|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Миграцията в Европа е все по-актуална тема. Тя прилича много на случая със сварената жаба – метафора, демонстрираща привикването към нездравословна среда.
От 2015 г. насам различни по етнос групи мигранти нахлуват на Стария континент, а последиците, които носят след себе си цъкат като бомба със закъснител. Има ли все още време Европа да вземе мерки – или, когато проблемите се взривят, ще бъде твърде късно?!
С поведението си мигрантите все повече започват да не приличат на хора, търсещи мир от военни конфликти, а на господстващи етически групи, сеещи разруха и размирици. Все по-чести стават случаите на безредици, предизвикани от подобни групи хора. Някои западноевропейски градове попадат под скандалното поведение на мигранти и по-точно мигранти от мюсюлмански произход. Пример за това е, че на най-светлия християнски празник Коледа, в сърцето на Европа – Брюксел и Берлин, група мигранти си позволиха да нападат мирни граждани, опитващи се да празнуват Рождество Христово. Те посегнаха и върху инфраструктурата на града, запалвайки контейнери за смет, къртейки настилки, както и унищожаваха паркирани леки автомобили. Всички тези брутални кадри на насилие и вандализъм обикаляха свободно интернет.
Защо Европа осъществява политика на миграция, която е в ущърб на самата нея? Какво се казва в декларация, приета от Съвета на ЕС на 20 декември 2023 г. и как тя засяга България?
Какво ни казва точка 3 от декларацията?
Съвместна работа за ограничаване на вторичните движения в съответствие със законодателството на съюза, в частност поемане на ангажимент за бързо и усърдно прилагане на цялото законодателство от Дъблин. Като веднага се приемат обратно всички кандидати за убежище, за които България и Румъния са отговорни в съответствие с регламента Дъблин и бъдещия регламент за управление на миграция и убежище. Без каквито и да са ограничения, особено относно броя на хората, които ще бъдат приети обратно в рамките на един месец. Като бъдат приети обратно в България и Румъния лицата, отговарящи на условията на международна закрила, както и гарантиране на бърз (до три работни дни) отговор на техните заявления за закрила.
Можем да тълкуваме точка трета, че България е принудена да приема неограничен брой мигранти, които ще ни бъдат връщани по силата на т. нар. Регламент Дъблин (Dublin III Regulation) – Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.
Регламентът Дъблин е приет през 2013 г. и е част от общоевропейското право за всички държави-членки. Дори да го няма споразумението за Шенген, Регламент (ЕС) № 604/2013 е в сила. Тоест първата държава от ЕС, на която стъпят мигрантите се счита, че носи отговорност за тях. Отговорността се изразява в това, че държавата-домакин трябва да им осигури т. нар. Non- Refoulement или да не бъдат връщани в страната, от която са дошли.
Защо западноевропейците позволяват това и дали са обезпокоени от факта, че с нахлуването на толкова много мигрант-мюсюлмани, Европа започва се да ислямизира, както и да се унищожава християнската цивилизация?
Стига се дори да това, че ЕС приема нов пакт за миграция, който гласи, че ще бъде изработен нов регламент за управление на процеса на миграция по приемане на мигранти и осигуряване на международна закрила на нахлулите. Регламентът предвижда задължителен механизъм за солидарност. Тези противоречиви текстове събуждат тревожни мисли и ни карат да се съмняваме в решенията, които Европейския съюз взима по тези въпроси.
Западноевропейското общество може би започва да си дава сметка, че тези политики от страна на ЕС биха силно застрашили мира и реда в цяла Европа.
Дали защото Германия чувства вина от Втората световна война и заради това се усеща задължена да приема бежанци, бягащи от военни конфликти и от лошо битово съществуване? Това се счита, че е в основата на мотивите на Ангела Меркел през 2015 г. да отвори границите на Германия. Тогава в страната са нахлули близо 1.5 млн. мигранти.
Оказа се обаче, че германците на се подготвени за такава огромна бежанска вълна, която може да сравним с цунами. Ситуацията остана подценена, тъй като се оказа, че това не са бежанци само от военни конфликти. Още тогава се видя, че това не са жени и деца, а огромни тълпи от млади мъже. Заедно с истинските бежанци, по това време в Европа и по-специално в Германия, нахлуват много престъпни елементи. В по-голямата си част това са ниско образовани или въобще необразовани хора с друга религия и различен манталитет, а немската държава се оказа неподготвена за тях.
От 2015 г. насам този проблем се задълбочава, тъй като Великите сили допринасят за много военни конфликти по света, най-често в непосредствена близост до границите на Европа. Така мигрантската вълна се превръща в неудържим процес и в инструмент за геополитика.
Политиките на ЕС в това отношение сякаш изостават и лидерите в Европа не успяват да постигнат единна миграционна политика. Напротив, не само че проблемите не се решават в тази посока – те се задълбочават. Към 2023 г. само в една провинция на Германия – южната провинция Баден-Вюртемберг, граничеща с Франция – са приети повече мигранти, отколкото в цяла Франция. Много от страните в Европа изказаха негодувание от приема на толкова много мигранти. Унгария и Словакия възразиха да приемат много мигранти.
Повечето от мигриращите хора са привлечени от Германия, тъй като там стандартът е много висок, има силна икономика и чувство на сигурност за реализация. Освен всички възможности за работа, германското правителство дава и големи социални помощи, които също изкушават мигрантите.
Тежката бюрокрация по проверка на документите и тревогите дали ще бъдат уважени молбите за убежище утежняват обстановката там. В резултат на тази политика, над 2 млн. бежанци получават по една друга социална система редица облекчения и финансова помощ. Така едно четиричленно семейство получава общо 3500 евро на месец.
2023 г. се оказа рекордна по прием на бежанци и мигранти в Германия и това разбира се допълнително покачва социалното напрежение там. Немските власти отчитат сериозно повишаване на престъпността, именно за периода от 2013 г. насам, а негодуванието на немските гражданин не спира. Те все по-често си задават въпроса защо да работят толкова много след като бежанците и мигрантите получават средства наготово, без да са участници в пазара на труда. Една част от пристигащите са неграмотни, другите предпочитат да получават наготово парите, след като държавата им ги осигурява.
Нов пакт за миграция
След натрупаното напрежение в Германия, от ЕС търсят начин за справяне с проблема и преразпределянето му към другите страни членки. Нов пакт за миграция се подготвя от 2020 г. и едва през декември 2023 г. се стига до споразумение.
Лидерите на ЕС смятат, че това е една балансирана политика и предвиждат в пет точки този миграционен поток да бъде овладян, като се провежда скрининг на външните граници на съюза. В тази връзка са подписани споразумения с Турция, Тунис и Египет. Не всички страни, от които идват мигранти, имат такива подписани споразумения и поради този факт е много трудно както за Германия, така и за други страни в Европа да успеят да връщат проявилите се като криминален контингент мигранти. Заради това се прилага Регламента Дъблин, а именно след като са регистрирани в първа страна-членка на ЕС като България, Италия и Гърция, то страни като Германия, Австрия и Франция да имат право да върнат мигрантите в една от тези страни, където са регистрирани за първи път. Първите държави до които имат достъп мигрантите са България, Гърция, Малта, Италия и Испания.
Новият пакт трябва да бъде ратифициран от всички страни-членки на ЕС, като това се предвижда да се случи до края на май т.г., преди новите парламентарни избори за нов Европейски парламент, които се очакват между 6-ти и 9-ти юни.
По отношение на новия пакт за убежище и миграция се предвижда да има огромна база данни, за да се предотврати злоупотреба от страна на бежанците. В същото време страните, които откажат да приемат бежанци, се задължават да плащат по 20 000 евро на човек… Изглежда, че след като Германия не може да се справи с мигрантите, тя ще трябва да ги разпредели и на другите членки на квотен принцип, грубо казано. България, като страна поела ангажименти по международното право, трябва да ги изпълнява.
През декември 2023 г. България получи частичен достъп до Шенген по въздушна и водна граница, а сухопътната граница на Шенген, която е най-важна за странат ни в т.ч. за бизнеса и икономиката ни, остава затворена. Остава затворена, защото част от разпоредбите за Шенге, се оказаха непосилни за нас и България остана като политически заложник. Един път на Нидерландия, втори път на Австрия.
В Австрия предстоят избори през септември тази година и страната е особено внимателна с външната си политика. България не е най-големият източник на мигранти към Европа, но е най-удобната за тази цел. По статистически данни най-много мигранти влизат през Испания и Италия. Вторият клон е през Западни Балкани, а най-малкият процент от мигранти влиза през Гърция и България и се отправя към Централна и Западна Европа.
Изводът е, че се намесват много вътрешнополитически интереси в позициите на основните страни-членки. Ние като държава, която не отстоява своите интереси, не е категорична в своите условия и приемаща всички решения на ЕС, нямаме основания да търсим вината в някой друг. Така в условията на политически и морални кризи, на фона на миграционно цунами се наблюдава отстъпление от редица национални ценности.
