• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 19 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Наука и технологии

Вятърните електроцентрали отделят 228 химикала, част от тях токсични

отМорисe Форгенг
17 септември , 2025
Вятърните електроцентрали отделят 228 химикала, част от тях токсични

Живак, олово, никел: това са само три от 228 вещества, които морските вятърни електроцентрали могат да отделят в морето. Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия реагира спокойно на тази новина и се позовава на строгите контролни критерии в страната.

 Вятърната енергетика играе ключова роля в енергийния преход. В момента над 30 800 големи турбини произвеждат електричество в Германия. От тях малко над 1600 са разположени в морето.

Едно международно изследване под ръководството на Федералния институт за корабоплаване и хидрография (BSH) може да нанесе сериозен удар на този начин на производство на електричество. Изследователите под ръководството на д-р Елена Хенгстман установиха, че морските ветрогенератори могат да отделят 228 химически вещества в морската среда.

Това показаха проучвания с участието на френския изследователски институт за морските ресурси и белгийския институт за селскостопански, рибарски и хранителни изследвания.

Сред веществата преобладават материали от системите за антикорозийна защита. Те представляват около 70 процента от всички отделяни химикали. Към тях се прибавят около 10 процента масла и смазочни материали, необходими за работата. Също така в околната среда могат да попаднат охлаждащи и пожарогасителни средства.

Най-голямата част – 64 процента от веществата, принадлежат към групата на органичните съединения, следвани от неорганичните – 19 процента. От 228-те идентифицирани вещества 62 се считат за особено опасни за околната среда. Това е така, защото те фигурират в приоритетни списъци – например на Европейската агенция за химикали или в Европейската рамкова директива за водите, която класифицира веществата според въздействието им върху околната среда.

Според BSH сред тях се намират вещества, които могат да бъдат токсични, трудно разградими, с хормонално въздействие или канцерогенни, или пък да се натрупват в хранителната верига. Обаче колко материал всъщност отделят морските ветроенергийни паркове и какво е въздействието на тези емисии върху морската среда, трябва да се изследва по-задълбочено. Това е основата за защитата и устойчивото използване на моретата.

За антикорозийна защита на стоманата конструкторите използват така наречените жертвени аноди. Те предпазват съоръжението от износване чрез електрохимичен процес. При това жертвените аноди постепенно губят материал. Основните компоненти на жертвените аноди според изследването са алуминий и цинк. Но те съдържат също олово и кадмий, както и в малки количества живак, никел и манган. Когато жертвените аноди се разграждат с времето, тези вещества попадат в морето.

Хенгстман подчерта: „Нашето изследване дава важна основа за навременното разпознаване на материалните емисии от морските ветроенергийни паркове.“

Като важна част от енергийния преход ветрогенераторите трябва да произвеждат електричество „в интерес на климатичната и екологична защита“. Тяхното разширяване трябва да става „по екологосъобразен начин“. Това изискване поставя Законът за възобновяемите енергии на Германия.

При тези резултати от изследването възниква въпросът дали е оправдано по-нататъшното изграждане и експлоатация на морски ветроенергийни съоръжения.

Федералното министерство на икономиката и енергетиката (BMWE) има ясна позиция по този въпрос. Пред Epoch Times пресекретарят Тим-Никлас Вентцел заяви, че новите резултати няма да повлияят на текущия енергиен преход. „Изследването няма последствия за целите за разширяване на федералното правителство“, каза той.

Министерството обосновава позицията си с факта, че Германия е „пионер в международен мащаб“. За това говори и BSH. Вентцел обясни: „Решенията за одобряване и разрешенията за морски ветроенергийни паркове се издават според изискванията на Закона за морската вятърна енергия (WindSeeG) от Федералния институт за корабоплаване и хидрография само когато наред с другото не се застрашава морската среда.“ Особено значение се отдава на член 1, параграф 1, точка 4 от Конвенцията на ООН за морското право за предотвратяване на „замърсяването на морската среда“.

Ако операторът иска да изгради вятърна турбина в немското Северно или Балтийско море, според Вентцел той трябва „още в планователската фаза да представи концепция за емисиите в Федералния институт за корабоплаване и хидрография“. Тя трябва да описва възможните емисии и мерките за тяхното предотвратяване или намаляване.

Фактът, че морските ветроенергийни съоръжения отделят вредни за околната среда химикали, не е новост за федералното правителство. И BMWE, и Федералната агенция за околната среда (UBA) твърдят, че знаят за това.

UBA не можа да даде конкретни отговори на нашите въпроси като „Какво влияние оказва това върху морската екосистема?“, „Могат ли тези вредни вещества да попаднат в нашата хранителна верига чрез рибите?“ или „Какво означават резултатите за бъдещото разширяване на вятърната енергетика?“.

Вместо това Андреа Вайс, говорителката на агенцията, се позова на доклад на UBA за индустрията и лицензиращите органи, публикуван през април 2024 г. Неговите резултати са включени в новото изследване на BSH от Хенгстман и колеги.

Междувременно остана без отговор въпросът за сухоземните ветроенергийни съоръжения. Докато има 1639 морски ветроенергийни съоръжения, на сушата работят около 29 900 турбини.

Предвид разширяването на морската вятърна енергетика Федералният институт за корабоплаване счита за важно да се наблюдават материалните емисии и да се изследва въздействието им върху морската среда. Същевременно тези емисии трябва да се намалят чрез използване на по-екологични материали и технологии.

Изследването показва също, че някои емисии биха могли да се избегнат технически. За това биха могли да допринесат алтернативни системи за антикорозийна защита, затворени охлаждащи системи или биологично разградими работни материали.

Обаче според BSH липсват отраслови стандарти, каквито се използват например в корабоплаването. Затова изследването препоръчва задължителни технически насоки, които да важат за одобряването и експлоатацията на морски ветроенергийни паркове.

Изследването сравнява също как САЩ, Великобритания и Германия регулират материалните емисии от морските ветроенергийни паркове. Подходите се различават значително и засега липсва цялостно регулиране. В САЩ и Великобритания властите оценяват екологичните аспекти по време на процедурата за разрешаване, като отчитат потенциално отделените химикали.

BSH установява в Германия задължителни технически и екологични изисквания за морските проекти. Това включва управлението на отпадъците, антикорозийната защита, третирането на отпадъчните води и използването на охлаждащи или пожарогасителни системи. Така цинковите аноди за антикорозийна защита са забранени в немските морски води, както и биоцидните покрития за контрол на обрастването.

Такива насоки трябва да важат не само на национално, но и на международно равнище, изискваше Федералният институт за корабоплаване. В края на краищата материалните емисии от морските ветроенергийни съоръжения се разпространяват трансгранично в морската среда. Различните участници трябва също да бъдат включени навреме, за да се приложат насоките бързо.

По този въпрос Хенгстман заяви: „Общоевропейската координация и минималните изисквания за мониторинг и намаляване могат да направят необходимото разширяване на морската вятърна енергетика по-екологично.“ Това защитава както климата, така и морската среда.

Споделете тази статия
Tags: ГерманияКлимат и екология

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

Фестивал „Музикални зографи – Звукът на града“, София, 17 октомври – 19 ноември 2026

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
95-годишната Султана Граменова Александрова със своите близки в Мандрица

Вкусовете разказват: Кайканата на баба Султана – вкусът на детството в Мандрица

0
0
3 20

Александър Везенков с 37 точки и тройка на века: Олимпиакос победи Макаби в невероятен трилър (ВИДЕО)

0
0
3 4

Никола Цолов с исторически рекорд във Формула 2, поставя под напрежение дори пилотите на Red Bull

0
0
Властите прекъснаха петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация

Властите прекъснаха петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация

0
0
4 1

Нови подобрения на „Българска армия“! ЦСКА монтира още екстри за феновете – Epoch Times Bulgaria показва какви са (СНИМКИ)

0
0
Прогноза за времето за сряда, 18 ноември

Времето в сряда, 18 ноември: облаци, мъгла в равнините и дъжд на северозапад

0
0

Свързани Публикации

Apple съобщи за сривове в няколко свои услуги

Apple съобщи за сривове в няколко свои услуги

0
0
Пренебрегван хранителен навик може да повиши риска от чернодробно заболяване

Пренебрегван хранителен навик може да повиши риска от чернодробно заболяване

0
0
Начинът, по който възприемате усещанията си, може да повлияе на имунния ви отговор

Начинът, по който възприемате тялото си, може да повлияе на имунния ви отговор

0
0
Галя Монева, доктор по икономика и управление на туризма, ресторантьорски мениджър и консултант.

Психология на менюто: скритият инструмент за успех в ресторантьорството

0
0
Ползите от спокойното хранене в компания

Ползите от спокойното хранене в компания

0
0
Робърт Патинсън ще бъде следващият Джеймс Бонд в новата ера на поредицата за агент 007

Робърт Патинсън е новият Джеймс Бонд в новата ера на 007

0
0
Ванс: няма непосредствена криза, но трябва да сме готови за всичко

Ванс: няма непосредствена криза, но трябва да сме готови за всичко

0
0
Колко влияе начинът на живот върху риска от рак на дебелото черво?

Колко влияе начинът на живот върху риска от рак на дебелото черво?

0
0
Анна Томова-Синтова в сценичен образ. Снимка: архив на Държавна опера – Стара Загора

Анна Томова-Синтова: „Гласът на светлината“ в Стара Загора

0
0
Потапяне във великолепието на тазата „Хамилтън-Ротшилд“

Великолепната таца „Хамилтън-Ротшилд“ отблизо

0
0
Следваща публикация
b0399656 2be2 4435 9a20 fea8a0d1d3e8

„Последният час на Мерилин Монро“ – премиера на Народен театър „Иван Вазов“

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.