Боядисване на яйца, великденски зайци, козунаци и агнешко – това е консуматорската традиция за най-големия християнски празник. Великден обаче има своя духовен смисъл и неговото значение е все по-голямо. И все повече хора го търсят. Защото в консуматорското общество, в което живеем от десетилетия, човешките души остават празни. И хората все повече го усещат. И голяма част от тях са готови да се обърнат към църквата. Разбират ли обаче наистина какво ги очаква там?
„Голгота“ на руския художник с френски корени Николай Николаевич Ге изобразява Христос с двамата разбойници, единият от които смирено моли Исус да си спомни за него, когато влезе в Божието царство. Вярващите в Христос са убедени, че дори някой грешник се покае в последните си мигове, той пак може да получи прошка. Картината е създадена през 1893 г.
За духовния смисъл на Великден попитахме отец Георги, свещеник в граничната между Софийска и Неврокопска епархия църква „Рождество Богородично“ в град Кочериново. По образование той е и юрист, преди да се посвети на църквата е работил като следовател. Говорим за най-важните неща, свързани с духовния празник, който ни предстои в неделя – постът преди него, Страстната седмица и, разбира се, нейният най-важен ден: Възкресението на Божия син след Разпети Петък.
Постът има 90% духовен смисъл
За поста в християнството отец Георги казва, че е установен още от Исус по време на проповядването в Светите земи. При разговор с книжниците фарисеи той им казал, че учениците му сега нямали нужда от пост, но когато Женихът ще им се отнеме – тогава ще постят. Постът има преди всичко духовен характер. Той е 90% въздържание от зло: зло мислене, зло говорене, зло правене. Останалите 10% са въздържане от храна, забавления и сексуални удоволствия. Постът не е диета, подчертва отец Георги. Защото при диетата човек поставя себе си в центъра, своето здраве и намаляване на теглото. При поста центърът е извън човека и е с цел да се отслаби тялото, за да се засили духът. Тоест, търпи се ограничение в името на една по-висша цел, а имено – духовно развитие и доближаване до Бога.
Страстната седмица е седмица на страданията
Страстна седмица е седмица за страданията на Исус при осъждането му и разпъването му на Голгота. През тази седмица против Божия син излизат почти всички човешки страсти, на които човекът е подвластен вследствие на своя живот без Бога (чревоугодие, сребролюбие, властолюбие, завист, блуд), които завладяват човешката същност и предопределят изборите и поведението му.
Тази седмица започва с единствения случай в живота и проповедта на Исус Христос, когато Той си позволява да прояви свещен гняв. А именно след Вход Господен в Йерусалим, на Велики Понеделник, когато отива в храма, Христос вижда, че целият двор на храма е зает от търговци, менячи на сребро и животни, които продават на хората жертвените животни, които те трябва да принесат в жертва на Бога за някой свой грях. Богатите си купували едри животни – овен или агне, а за бедните търговците приготвяли по две гургулици. Бог няма нищо против търговските отношения, но не в храма. „Това е дом за молитва, обърнали сте дома на Отца ми в разбойнически вертеп“, възмущава се Той, взема един камшик, изгонва търговците и обръща сергиите им. Това кара фарисеите да се обърнат срещу Исус и да искат да Го премахнат от пътя си, за да могат да живеят така, както са живели преди.
Малко познат е и вторият ден от Страстната седмица, в който се говори за разумните и неразумните девици. Те тръгнали за сватбата с кандила, но разумните девици си взели елей, а неразумните нямали и не успели да запалят кандилата си, когато Женихът дошъл. Елеят са човешките добри дела. Важно е да сме подготвени, защото не знаем кога ще бъде Страшният съд. И затова е важно да ползваме живота си, за да вършим добро. Във всеки момент, когато имаме тази възможност, трябва да я ползваме. Защото никой от нас не знае дори какво му носи утрешният ден. Затова е важно да не сме безгрижни и да не живеем хедонистично. Независимо от всичко, което ни води в тази посока.
Великден е победата на саможертвата над смъртта
Исус принася себе си в жертва на кръста заради греховете на хората. Неговото разпъване става точно според еврейския обичай за принасяне на жертва заради грях – нависоко и извън града. Там са отивали хората, за да заколят своите жертвени животни. Христос изкупва непослушанието на Адам, заради което той е изгонен от ада, чрез Своето послушание, което стига до пълна саможертва чрез понасяне на огромни страдания. Бог възстановява тази връзка заради жертвата на Христос.
В днешно време вероучението е животоспасително, казва отец Георги. Защото българският народ в голямата си част е в отстъпление от вярата и животът не е подчинен на ценностите и добродетелите, които да спасят душата му. Изборите, които правим, често се водят от страстите, на които робуваме, защото не познаваме Бога. Неврокопският митрополит Борис още преди комунизма говори за това отстъпване от вярата, което забелязва в българския народ. Вероучението със сигурност може да помогне. Но не бива да забравяме, че научен може да бъде само който иска да бъде научен. Добрият учител умее да изчаква момента. А добрият ученик – когато му покажат едната страна, се сеща за останалите три.
Смирението като висша ценност
Жените мироносици са тези, които първи разбират, че Христос е възкръснал, разказва още отец Георги. Фактът, че техните имена остават неизвестни означава, че за Бог смиреното служение е най-значимо. На смирените хора Бог се открива най-лесно. Самият Бог идва на света с велико смирение – ражда се в обор, идва в Йерусалим, възседнал не кон, а магаре. Баща му е дърводелец, не богат човек с положение. Благородството на душата се разкрива именно в смирението.
И други два интересни момента отбелязва отец Георги с жените мироносици – докато вървят към гроба на Исус, те се притесняват: кой ли сега ще ни отвали камъка, кой ще ни пусне, като има стража? А пък то се оказва, че няма нито войници, нито камък. Само ангели, които им възвестяват, че Христос е възкръснал. Притесненията им се оказват излишни, както често и нашите човешки притеснения се оказват такива. Другият интересен момент е, че когато те разказали на учениците на Исус какво се е случило, никой не им повярвал. Някакви жени, сигурно пак нещо не са разбрали. Петър и Йоан се втурнали към гроба, заварили го празен и разбрали, че жените казват истината. Но при тях не се е явил ангел, за да им разкаже какво се е случило. Ангелите са съобщили вестта за Възкресението именно на смирените мироносици.
Възкресението на Христос не е просто историческо събитие, което отбелязваме веднъж годишно. То е реалност, която може да преобрази живота ни, ако му позволим. И всяка неделя е малък Великден. „А всяка неделна служба – възможност да си спомним за чудото на Възкресение“, казва отец Георги.
