|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
По повод Световния ден на здравето разговаряме с трима изявени български лекари от три поколения за медицината и лекарската професия, за обучението по медицина и здравеопазването в страната ни, за новите методи в превенцията и лечението на социално значимите болести, на които са се посветили, за някои иновации в здравеопазването, за най-скъпите пожелания за празника им и за решението им да практикуват в България.
7 април е Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина. Отбелязва се от 1948 година по инициатива на Световната здравна организация, а в България се чества и като Ден на всички медицински специалисти от 1964 година.
От край време в този ден престижните български ресторанти се изпълват с тържествени банкети, в които с красиви прически, с официални дамски и мъжки тоалети дефилират онези, които се грижат за живота и здравето ни.
На 7 април можем да им се поклоним не просто защото са облекчили страданията ни в определен момент (което обикновено бързо забравяме). В този ден благоговеем пред жертвоготовността, милосърдието и знанията им, без да имаме конкретен повод да ги величаем.
В навечерието на празничния ден наши събеседници са представители на три поколения изявени български лекари от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към Александровска болница:
- Проф. д-р Михаил Боянов – специалист по вътрешни болести и по ендокринология в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ и преподавател в катедра „Вътрешни болести“ на Медицински университет, София. Основните му научно-практически интереси са в областта на костната метаболитна патология, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези и сърдечно-съдовия риск при захарен диабет. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).
- Д-р Явор Асьов – главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ и в катедра „Вътрешни болести“ на Медицински университет, София, както и сертифициран национален експерт за лечението на затлъстяването от Европейската Асоциация за Изследване на Затлъстяването (EASO). Той е първият български ендокринолог, придобил диплома от Европейското дружество по ендокринология (2018 г.). Провеждал е множество обучения в Дания, Испания, Италия, Ирландия, Германия, Португалия и Полша с особен интерес към съвременните диагностични и терапевтични методи на заболяванията на щитовидната жлеза и захарния диабет.
- Д-р Наталия Конова – специализант в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната; докторант по клинична фармакология и терапия; съосновател на стартъпа Amira за дигитално оптимизиране употребата на антибиотици в болнични условия, спечелил приза „Проект на годината“ за 2023 г. на Американската камара за Евроатлантическа търговия (AmCham) и няколко награди на Intel. Носител е на Наградата за млад предприемач за 2023 г. на AmCham EU и Junior Achievement Europe и е част от Клас 2023 година на селекцията на сп. Forbs „30 под 30“.
Какво означава да бъдеш лекар по призвание и Вие такъв ли сте?
Проф. МБ: Лекарят по призвание е човек, който обича да помага на другите. Има и други професии, за които се изисква призвание да искаш да помагаш. Но за лекаря то е и задължително. Много хора днес не си дават сметка, че това не е обикновена професия, в която можеш да си позволиш да не правиш нещата перфектно. Това е нещо, което трябва да идва отвътре и да те кара във всеки един момент да се стараеш да даваш най-доброто от себе си. Лекарят притежава призванието да помага, но човек може да помага и по други начини. От мен например би станало и много добър учител, а в други времена – може би и проповедник.
Д-р ЯА: Трудно ми е да оценя себе си. Вярвам, че полагам максимални усилия в грижата за всеки пациент и това се отплаща, когато видя постигнатите добри резултати и чуя добрите думи на лекуваните от мен пациенти.
Д-р НК: Означава готовност за нечовешки усилия в името на медицината и пациентите, като едновременно с това работата да ти доставя несравнимо удовлетворение, което не би могло да се постигне с практикуване на друга професия. И да, чувствам се лекар по призвание.
Какво жертвахте за медицината и какво не бихте пожертвали?
Проф. МБ: За медицината не съм жертвал нищо. Бях ученолюбив от най-ранните си ученически години, а тя дава възможност за разгръщане на тази жажда за знания, за пречупването им през собствения опит, за подреждането и насочването им към други хора, в моя случай – към студентите. И ако на 18-19-годишна възраст се колебаех между 3 професии – медицина, ядрена физика, програмиране или висша математика, днес програмирането и висшата математика щяха да са отпаднали и бих се поколебал между физиката и медицината. Това, което не мога да пожертвам за медицината е т.нар. лично време. Едната част от него прекарвам със семейството си. Човекът е човек, благодарение на споделянето на емоции, на битие с други хора. Втората е личното ми време, в което чета, разхождам се и размишлявам. Така мога да преработя това, което виждам в медицинската си практика, да приема по-лесно някои непроменими факти и обстоятелства.
Д-р ЯА: На настоящия етап съм жертвал голяма част от свободното си време. Това е една от основните характеристики на медицинската професия.
Д-р НК: Не харесвам думата жертва. Инвестирах по-голямата част от младежките си години и свободното си време в името на професия, която в края на деня ми дава повече, от колкото аз на нея.
Семейна професия ли е лекарската?
Проф. МБ: При мен – да. Баща ми беше детски хирург. Първият ми учител, негов първи братовчед, е известен български пулмолог, също професор. Техният дядо по майчина линия също е бил известен лекар в Битоля и Охрид, тогавашна Македония.
Д-р ЯА: Аз съм потомствен лекар и това е допринесло значително за изграждането ми като специалист. Имал съм късмета да дискутирам всевъзможни случаи от клиничната ми практика „на четири очи“ с родителите ми. Така съм се научил да реагирам по-добре при етични или при чисто медицински проблеми в практиката ми.
Д-р НК: В моя случай – да, но не е задължително. Имам късмета да съм трето поколение лекар след брилянтни невролози, клиничен имунолог и психиатър, благодарение на които съм закърмена с човеколюбие и любов към науката.
Кога и с какво Ви привлече специалността ендокринология?
Проф. МБ: Стана случайно. След като завърших медицина, имах желание да стана кардиолог. И първият ми учител, когото споменах, видният пулмолог проф. Никола Алексиев, се опита да ми помогне да започна работа в кардиологично отделение. Но това не се осъществи и станах участъков терапевт или, както се нарича в наши дни, личен лекар в поликлиника. Последва конкурс за специализация по вътрешни болести, наричана тогава клинична ординатура. Започнах да специализирам в нашата клиника по ендокринология в началото на 1994 година и имах невероятния късмет началникът на клиниката – проф. Михаил Протич, да ме хареса, да стане мой учител и да ми помогне няколко месеца по-късно да заема редовно работно място в нея.
Д-р ЯА: Ендокринологията е интегрална специалност с връзки с много други медицински специалности. Жлезите с вътрешна секреция влияят върху много органи и системи и това прави специалността интересна. Тя се развива бързо, с много иновативни методи за диагностика и лечение, които могат да бъдат усвоени с цел по-добра грижа за пациента.
Д-р НК: Срещнахме се случайно и беше любов от пръв поглед. Заплениха ме сложните взаимовръзки и фината регулация между жлезите и хормоните в човешкия организъм, сториха ми се подходящо предизвикателство за мен. Вдъхновиха ме и моите учители – проф. д-р Здравко Каменов, проф. д-р Михаил Боянов и много от доайените в нашата специалност, с които имам честта да работя рамо до рамо всеки ден.
В България се дипломират редица чуждестранни студенти и специализанти.
Какво е нивото на нашето медицинско образование спрямо световното?
Проф. МБ: Напоследък разликата между българските и чуждестранните ни студенти понамаля, но в началото на чуждестранното обучение нивото на чуждестранните студенти беше изключително ниско. Поради липсата на ясни критерии за подбор, на достатъчно строги изпити и тестове, те не отговаряха на критериите, по които бяха подбирани българските студенти. Нямаха съответното гимназиално образование и култура в областта на биологията, химията и физиката, необходими за следването на медицина, нито пък необходимите интелектуални качества. Повтарям обаче, че в последните години това в голяма степен се промени. Ако сравним научаваното от българския с това от германския студент например, според преразкази на мои колеги, чиито деца учат в Германия, там количеството предоставяна информация е по-голямо от това, което ние предоставяме, и изискванията са безмилостни. У нас почти всички студенти завършват образованието си, докато там е възможно от една до две трети от даден курс да отпаднат по време на следването. Нашето обучение е все още сравнително старомодно – разчита на наличието на пациенти и на работа върху пациенти. За някои специалности обаче днес това не е достатъчно. Когато аз бях стажант, можеше да ми бъде позволено да оперирам в хирургична зала с помощта на професор, доцент или асистент. В днешно време обаче рискът при грешка в подобна дейност е неприемлив. Така практическото обучение за някои специалности остава недостатъчно добро. В Германия към университетите са прикрепени сгради или институти, пълни с различни фантоми – кукли, на които можете да правите от кардиопулмонална ресусцитация (съживяване на човек в клинична смърт) до израждане на бебе, операции с ендоскопска техника и други подобни. Идеята такива фантоми да се въведат и тук, остана една мечта.
Д-р ЯА: Медицинският университет (МУ) – София, в който преподавам и в който съм завършил, е утвърдено и престижно учебно заведение с традиции в обучението на студенти по различни специалности. Завършилите студенти в нашия университет обикновено са добре подготвени и работят в престижни здравни заведения по целия свят. Разбира се, винаги има какво да се подобри и надгради, за да може нашето обучение да бъде на нивото на световното.
Д-р НК: Нашата клиника кипи от студенти, стажанти и специализанти, имам наблюдения и като асистент по специалността Клинична фармакология и терапия. Смятам, че българската медицинска школа е изключителна добра, студентите и специализантите имат достъп до преподаватели на световно ниво и който има желание да се учи – ще се научи. Има какво да се работи върху строгостта и критериите за вземане на изпити.
Какво е нивото на информационен обмен между нашите здравни институции и световните?
Проф. МБ: Имаме пълен достъп до всякакви методични указания, клинични проучвания, клинични консенсуси и пр. на международните и по-специално на европейските организации. Благодарение на интернет се извършва цялостен обмен.
Д-р НК: В ежедневието с колегите правим каквото зависи от нас, за да сме в крак с препоръките на световните здравни институции и да дадем съвременната здравна грижа на пациентите си. Имаме лесен достъп до всеобхватна съвременна медицинска информация. Макар и по-бавно новите технологии и лечения идват в България.
Какво е значението на консилиумите и другите здравни форуми за обмяна на опит в сферата на здравеопазването и достатъчно ли се организират такива в България?
Проф. МБ: Специалистите от различни специалности имат различен поглед върху един и същ проблем. Понякога страничният наблюдател от съседна или дори от съвсем далечна специалност може да предложи оригинално решение на проблем, който тесният специалист не може да разреши. Комбинира се практически опит на повече от един човек и става възможно да се стигне до различни пътища и хипотези за разрешаване на проблеми. Има смисъл от консилиуми. Всяка среща със специалист от друга специалност, концентрирана върху даден клиничен случай или пациент, носи полза за двете страни – и двете научават по нещо. Но в днешно време консилиуми почти не се провеждат, поради огромната забързаност в ежедневието, краткото време за работа върху даден клиничен случай, огромния натиск за по-висок оборот и по-добри финансови резултати.
Д-р ЯА: В Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“, където практикувам, клиничните консилиуми (обсъждания) са ежедневие. Обсъждаме всички по-сложни случаи с цел даването на най-добра медицинска грижа. Този тип на общуване между лекарите ме е изградил като здравен специалист. Благодарен съм за възможността да се уча в тази институция.
Д-р НК: Интердисциплинарната колаборация е изключително важна и да, напоследък зачестяват подобни много полезни събития. Например, заболяването захарен диабет, тип 2, вече се разглежда от световните здравни организации и в контекста на кардиоренален метаболитен синдром, което изисква тясна колаборация между кардиолози, нефролози и ендокринолози за адекватна грижа на пациентите, попадащи в тази категория
Новостите в кои други науки трябва да следите, за да поддържате квалификацията си?
Проф. МБ: Това е доста труден въпрос. Напредъкът на изкуствения интелект интересува и нас. Отдавна са правени опити за изкуствен интелект, който да помага на лекарите при диагностициране или при вземане на решение за прилагане на определено лечение. Също молекулярната биология, генетиката. Това са науките, в които много бързо се развива и медицината, но които могат да се разглеждат и като нейни подспециалности.
Д-р НК: Всеки лекар трябва да е достатъчно квалифициран, за да не пропусне и да може да лекува адекватно според съвременните стандарти всяка патология в своята област на експертиза, както и да има познанията, за да разбере кога и защо трябва да насочи пациента към колеги от друга специалност.
Какво е значението на приемствеността във Вашата професия? С готовност ли утвърдените специалисти предават опита си и с готовност ли се приема той от младите лекари?
Проф. МБ: Медицината все още е занаят и със съветите и доброто ръководство на колега с по-голям клиничен опит пътят между теоретичното и практичното познание може да бъде скъсен, т.е. приемствеността е много важна. Във Франция допреди двайсет-трийсет години, а често и в наши дни обръщението към колегата не беше „колега“, а „събратко“ (confrere), което предполага братство в един професионален съюз или професионална гилдия, в която има чираци, калфи, майстори и велики майстори. Споделянето на знания изисква да имаш и дарба на преподавател, т.е. да искаш да дадеш това, което знаеш, да го дадеш на другите или просто да си учител. Някои хора носят това генетично, по наследство, а други не го носят. Тези, които не го носят, са примери за добрия лекар-практик, който обаче мълчи и нищо не обяснява, нищо не казва и не е ясно как си върши работата. И обратно, има такива, които обясняват с желание точно какво правят дори без да работят в академично звено. А има и колеги, смятащи, че споделянето на знания ще им „изяде хляба“, но аз лично не вярвам в това. Добрият лекар винаги ще има достатъчно пациенти. Като че ли желанието на младите или готовността да задават въпроси днес намаля. Ако в миналото и аз като специализант, и учителите ми разполагахме с повече време за фокусиране върху отделен случай, днес при прегледи, траещи 10-15 минути наистина не остава време. Младият човек е изтощен. Трудно си задава въпроси. Неговата основна цел е да успее да отметне ежедневните си задължения. Така че и обяснението, и желанието да ти се обясни сякаш намаляха.
Д-р ЯА: Несъмнено. Благодарен съм за възможността да се уча от най-добрите специалисти в България в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“. Те ме изградиха като специалист.
Д-р НК: Механизмът на живота в най-опростен вид е предаване на информация. Когато клетката се дели, тя предава информацията под формата на ДНК, родителите предават на децата си натрупания житейски опит, а учителите във всяка професия трябва да предават наученото на следващите поколения, което те от своя страна да попиват с уважение и усърдие.
Какво означава за един лекар да е успял?
Проф. МБ: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото веднага ще попитате дали аз успявам. В някои отношения – да, в други – не, тъй като всеки оценява успеха по различен начин. Някой ще каже, че щом печелиш добре, значи си успял. Друг – че имаш ли ученици, значи си успял. А трети – че имаш ли много пациенти, които често се сещат за теб с благодарност, значи си успял. Няма еднозначен отговор на този въпрос.
Д-р НК: Пациентите да са удовлетворени от неговата служба и той да е удовлетворен от себе си.
Вярно ли е, че царят е цар само в собствената си държава, а лекарят е лекар навсякъде? Важно ли е лекарят да познава народопсихологията на пациентите си?
Проф. МБ: И да, и не. За да си добър лекар, трябва да владееш езика и да познаваш психологията на пациентите си. Бил съм в Германия, в Австрия, във Франция. Културните разлики и степента на владеене на езика имат значение. А и медицината не е унифицирана, тя е различна в различните страни. Начинът, по който се действа при определени заболявания, не е унифициран по целия свят, независимо от всички методични указания и пр. В този смисъл лекарят е най-добър там където е неговият етнос, неговият народ.
Д-р НК: Да, защото хората боледуват от едни и същи болести, независимо от раса, националност или политическа нагласа. Да познаваш народопсихологията на пациента е важно, защото той не се лекува насила. Лечението е успешно само ако той участва активно в процеса. Често в ежедневието сме колкото лекари, толкова и психолози.
Какви са характеристиките на сплотения колектив на една клиника? Как се изгражда такъв колектив?
Проф. МБ: Много труден въпрос. Изписани са цели книги за това, как се създава екип, за необходимостта от поне 6-7 души, изпълняващи различни роли. Това е много дълготраен процес, чийто краен резултат все пак зависи от личността на лидера и от начините му на управление. За да се постигне успех, трябва да има обща цел, споделени ценности, което се постига трудно в наши дни. Специализантите идват и си отиват. С хора, с които работите по 3-4 години, няма как да постигнете дългосрочна цел. Трудно бих определил кой начин на управление е по-добър. Наблюдавал съм и деспотичен, и твърде либерален тип – понякога резултатите доста си приличат.
Д-р ЯА: Шанс е, че от началото на кариерата си, от „излюпването“ ми като млад лекар, съм част от много сплотен колектив – колектива на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Александровска“, ръководен от невероятния професионалист проф. д-р Здравко Каменов. От личния си опит съм разбрал, че сплотеността е от решаващо значение, от голяма полза за индивидуалното развитие на един млад лекар, за успеха на звеното като цяло, за успешното лечение на пациентите му. Моят ръководител е не само мой професионален, но и мой житейски пример. А нашата клиника е пример за сплотен и успешен колектив. Това е видно в отношението ни към пациентите, както и във взаимоотношенията на целия ни персонал.
Безкрайно съм признателен и благодарен за всичко това и се надявам, че много от колективите в страната ни са подобни. Пожелавам на младите български лекари да попадат в благоприятна среда като тази, в която попаднах аз, и която не спира да ме изгражда като специалист и като човек.
Д-р НК: Колективът е от ключово значение за успеха на индивида и обикновено свидетелства за разликата между токсична и плодородна работна среда. Влияят ръководството, неофициалните лидери, интелектът и нагласата на съставните части на колектива. С колегите си човек прекарва по-голямата част от съзнателния си живот и ако те станат като твое семейство, значи си извадил голям късмет.
Освен високото ниво на символна интелигентност, какви качества е необходимо да притежава един лекар? Какво е значението на социалната му интелигентност?
Проф. МБ: Предпочитам по-общи понятия като характер и интелект. В много случаи липсва добрият характер. Той означава от една страна да си отворен към другите, а от друга – да си добронамерен или добросърдечен. Тези думи звучат архаично, но означават желание да помогнеш на другия дори когато той те е ядосал или когато си изморен, да чувстваш своята работа като мисия да помагаш на другите. Характерът тежи повече от интелекта, определяйки същността на поведението. Интелектът е настройката, която дава блясъка и видоизменя използваните средства.
Д-р НК: Необходимо е човеколюбие, и то в големи дози. Важни са стремежът за усъвършенстване, капацитетът за поемане на отговорност, смелостта и смиреността.
За успеха на леченията, които провеждате, е необходимо да сте позитивни и да окуражавате пациентите си. Как в едно своеобразно море от човешко страдание успявате да поддържате високото ниво на духа си?
Проф. МБ: Важна е цялостната нагласа. Бих използвал думата стоицизъм, приемане на фактите, които не могат да бъдат променени, такива каквито са и непрекъснато търсене на по-важните неща в живота. Разбира се, здравето е едно от най-важните. Но ако човек се фокусира върху друго, може да се окаже, че дребните му здравни проблеми не са най-важни.
Д-р НК: Страдание ще има със или без нас, но с нас може да е по-малко. Морето от човешко страдание ни помага да ценим повече собствения си живот и здравето на нашите близки.
Склонни сме да идеализираме лекарската професия и не допускаме, че сред Вас са възможни прояви на човешки слабости като завист, надпревара, алчност и т.н. Оправдани ли са тези високи стандарти, които поставяме за лекарската среда?
Проф. МБ: Не са оправдани, защото в самия въпрос става дума за идеализиране или откъсване от реалността. Когато прилагаме идеални представи върху реални хора, разминаването може да бъде голямо, разочарованието – също. Мислете за лекаря, както за всеки друг човек. Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
Д-р НК: Аз идеализирам нашата професия и съответно държа висок стандарт за себе си. В края на деня можем да контролираме само нашето поведение и да даваме правилен пример.
Какво е мнението Ви за лекарската тайна? Практикува ли се тя в наши дни?
Проф. МБ: Този въпрос е уреден от Закона за здравето: пациентът трябва да е напълно информиран за своето състояние. Ако в миналото при много „страшни“ болести с лоша прогноза доста често се криеше истината от него и се информираха близките му, днес той трябва да знае истината. По негово желание информираме близките, а ако той не желае, не сме длъжни да го правим. А и компютърните технологии правят достъпна за нас цялата предишна документация на пациент, лекуван в нашата болница. Ако някога се разработи електронно здравно досие в пълен обем, много от здравните данни ще станат достъпни за оторизирани, а вероятно и за неоторизирани лица. Тогава въпросът за лекарската тайна ще стане двусмислен.
Д-р НК: Тайната, която лекарят трябва да спази, не разкривайки пред други лица проблемите на пациента, както и споделеното помежду им, е важна за изграждане на доверие, без което лечебният процес би бил затруднен. По отношение на другото значение на лекарската тайна позицията ми е, че всеки пациент има правото да е запознат със здравословното си състояние.
Вярно ли е че лекарството за един може да бъде отрова за друг? С други думи, медицината точна наука ли е?
Проф. МБ: Донякъде. Всяко лекарство се предлага с кратка характеристика или указания за приложение, странични действия и противопоказания. Ако се прилага правилно, предполага се, че при повечето хора ще се постигне желаният резултат. Ето защо не приемам, че лекарството за мен е отрова за човека до мен. Медицината става все по-точна наука. С изключение на хирургията, тя е била доста наблюдателна и описателна почти до края на 19-и век. Вътрешната медицина не е разполагала с реални средства за повлияване на заболяванията. Революция в медицината са например антибиотиците, инсулинът, както и много други продукти на фармакологията като части от базисната медицинска наука, молекулярната биология, химията, биохимията и т.н. Медицината не е съвсем точна наука, но ние се стремим да дадем числов израз на много от изследванията и на прилаганите интервенции.
Д-р НК: Споделям твърдението. Медицината не е точна наука, но с годините става все по-точна.
Какво трябва да се усъвършенства в българското здравеопазване и какво – да се изкорени?
Проф. МБ: Преди 20 години сигурно щях да отговоря лесно, но вече съм объркан и ми е трудно да кажа как тази система може да се подобри. Опити за добри здравни системи е имало, например в Швеция през седемдесетте-осемдесетте години. Но когато държавата стане твърде социална и в здравната й система могат да се включат хора без никакъв принос в създаването на здравните фондове, подобни въпроси стават излишни. Няма идеална система. Виждам недостатъците на нашата, която е концентрирана върху финансовите резултати. Един от често използваните слогани на НЗОК (Национална здравноосигурителна каса) съдържа нейната цел – предвидими и контролируеми разходи. А е и много трудно да се въведат реални показатели за качествен контрол или да се определи какво точно постигаме с всичко, което правим. Ако има такива показатели, никой няма да иска да лекува сериозно болните хора, защото показателите му ще бъдат силно влошени. Това наподобява застрахователите в Америка, които не искат да застраховат тежко болни хора, защото ще направят много големи разходи.
Д-р НК: Има нужда от дигитализация и задължително продължаващо медицинско обучение.
Защо най-добрият лекар е и философ? Защо едни от най добрите световни автори на художествена литература, включително български, са лекари?
Проф. МБ: Като лекар виждаш страданието на хората. Виждаш, че в чисто човешкото си ежедневие се занимаваме с второстепенни неща, че понякога ни убягва това, което имаме. А ние имаме немалко, трябва да си признаем. Независимо колко критикуваме българското здравеопазване и всичко в България, все пак ние сме европейска държава, а в момента няма по-хубав континент за живот от Европа. Имаме огромна свобода, включително и за изразяване. В много области сме все още традиционно консервативни, което осигурява плавен преход към новите и на моменти плашещи тенденции. Трябва да оценяваме всичко това двустранно. Като лекари ние виждаме, че има и съдба, има неща, които не можем да променим, и че докато няма сериозни заболявания, човек трябва да се радва на живота си, защото наистина има болести, при които медицината е безсилна. Това е философията – да приемем нещата, да се опитаме да ги разделим на такива, които можем и такива, които не можем да променим, и да не се разяждаме вътрешно заради тези, които са извън силите ни.
Лекарят среща всеки ден различни човешки съдби, изслушва най-различни истории и ако има склонност да ги „попива“, след това може и да ги разкаже.
Д-р НК: Трудно е да се избегнат чоплещите мозъка философски въпроси при практикуването на нашата професия. При ежедневен сблъсък с толкова човешки съдби човек и да не иска, е заставен да разсъждава.
За какво освен за медицина има място в сърцето ви?
Проф. МБ: Семейството ми е на първо място. Хората, които се „ожениха за медицината“, нямаха добър край на живота си. Някои по-възрастни от мен колеги наистина вложиха цялото си ежедневие в лекуването на болни хора. В един момент обаче човешката психика не може да издържи. Явяват се и чисто физически болести – инфаркт, инсулт и други подобни. За мен е много е важно и четенето на книги, с което мога да се пренасям в други светове. Въображението е свят, който никой не може да ти отнеме и в който можеш да избягаш винаги, когато пожелаеш.
Д-р НК: Отворена съм за иновации и процеси на дигитализация, както и за здравен мениджмънт.
Защо решихте да практикувате в България?
Проф. МБ: Отговорът е доста елементарен. От една страна в чужбина не се чувствам на мястото си. Затова и не съм оставал в никоя чужда държава повече от една година, а една година трае културният шок. Освен това изпитвам силна носталгия или, макар че не е модерно да се нарича така, „страдам от патриотизъм“. Една обич към България, в която всички ние живеем.
Д-р ЯА: Съдбите на хората се стичат по един или друг начин поради фактори, които не зависят изцяло от нас. Възможностите за развитие на един завършил в България млад лекар биха могли да го насочат и към страната, и към чужбина. МУ – София, който съм завършил, предоставя възможности за реализация навсякъде. Почти половината от завършващите лекари заминават да работят в чужбина. Останалите започват работа у нас и не малко от тях се реализират добре. Не съжалявам, че останах. Доволен съм, че се грижа за здравето на българския пациент.
Д-р НК: Въпреки че изкарах няколкомесечен стаж в клиника по репродуктивно здраве в Ню Йорк и наличните възможности за специализация в чужбина, съм изключително щастлива да мога да допринасям за родното ни здравеопазване. Обичам България и всичко българско. Корените на дървото дават неговата сила. В нашето здравеопазване има много казуси за решаване и тъй като тук се чувствам най-уверена и полезна, останах и ще остана.
Във втората част на разговора ни: ниво на българската ендокринология; влияние върху жлезите с вътрешна секреция и гените; подробности от преподавателския опит на двама от събеседниците ни; любимите от многобройните им отличия; иновативен проект за борба с антимикробната резистентност; революционно откритие в ендокринологията; същност и новости в превенцията и лечението на остеопороза, диабет, затлъстяване, болести на щитовидната жлеза и болест на Хашимото. Всесилна ли е медицината? Най-скъпите пожелания за професионалния празник на събеседниците ни.
Напред към II част
