На фона на разгорещената полемика в обществото по въпроса за влизането на България в еврозоната екипът на „Епок Таймс България“ подбра основните аргументи за и против него, за да можете да вземете информирано решение при избор на позиция.
В двете части на настоящия материал ще Ви представим гледните точки на двете групи от българското общество, изразяващи двете различни мнения по този въпрос.
Надцененото разбиране за лева
Паричната единица лев започва историята си през 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. През следващата година са отсечени и първите монети. Това означава, че се използва от българите само 145 години, което е по-малко от 11% от историята на народа ни, ако вземем 681 г. за начална дата. Фактът че през останалите 89% дедите ни са използвали други парични единици по никакъв начин не им е попречил да имат периоди на благоприятно икономическо развитие (което разбира се зависи и от много други фактори).
През кратката си история, левът претърпява няколко кризи.
За периода на Балканската и Първата световна война българският лев се обезценява 14 пъти.
По-късно, поради Голямата депресия, България, както много други европейски страни, се опитва да избегне открита девалвация, която би увеличила номиналната тежест на държавния дълг, но още през 1931 година отменя конвертируемостта на лева в злато.
След Втората световна война след продължителен период на висока инфлация, през 1951 година е проведена парична реформа. През Първата петилетка, страната е изправена на ръба на инфлационна криза. За да се предотврати тя, левът е деноминиран в съотношение 100:4, но личните средства в брой са обменени при съотношение 100:1, като по този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – еднократен данък, определян от пропагандата на комунистическия режим като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“.
През 1962 г. се извършва втора деноминация – този път при съотношение 10 към 1. След нея левът остава сравнително стабилен в продължение на около две десетилетия – до средата на 80-те години на миналия век. Въпреки това, както и валутите на другите комунистически страни, не е свободно конвертируем за западните финансови системи.
През 90-те години на XX век два периода на драстична инфлация – през зимата на 1990 – 1991 и още по-тежкия – през зимата на 1996 – 1997 г. (при правителството на БСП, оглавявано от Жан Виденов), значително девалвират лева.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при условие, че се въведе валутен съвет (известен още като „валутен борд“).
Основните аргументи за влизането ни в еврозоната
Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, с което де факто БНБ официално се отказва от повечето си функции, които една централна банка упражнява спрямо националната парична единица. Тоест през последните 28 години БНБ не може да участва във взимането на решения, което право, напротив, сега ще й бъде дадено по отношение на паричната единица евро. Управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ (Европейската централна банка). БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.
Страните, които не обвързват курса на валутата си с курса на по-силна валута са подложени на риск от инфлация, т.е. заличаване на спестяванията на населението в местна валута. Ярък пример за това е съседна Турция, където една турска лира струваше 1,02 лв. през 2010, а сега – 0,43 лв. На другия край са примери като Черна гора и Косово, които въпреки че не са в Европейския съюз и не са поемали официален ангажимент за приемане на еврото, едностранно са приели втората в света резервна валута за своя валута. Техните граждани не страдат от инфлационен риск, свързан с валутния курс.
Според БСК туризмът формира 11,4% от брутния вътрешен продукт на България. Всеки, който е пътувал в чужбина знае какво неудобство създава търсенето на място за обмяна на валута, какви допълнителни разходи и как понякога липсата на местна валута възпира покупката. Не случайно, министърът на туризма смята, че влизането в еврозоната ще улесни пътуванията към България и ще осигури нови инвестиции и растеж в сектора.
Всеки българин, който се опитвал да създаде бизнес в България, си е задавал въпроса дали със същите усилия, с които обслужва потенциален пазар от 6,5 милиона души, не би печелил значително повече, ако обслужваше потенциален пазар от няколко стотин милиона души. С въвеждането на единната европейска валута, в комбинация с отпадането на границите (влизането ни в Шенген), този въпрос вече не стои по същия начин. Не само, че повече способни българи няма да емигрират, но и повече чужди инвеститори се очаква да дойдат, след като вече няма да са изправени пред валутен риск. Според БНБ приемането на еврото е възможност за фирмите по-лесно и по-евтино да търгуват в еврозоната и с останалата част на света.
Допълнителна полза е понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране. Получаването на одобрение за присъединяване към еврозоната винаги е имало положителен ефект върху кредитния рейтинг на дадена държава, тъй като отваря пътя за интеграция с най-големия регионален икономически блок в света. Тоест обслужването на заеми ще е по-евтино за държавата, за фирмите и за гражданите. Това от своя страна ще доведе до повече възможности за стартиране на проекти, съответно до по-голям ръст на брутния вътрешен продукт.
Фирмите и потребителите, намиращи се близо до границата с Гърция, силно ще усетят и друга полза – по-лесно сравняване на цените, което засилва конкуренцията и спомага за поддържането на ценова стабилност. Както и възможност за предлагане на повече услуги и продукти в Гърция.
Факторът репутация също не е за подценяване. България се присъединява към елитен клуб на държави с висок стандарт, което неминуемо ще увеличи доверието към страната на потенциални външни инвеститори.
Въпреки че всички изброени ползи за инвеститорите и фирмите може би звучат абстрактно за гражданите, които не са предприемачи, всъщност това ги касае директно. Ръстът на инвестициите води до ръст на наемането на служители, което от своя страна води до ръст на реалните заплати и благосъстоянието.
Разбира се, напълно е възможно в обозримо бъдеще да се случат явления, които влияят икономически негативно. Вероятно политиците популисти ще ги припишат на еврозоната, но е важно да ги разграничим от гореизброените положителни ефекти. Вече виждаме например как се преекспонира темата за инфлацията след въвеждане на еврото, докато всъщност инфлацията се случва по други причини и то в цял свят, включително сега в България, която все още ползва паричната единица лев.
Очаквайте Част II – Аргументи против влизането ни в еврозоната.
