На 14 ноември, освен третите избори за парламент за тази година, ще се проведат редовните избори за президент. Избори, в които обществото и медиите показаха, че демокрацията в България, 32 години след падането на БКП от власт, продължава да е на ниво прощъпулник.
Когато правиш нещо, в което не си добър, най-мъдро е да се учиш от отличниците. Най-старата демокрация в света, Съединените американски щати, започват президентската си кампания близо две години преди самата изборна дата. Първоначално, около година, продължават вътрешните избори във всяка от големите партии. Там се явяват по 3, 4 или повече кандидати, които се сблъскват в преки дебати, излагат вижданията си, за да спечелят избирателите в партията, симпатизантите гласуват, кандидатите постепенно отпадат от битката, за да остане накрая само един – най-харесваният от общия електорат на партията. След този важен първи тур започва вторият, в който двамата кандидати на двете големи партии – Републиканската и Демократическата – се стараят да привлекат на своя страна колебаещи се гласоподаватели, да мобилизират своите и да разколебаят избирателите на противника. Това е едно дълго шоу, в което своето подобаващо място заемат и медиите, чиято основна задача е да проверят миналото на кандидатите и ако има нещо неясно и съмнително – обществеността да бъде информирана за него навреме.
Няма да се самозаблуждаваме, че демокрацията в САЩ е перфектна – през последното десетилетие тя преживява голяма криза, за която в „Епок Таймс“ сме информирали нееднократно – но изборните традиции продължават да бъдат за пример.
Нека видим обаче как се разви кандидатпрезидентската кампания в България през тази година. Единственият напълно ясен кандидат от самото начало беше настоящият президент Румен Радев. Той обяви своята кандидатура още през 2020 г., тоест достатъчно рано. Подкрепилата го за първи мандат обаче БСП този път мълча до пролетта на 2021 г., когато, след тежката си загуба на редовните парламентарни избори, видя, че вече не е ракета носител, а трябва да се прикачи към растящия рейтинг на президента.
Румен Радев остана без ясен опонент почти до самите избори. Партия ГЕРБ, която все още се води първа политическа сила, държа в тайна своя кандидат до началото на месец октомври. В последния момент в битката скочи и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Нароиха се над дузина кандидати за президенти от напълно забравени или миниатюрни партии. Сред екзотиката не липсва и фолкпевица, както и вечен протестър в лицето на вярващия в Тангра Йоло Денев.
А основният минус на кампанията беше липса на дебат между сериозните кандидати.
От „Епок Таймс“ се постарахме да дадем своя принос да има поне задочен дебат. Изпратихме до тримата сериозни кандидати: Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов (по-точно до комуникационните специалисти, водещи предизборните им кампании), следните еднотипни въпроси:
1. Ако бъдете избран за президент/вицепрезидент, кои ще са най-важните приоритети (избройте от един до три) във вътрешната политика по време на петгодишния Ви мандат?
2. А кои ще бъдат приоритетите Ви във външната политика? Какво ще бъде отношението Ви към Зелената сделка на ЕС?
3. Как си представяте сътрудничеството с изпълнителната, съдебната и законодателната власт в България? Какво ще бъде отношението Ви към четвъртата власт – медиите?
4. Българското общество от години е силно поляризирано. Как виждате ролята си като обединител на нацията?
5. Кои ценности ще Ви водят като главнокомандващ на българската армия? Какво ще бъде отношението Ви към партньорите ни от НАТО, към съседните ни държави, към Русия и Китайската народна република?
6. Какво е отношението Ви към един централен проблем в столицата ни в момента – опасния паметник на Червената армия?
7. Мислите ли да продължите традицията, започната от Вашите предшественици Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев за поклонение пред жертвите на комунизма в деня, дал началото на Народния съд – 1 февруари?
8. Какво бихте направили за българите в чужбина и мислите ли да ги привлечете да се завърнат в България? По какъв начин?
9. За или против задължителната ваксинация и Зеления сертификат? И мислите ли, че международната общност трябва да потърси отговорност от Китай заради съзнателното заблуждаване относно характера на вируса и способността му да се предава бързо и ефективно от човек на човек?
Не получихме нито един отговор.
Кого обслужва целият този непрофесионален хаос? Разбира се, на първо място действащия президент. Както се вижда от социологическите проучвания, той води убедително пред съперниците си. Но липсата на достойна битка означава и липса на достоен победител.
Дори да победи Румен Радев, това няма да е истински достойно.
Всъщност колко важен е достойният противник е истина, позната на политиците от свободния свят в миналото. Бенджамин Дизраели (1804-1881), британски консерватор и два пъти премиер на Обединеното Кралство, казва: „Никое правителство не може да остане дълго на власт без блестяща опозиция.“
Надяваме се и българският обществен елит да достигне някой ден до подобно дългосрочно виждане за политиката.
Това не е нищо ново.Откакто се помня,не съм видял в България никога не е имало Демокрация.Всички правителства от 1990 година насам,са единствено и само лъжливи,фалшиви демократи.Т.е.,обещания големи,и накрая нищо.Всеки имаш власт се възползва максимално от служебното си положение,за да натрупа капитал и накрая какво излиза???- народа гладен,излъган и омерзен.Това ли е Демокрацията???За мен това е Капитализъм,а не Демокрация.