Аргументи против влизането на България в еврозоната
Можете да прочетете аргументите „за“ еврото в част I
На пресконференция в БТА (Българска телеграфна агенция) от 13 юни инициативният комитет за протестите срещу вкарването ни в Еврозоната обяви, че за да бъде една парична реформа от такъв мащаб успешна, за да не се стигне до колапс, трябва да има доверие, а в момента в България кризата на доверието е огромна и големите медии цензурират информацията по въпроса. Ето защо ще Ви представим становищата на двама експерти по икономика, споделени извън големите медии.
Проф. д.ик.н. Румен Гечев, преподавател в катедра „Макроикономика“, директор на Университетски център по устойчиво развитие към в УНСС (Университет за национално и световно стопанство), в предаването „Контра“ на телевизия „Евроком“
„Нищо не е приключило, слава Богу! Оттук нататък през мес. юли предстои гласуване в Европейския съвет, където трябва с пълен консенсус да се вземе решение за покана на България за членство в еврозоната. Съмнявам се, че това ще бъде много лек процес за нашите управляващи, тъй като в Европейския съвет има настроения. Много е възможно няколко или поне една страна да наложи вето, което би означавало спиране на процеса…
Конвергентният доклад за приемането ни в еврозоната разглежда България по три показатели: 1. Дали бюджетният й дефицит е до 3%? Той отговаря. Ще Ви кажа, че е стъкмен, измислен. 2. Държавният дълг да е до 60% от брутния вътрешен продукт, на което отговаряме. 3. Дългосрочните лихви – в момента лихвите в България са по-ниски от тези в еврозоната. С влизането ни в еврозоната нашите лихви ще се изравнят с нейните по-високи.
По отношение на бюджетния дефицит нека да припомним как в края на миналата и началото на тази година г-н Бойко Борисов обяви, че в бюджета има огромна дупка от 18 млрд. Това беше потвърдено от кандидат-министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, която, след като беше избрана за министър на финансите, потвърди, че има дупка от 18 млрд. При малко повече от 200 млрд. брутен вътрешен продукт тези 18 млрд. правят 8% дефицит от брутния вътрешен продукт. Не сме ли с 5% ли над въпросните 3%? Икономистите смятат, че това е два пъти и половина над ограничението на споразумението за еврозоната. Тоест премиерът Борисов и министърът на финансите са заявили категорично и са потвърдили в интервю – аудио и видео, че ние имаме дефицит над 8% в брутния вътрешен продукт. Сега изведнъж имаме 3%. Някой лъже… И тази лъжа поставя под съмнение целия процес…
Не е вярно, че инфлацията е 2,6%. Това също е лъжа.
Възниква и въпросът защо еврочиновниците искат България да влезе в еврозоната? Защото обичат българския народ? Защото искат да помогнат на България ли? Или България трябва да се включи в покриващите огромните дългове на Франция, Испания, Италия, Гърция, Португалия, на 80% от страните на еврозоната? След като толкова години ни третираха като хора – трета ръка, сега изведнъж натискат България да влезе в еврозоната. Тук трябва да сме внимателни…
Еврозоната се намира в процес на утежняване на икономическото и геополитическото си състояние и България с един скромен, в сравнение с мащаба на еврозоната, брутен вътрешен продукт, няма да реши проблемите й. Но шарани, които ще хванат, като нея и други страни, ще помагат капка по капка сега да влязат свежи пари в касичката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която се задъхва и в момента се чудят как да помагат на Франция… На тях им трябва и имиджово да покажат, че има все още страни, които желаят да се включат в еврозоната. Това ще реши техните краткосрочни проблеми, но ще затрудни България дългосрочно.
Самото име „конвергентен доклад“ е абсолютно заблуждаващо. Казахме, че показателите са инфлацията, бюджетният дефицит, държавният дълг, и лихвените проценти. Но това не е никакъв показател за жизнен стандарт и за конвергентност. Конвергентност ще рече дали България се е доближила до основните икономически показатели на еврозоната. А те не са бюджетният дефицит и държавният дълг, а пазарната конкурентоспособност и равнището на живот – брутният вътрешен продукт на човек от населението, измерен с втория показател – коефициента на Джини, т.е. как се разпределя той или дали имаме голяма средна класа и малко богати или много бедни и малко богати. Тоест как народът ни би понесъл смяната на валутата. Според статистиката на „Евростат“ в Брюксел България се намира на последно място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на човек от населението – и по номинал, и по паритетна покупателна способност. Най-страшното е, че нашата разлика с Румъния расте в полза на Румъния. Тоест нямаме никаква конвергенция към средните показатели. Най-важният икономически показател извън стандарта е пазарната конкурентоспособност. По конкурентоспособност ние сме влошили показателите си през последните 10 години… Чехия, Унгария и Полша по конкурентоспособност изпреварват Португалия, Гърция. Но обявяват, че не са готови за замяна на националните им валути. Заедно обявяват: „Ще започнем да говорим за еврозоната, когато достигнем 80% от брутния вътрешен продукт на еврозоната…“. Къде сме тръгнали ние?
Така че това не е конвергентен доклад. Ние конвергентно сме по-зле отпреди 10 години… Това не го казвам аз. Чета и Ви давам информация. Гледам статистиката – такава ми е професията. Преподавам това по целия свят.
По отношение на инвестициите се лъже. През последните две години има силно изразен процес – инвестициите от южните страни в еврозоната летят към северните страни. Насочват се главно към Германия. Тоест ние, южната част на Европа, ставаме по-зле, защото парите летят към Северна Европа. Следователно това не е конвергентен доклад, а доклад, който касае бюджетния дефицит, държавния дълг и лихвите, които не Ви дават абсолютно никаква информация за жизнения стандарт и за конкурентоспособност. Те Ви дават информация доколко е стабилна една система, само че за България тази система е стабилна мизерия, тъй като сме последни в Европейския съюз и по данни ставаме по-последни. Ето защо за повечето от нас, икономистите, е загадка защо го наричат конвергентен…
Не знам дали Ви е направило впечатление, че в телевизиите, в които от около 15 дни се е засилила пропагандата за влизане в еврозоната, не се появява нито един професор макроикономист, който да защити тази позиция. Ние сме двама – трима професори от УНСС, доц. Сарийски и проф. д-р Минасян от Икономическия институт на БАН (Българска академия на науките). Къде са Вашите професори, дами и господа? Защо академичната общност на България не защитава Вашите налудничави идеи?…
Доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН в предаване на „Поглед инфо“
„Както се казва, „Докато не звънна камбанката, шанс винаги има“. Все още сме в очакване, и то не пасивно. Работим по това, да бъде спасен българският лев, защото виждаме настроенията. Неотдавна една от социологическите агенции направи допитване, в което се оказа, че около 2/3 от хората подкрепят референдума и горе-долу същият дял от запитаните са против въвеждането на еврото. Освен протестите, другото, което може да се направи, е да се сезират европейските институции. Не че ще им бъдат казани неща, които те не знаят. Наясно са, че данните за динамиката на цените не кореспондира с действителността; че в последния бюджет, това, което беше гласувано за 2025 г., нещата са просто неизпълними – няма как да завършим 2025 г. с 3% дефицит, при положение, че в момента имаме големи проблеми както с приходната, така и с разходната част. Но другото, което трябва да се каже, е че самият отчет за 2024 г. доста сериозно трябва да бъде погледнат под лупа, ако искат да знаят какво е състоянието на държавните финанси…, т.е. да се изиска ревизия на данните…
Начинът, по който придвижвате подобни инициативи, винаги трябва да бъде след експертен диалог, след равнопоставено допускане на двете страни в големите медии и, разбира се, след намесата на преките участници във всичко това. Министерството на финансите и БНБ до ден днешен нямат официално публикувани доклади, което прави възможни обикновени спекулации…
Информацията за чисто икономическите последствия от влизането на България в еврозоната или това, което интересува най-много обикновените хора, се пренебрегва и въпросът се политизира поради две причини. Първо, защото той вече е политически. Европейският съюз и самата еврозона бяха създадени като икономически проекти, но много отдавна са скъсали с всякаква икономическа основа и през следващите 1 – 2 години на повърхността ще изплува реалната им основа, т.е. това, с което беше сменена икономическата. Влизането на България в еврозоната се прави единствено с политически съображения, за да може да бъде подкрепян дългът на страните от периферията и всички онези, чиито дългови книжа започват да се обезценяват на вторичните пазари, и да бъде оказван натиск. Виждате, колко лесно се блокира достъпът до европейските фондове на Словакия и Унгария, когато те вземат решения, които не допадат на бюрокрацията в Брюксел. Вътре, в еврозоната, могат да замразят директно работата на банковата ви система, което стана в Гърция. Именно поради тази причина виждаме, че Словакия заема агресивна позиция срещу действията на европейската бюрокрация, но когато се стигне до предприемането на конкретни действия, е доста по-„обрана“, поради простата причина, че могат да й замразят парите и тогава самите граждани на Словакия ще излязат на улицата и ще принудят правителството да предприеме изискваните от бюрокрацията в Брюксел мерки. Така че проектът отдавна е превърнат в политически, в средство за натиск, което все още се прилага на ниво държави. Съвсем скоро, с въвеждането на цифровото евро и преминаването на преходния период – около 4 или 5 години, което няма да бъде задължително, с въвеждането на различни тавани, например като ограничаване на разплащането в брой, ще се стигне до постепенната смърт на истинските пари. Успоредно с това работи и инфлацията… 10 000 лева евро са колкото са били 5 000 преди няколко години. Така постепенно парите в брой се изтласкват от паричното обръщение и банковите карти и банковите сметки заемат тяхното място. По същия начин, само че доста по-бързо, ще се развие ситуацията с цифровото евро. Но там има доста притеснителни неща, поради простата причина, че не се казват. Едното, което видяхме във втория доклад – за напредъка, е че там се изпробват и използват т.нар. условни разплащания, но нито беше казано какви са тези условни разплащания, нито дали се предвижда въвеждането на такива. Още повече, условията могат да бъдат променени след година или 2. Затова казвам, че еврозоната и въвеждането на еврото вече е изцяло политически проект.
На второ място е фактът, че голяма част от хората не разбират чисто икономическата страна на въпроса. Дори когато говорите с поддръжниците на еврото, те си представят, че това е смяната на левовете с евро и че вместо Петкан и Драган, в надзора на банковата система ще бъде някой от кръга на Урсула фон дер Лайен. Само че няма нищо вярно в тези две неща. Не става дума само за смяната на парите, а за вкарване на вашата централна банка вътре, в т.нар. евросистема, където тя няма право на самостоятелен глас и е длъжна да изпълнява всичко, което ще й бъде разпределяно на квотен принцип… Не може да противоречите, когато сте в евросистемата… Извън евросистемата можете да вземате самостоятелни решения по отношения на това, какви да бъдат активите ви…
Няма нещо като смяна на банковия надзор. Ние в момента се намираме в т.нар. банков съюз, което означава, че сме приели всички правила и начин на работа на търговските банки, които са приели останалите страни в еврозоната… Всичко, прието от страните от еврозоната, вече е прието от нас… Но голямата разлика е, че активите, които са в БНБ, са изцяло под наш контрол и надзор. ЕЦБ и евросистемата в момента нямат никакво право да се разпореждат с тях. Това е една от големите промени, които ще настъпят, ако влезем в еврозоната. Сигурен съм обаче, че дори и сред поддръжниците на влизането ни в нея 9 от 10 души не са наясно какво ще бъде правото ни на глас в евросистемата…
Влизайки в Европейския съюз, вие ставате част от европейската корупция, но корупцията във вашата страна не намалява. Просто такава е културата. Що се отнася до инвестициите, страните от ядрото на еврозоната и онези, които са свързани по някакъв начин с нея, инвестират в страните от периферията като в страни от периферията. Никой няма да инвестира „на зелено“ в предприятие, произвеждащо продукт с висока добавена стойност, ангажиращо български инженери, технолози и т.н., които да взимат добри заплати. Тук се произвеждат компоненти. Това е причината в магазините да няма нищо, на което да пише „Произведено в България“…
По отношение на другите инвестиции или окупирането (една нормална държава не би трябвало да дава златните си кокошки) на банковата система и търговията на дребно: именно това са инвестициите, които дойдоха. Но това са икономически структури, от които пада една много добра печалба и по които осигуряваме печалба единствено на западните компании. Това стана след влизането ни в Европейския съюз и аналогично ще се случи и с влизането ни в еврозоната. Има привилегии за банковата система, но те са за онези, които притежават банките, а не за обикновените хора.
По повод отпадането на таксите при превалутиране: в Хърватска те отпаднаха, но година след влизането й в еврозоната инвестициите намаляха в сравнение с предишните години, а банките увеличиха приходите си от таксите и комисионните с близо 3%, защото отпадането на една такса не означава, че банката няма да ви вземе други такси…Цялото интервю можете да видите тук:
