вярваш в себе си означава да живееш без маски. Означава да се отървеш от образа, който другите са създали за теб, или от този, който ти си създал, за да оцелееш. Това означава да се върнеш към естественото си състояние – просто, мощно и присъстващо.
Човек, който вярва в себе си, вече е спечелил половината от битката, преди тя да е започнала. Защото този човек не пилее енергията си в борба със себе си, не се разкъсва между страха и действието, н не се колебае, когато моментът изисква и не губи време, питайки се дали е достатъчно добър. Той се ангажира да стане достатъчно добър чрез практика, чрез търпение, чрез дисциплина.
Как се ражда вярата
Ши Хенг И учи, че вярата не се ражда в комфорта и не се намира в безопасността. Тя се кове в изпитанията, в дългите нощи и несигурни дни, в тишината, в самотата, в потта. Тя расте всеки път, когато паднем и изберем да се изправим, когато искаме да се откажем, но продължим, когато светът ни казва „не можеш“, а ние отговаряме „ще опитам“.
Вярата расте не чрез съвършенство, а чрез присъствие. Когато се отдаваме напълно на процеса на нашето израстване, вярата става нашият естествен спътник. Това е съгласуването с вътрешната истина – когато мислите, думите и действията ни сочат в една и съща посока, когато не предаваме собствения си дух, преструвайки се на малки, когато спрем да притъпяваме светлината си, за да улесним другите или когато престанем да чакаме някой да ни даде разрешение да бъдем силни, да говорим, да водим, да мечтаем. Това съгласуване създава мир вътре в нас и това е силата, която развиваме.
Нетренираният ум срещу тренираният ум
Майстор Ши Хенг И учи да тренираме ума си да се връща към това състояние на съгласуваност отново и отново, защото светът ще ни отдръпва постоянно, ще ни разсейва с шум, сравнения и преценки, ще се опита да ни убеди, че не сме готови, че не сме достойни, че не сме достатъчно добри. В тези моменти трябва да си спомним, че не сме тук, за да отговаряме на нечие чуждо определение за успех. Тук сме, за да живеем пълноценно, а това започва с вярата. Когато дървото расте, то не пита другите дървета колко високо да порасне. Когато реката тече, тя не поставя под въпрос посоката си. Когато слънцето изгрява, то не се извинява за светлината си. Ето как природата съществува в своята истина и ето как трябва да бъдем и ние. Да вярваме в себе си означава да живеем непоколебими от съмнения, недокоснати от фалшиви похвали, непомръднати от страх. А когато вярваме в себе си, не се нуждаем светът да се грижи за нас – ние се справяме сами.
Ограниченията ни, границите, които усещаме в живота си, стените, които смятаме, че не можем да прескочим – повечето от тях не съществуват във външния свят. Те живеят в собствения ни ум. Разликата между нетренирания и тренирания ум, е че нетренираният ум търси проблеми, намира причини да остане там, където е, съпротивлява се на промяната, страхува се от неуспеха, съмнява се в собствената си сила, докато тренираният ум търси решения, стреми се към прогрес, учи от грешките си, адаптира се и вярва в себе си.
Изпитанието на вярата
Лесно е да кажем „вярвам в себе си“, когато животът тече гладко, когато няма препятствия и всичко е в съответствие с очакванията ни. Но вяра, която никога не е подложена на натиск, е като острие, което никога не е докоснало огъня – неизпитана, недоказана, крехка. Истинската сила не идва от думи или намерения, а идва от опита, от трудностите, от избора да останем верни на вярата си, дори когато всичко около нас се опитва да я разклати.
Да вярваме в себе си означава да виждме отвъд страха, да говорим по-силно от съмнението и да стоим по-високо от миналото си. Означава да обучаваме ума си, да изостряме фокуса си и да вървим по тихия път на дисциплината.
В края на краищата, както казва майстор Ши Хенг И, не е шумът отвън, който определя пътя ни, а силата отвътре.
