|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Докладът на д-р Кас, поръчан преди четири години, за да проучи практиките на клиниката за полова идентичност Tavistock във Великобритания, бе публикуван в началото на месеца. Изследователският труд (Final Report – Cass Review) систематично събира изобличаващи доказателства за съмнителните претексти, използвани за да се защити „смяната“ на пола на децата.
Въпреки че тонът на автора, пенсионираната педиатърка д-р Хилари Кас, е учтив и професионален, тя не се притеснява да разобличи фалшивата основа, върху която е изградена цялата практика на „грижата за утвърждаване на половата идентичност“.
Позовавайки се на редица систематични литературни прегледи и задълбочени интервюта с лекари, родители и пациенти, тя пише: „Реалността е, че нямаме добри доказателства за дългосрочните резултати от интервенциите за справяне със свързания с пола дистрес… За мнозинството от младите хора медицинската намеса може да не е най-добрият начин за справяне с това“.
Тя заключава, че дори само социалният преход крие рискове от сериозни психологически вреди за децата.
А социалният преход често е прелюдия към блокерите на пубертета. Д-р Кас разбива често цитирания наратив, че блокерите са безвредни и обратими, като посочва доказателства за трайни отрицателни ефекти върху костната плътност и невро-психичното функциониране.
В доклада се препоръчва обратен завой от „утвърждаването на пола“ чрез лекарства и операции към модел на внимателно психологическо консултиране. Критично е, че това е точно този подход на „внимателно изчакване“, заради който канадският психолог д-р Кенет Зукър беше уволнен преди повече от осем години като ръководител на Центъра за пристрастяване и психично здраве в Торонто.
Д-р Кас отправя язвително обвинение срещу колебливите доказателства за насоките, използвани от Световната професионална асоциация за трансджендър здраве, Американската академия по педиатрия и Американското дружество по ендокринология, и разобличава повтарящата се практика да се използват едни насоки, които не се основават на доказателства, за да се оправдаят други насоки, които не се основават на доказателства.
Не всички лъжи са еднакви. „Белите лъжи“ (в повечето случаи) са безобидните, които казваме, за да пощадим нечии чувства. „Черните лъжи“ са злонамерените неистини, които са изричани, за да се получи несправедливо предимство или да се причини вреда на другите.
Но „повелителят на лъжите“ е „синята“ лъжа: видът лъжа, която казваме един на друг и на себе си – често несъзнателно – от името на нашата социална или семейна група. Като например в „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, когато група момчета се убеждават без доказателства, че в гората има звяр – заблуда, която се оказва смъртоносна за героите Саймън и Пиги.
Според мен „сините лъжи“ са в основата на приемането на сляпо на „грижата за утвърждаване на пола“, което е накарало хиляди иначе ерудирани медицински специалисти да отхвърлят истината за двоичния пол в полза на явна намеса в нормалната детска физиология.
Важно е да се подчертае, че „сините лъжи“ обикновено не се изричат с цел заблуда или от злонамереност, техните поддръжници искрено вярват, че са на страната на истината.
Затова борбата със „сините лъжи“ е изключително трудна. Но не и невъзможна. Две стратегии са ключови.
Първо, трябва влиятелни вътрешни хора – не само членове на нашата социална група, но и видни фигури – да се пробудят и осъзнаят грешките си и да започнат да говорят открито. Като например, когато финландският лекар Рийтакерту Калтиала, един от архитектите на финландската програма за промяна на пола на младежите, се изправи през октомври миналата година, за да каже:
„Преходът към друг пол излезе извън контрол. Когато медицинските специалисти започнат да твърдят, че имат един отговор, който важи навсякъде, или че разполагат с лек за всички житейски болки, това трябва да е предупреждение за всички нас, че нещо много се е объркало.“
За съжаление, често срещаният отговор относно обзора на д-р Хилари Кас от страна на привържениците на половата неопределеност е да се противопоставят. Например д-р Кристофър Уелс, канадски изследовател за общественото разбиране на младежите от сексуалните и половите малцинства, посочва:
„Днес беше публикуван Доклад на д-р Кас за Обединеното кралство с много слабости, който е точно това, което се очакваше от страна, която е яростно антитранс“, заяви той в социалните мрежи.
Това е реакцията, която журналистката от „Вашингтон пост“ Меган МакАрдъл, пишейки за ужасите на лоботомията (неврохирургична операция с увреждане на части от префронталния лоб на мозъка), описва като „капана на Едип“, а именно: ситуация, в която „може да бъде толкова психологически опустошително да откриеш, че си допуснал грешка … че ще направиш всичко възможно, за да избегнеш признаването ѝ“.
Ето защо от решаващо значение е втората стратегия, използвана умело от д-р Кас – внимателното и търпеливо представяне на доказателства, без преувеличаване и без враждебност.
Докладът на д-р Кас разкрива една наистина заплетена мрежа. За своите усилия и смелост Хилари Кас заслужава нашите най-сърдечни благодарности.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Д-р Дж. Едуард Лес е педиатър в Калгари, Канада и старши сътрудник във фондация Aristotle Foundation For Public Policy.
