Руското присъствие в Арктика вече включва шест военни бази, 10 радарни станции, 14 летища и 16 дълбоководни пристанища
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Съединените щати трябва да закупят или анексират Гренландия „с оглед на националната сигурност“, преди руските или китайските интереси да се утвърдят в региона.
Автономната датска територия се простира по ключови морски пътища, включително трансарктически корабоплавателни коридори, и е богата на критични минерали и редкоземни елементи.
Тръмп заяви, че „независимо дали им харесва или не“, Гренландия скоро ще принадлежи на Съединените щати. Възможните сценарии включват Гренландия да стане американска територия, подобно на Вирджинските острови, или свободно асоциирана държава въз основа на споразумение със САЩ.
Съединените щати имат подобни споразумения с Микронезия, Маршаловите острови и Палау, като им предоставят значителна икономическа помощ, докато САЩ запазват контрол над сигурността и отбраната.
Президентът за първи път изразява намерението си да купи Гренландия през 2019 г., а втората администрация на Тръмп демонстрира повишена настойчивост за включването на най-големия остров в света.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещнаха с датски и гренландски представители на 14 януари. След срещата датският външен министър Ларс Льоке Расмусен я определи като „откровена, но и конструктивна дискусия“ и каза, че разногласията остават.
Администрацията на Тръмп също подкрепя минни проекти в Гренландия, фокусирани върху редкоземните елементи на острова.
Присъединяването на Гренландия – с почти 50% по-голяма от Аляска и три пъти по-голяма от Тексас – би било най-голямото териториално разширение в историята на нацията.
Борба за доминация
Тръмп последователно изразява загриженост относно руското и китайското присъствие в региона.
През 2007 г. Русия забива руско знаме на морското дъно на Северния полюс. Оттогава тя възстановява над 50 стари съветски военни съоръжения. Руското присъствие в Арктика вече включва шест военни бази, 10 радарни станции, 14 летища и 16 дълбоководни пристанища.
„Важно е последователно да укрепваме позициите на Русия в Арктика, всестранно да развиваме логистичните възможности на страната и да осигурим развитието на перспективен арктически транспортен коридор от Санкт Петербург до Владивосток“, казва руският президент Владимир Путин през ноември 2025 г.
Руското крайбрежие обхваща повече от половината Северен ледовит океан и страната разполага с повече ледоразбивачи, включително атомни, отколкото останалият свят взет заедно, според доклад от август 2025 г. на Института „Атлас“ за международни отношения.
Съединените щати, за разлика от това, нямат бази директно на Северния ледовит океан. Те имат пет бази в Арктика – четири в Аляска и база на космическите сили „Питуфик“ в Гренландия.
Ерик Коул, бивш служител на ЦРУ и главен изпълнителен директор на Secure Anchor, казва, че значението на Гренландия от гледна точка на националната отбрана е сериозно и ще расте с времето.
„Географското положение на Гренландия я поставя директно под най-късите въздушни маршрути между Северна Америка, Европа и Евразия, което я прави естествена наблюдателна точка за следене на въздушната и ракетната активност“, казва Коул пред The Epoch Times.
„Сензорите, базирани в Гренландия, могат да проследяват самолети, космически обекти и ракетни изстрелвания, които иначе биха останали незабелязани до много по-късен етап от тяхната траектория. Това ранно засичане е критично както за американските, така и за силите на НАТО, тъй като удължава времето за предупреждение и подобрява възможностите за координиран отговор.“
За наземните и космическите отбранителни системи Гренландия има идеален достъп до полярната орбита заради географското си местоположение.
„Спътниците в полярна орбита са особено критични за съвременните разузнавателни, наблюдателни и разузнавателни способности заради уникалния поглед към Земята, който тези орбити предоставят“, казва експертът по космически операции Пат Джеймсън пред The Epoch Times.
Регионът служи и като център за обединяване на данни от сателити, радарни масиви и морски сензори в единна оперативна картина, според Коул.
„С отварянето на арктическите маршрути заради климатичните промени, ролята на Гренландия като център за наблюдение само расте“, казва той. „В действителност тя функционира като преден наблюдателен пост за цялата архитектура на сигурността в Северния Атлантик.“
През 2018 г. Китай се обявява за „почти арктическа държава“, като заявява, че ще бъде „важна заинтересована страна в арктическите въпроси“ при изграждането на това, което нарича „Полярен път на коприната“ – рампа за достъп до глобалната си инициатива „Един пояс, един път“.
Анализ на RAND Corp. от 2024 г. подчертава, че Китайската комунистическа партия (ККП) увеличава присъствието си в Арктика от 90-те години насам, като държавно спонсорирани китайски компании инвестират в петрол, газ, проучване на минерали, инфраструктура и разработване на трансарктически морски маршрути.
Бившият дипломат и служител на Военното министерство на САЩ Арманд Кучиниело казва пред The Epoch Times, че Гренландия придобива все по-голямо значение за отбранителната стратегия на САЩ.
„Тя има пет основни стратегически и оперативни предимства за Съединените щати: разположение на радари за ранно предупреждение, възможности за космическо наблюдение, наблюдение на военноморските движения в Северния Атлантик, достъп до нови корабоплавателни маршрути и залежи от критични минерали и редкоземни елементи, използвани в съвременните технологии“, казва Кучиниело.
„С топенето на полярните ледени шапки регионът се превръща в арена за засилена конкуренция между великите сили, най-вече с Русия, но и с Китай.“
Гренландия е обградена от единствените два водни пътя, свързващи Северния ледовит океан със Северния Атлантик: проливът Дейвис в Бафиновото море на запад и прохода Гренландия-Исландия-Обединеното кралство в Датския пролив в Гренландско море на изток.
Туле – сега космическа база „Питуфик“ – остава единствената официална военна инсталация на САЩ в Гренландия, ключов аванпост за ранно предупреждение със 150 военнослужещи, разположен на стратегическо разстояние от руските въздушни бази на островите в Северния ледовит океан, включително въздушната база „Нагурское“, където сателитни изображения показват руско разполагане на мощни изтребители МиГ-31 „Фоксхаунд“.
Но сега Гренландия може да бъде дори по-важна геостратегически, отколкото е била по време на Втората световна война и Студената война, казват анализаторите.
Търговски маршрути
Печеленето на превес в разширяващите се арктически търговски маршрути може да донесе далечни ползи за Съединените щати, според Хуан Карлос Ласкураин-Гросвенор, главен изпълнителен директор на Grosvenor Square Consulting Group.
Съвременните вериги за доставки не са чупливи заради разстоянието, а заради концентрацията, казва Гросвенор, анализатор по търговия, пред The Epoch Times.
„Твърде голяма част от търговията все още зависи от шепа критични точки и юрисдикции, които могат да бъдат нарушени политически, военно или чрез санкции“, казва той. „Арктическите маршрути предлагат допълнителна ос за пренос на енергия, насипни стоки и стратегически товари, което от своя страна намалява системния риск.
„За европейските и северноамериканските пазари това не е толкова свързано със съкращаване на дните за транзит, колкото със застраховка срещу геополитически шокове. От гледна точка на ценообразуването, дори самото съществуване на алтернативни маршрути намалява рисковите премии с течение на времето. Това е важно за застрахователите, кредиторите, търговците на суровини и правителствата.“
Реалното икономическо въздействие от американското придобиване на Гренландия би било в „суверенното планиране на доставките“ за суровини като втечнен природен газ и критични минерали, според Гросвенор.
Морската търговия се смята за гръбнак на световната икономика, защото е най-рентабилният начин за превоз на големи количества тежки стоки. Сътрудничеството или контролът над това, което често се нарича „морски тесноти“ – като Панамския и Суецкия канал – е от жизнено значение, казва той, особено защото враждебни режими могат да ограничат достъпа до тези критични водни пътища и да вдигнат цената на стоките или да създадат дефицит.
Ако на Русия или Китай бъде позволено да „установяват правилата в Арктика“, макроикономическите последствия биха могли да бъдат негативни и дългосрочни, според Гросвенор.
„Русия вече демонстрира, че третира енергията, логистиката и географията като политическо оръжие. Китай използва контрол над инфраструктурата и финансова зависимост, за да заключи влияние за десетилетия“, казва той. „Нито единият, нито другият модел не произвежда ефективни пазари, прозрачно ценообразуване или правна сигурност – всичко това необходимо на световната търговия и капиталовите пазари.“
Военният и търговският трафик се е увеличил значително през последните две десетилетия в два прекъсващи се арктически морски пътя: Северозападният проход, който минава покрай канадското арктическо крайбрежие, и Северният морски път, който обхваща обширните арктически брегове на Русия.
Северозападният проход с дължина 900 мили е надеждно отворен само за кратки периоди, но транзитните линии се увеличават с намаляването на ледената покривка.
От 1906 до 2006 г. има само 69 пълни преминавания през Северозападния проход, според доклад на Центъра „Белфер“ за наука и международни отношения към Харвард. Този брой е достигнат само през следващите пет години, като между 2006 и 2010 г. се осъществяват 69 пълни плавания.
Повече от дузина кораба направиха прохода през 2023 г., със сходен брой през 2024 г., показва анализ на Канадския международен съвет от декември 2025 г.
До 2030-те години търговските товарни кораби може да са в състояние надеждно да плават през Северозападния проход и други части на Северния ледовит океан без ескорт от ледоразбивачи за все по-дълги периоди, според Центъра за арктическа политика към Университета във Феърбанкс.
Международният правен статут на Северозападния проход е спорен, отбелязва докладът на Харвард. Съединените щати твърдят, че той представлява международен пролив, докато Канада претендира за суверенитет над целия проход, който съкращава с почти 3500 морски мили корабоплаването между Западна Европа и Азия през Панамския канал.
Русия подкрепя претенциите на Канада, според доклада, заради собствената си претенция за изключително владение на Северния морски път с дължина 3500 мили.
Флотата й от осем атомни ледоразбивачи поддържа маршрута открит за все по-дълги периоди, според руската корпорация за ядрена енергия „Росатом“.
Москва рекламира морския път като алтернатива на Суецкия канал, където времето е пари, намалявайки времето за плаване между Европа и Азия с до 50%, според доклад на Арктическия институт.
Русия и Китай си сътрудничат за разработването на арктически морски маршрути, включително разработването на Трансполярния морски път – директен маршрут през Северния полюс, който би бил по-къс и по-дълбок от Северозападния проход или Северния морски път. Китайски ледоразбивач е един от първите кораби, използвали този маршрут през 2012 г.
Редкоземни минерали
Докато Тръмп подчертава значението на Гренландия за националната сигурност на САЩ в контекста на геостратегическото съперничество с Русия, анализаторите казват, че геологията й я прави важна в контекста на изземването на доминацията на Китайската комунистическа партия на световните пазари на метали и минерали.
Инвестирането в Гренландия би поставило американски активи близо до бързо разширяващи се морски пътища, предизвиквайки доминацията на Русия и нарушавайки полярните амбиции на Китай, като постави американските интереси над потенциално доходоносни залежи от критични минерали.
Базираните в Китай преработватели доминират световния пазар на критични минерали. Съединените щати разчитат изцяло на Китай за 15 от 54-те суровини в наскоро актуализирания списък на критичните минерали на Американската геоложка служба. Страната разчита частично на китайски внос за поне още 31.
Китай произвежда над 70% от преработените метали в света и 90% от редкоземните елементи, необходими на американските производители и отбранителни изпълнители.
Гренландия е богата на железна руда, графит, волфрам, паладий, ванадий, цинк, злато, уран, мед и петрол.
Но приблизително 1,5 милиона метрични тона редкоземни елементи на територията привличат най-голямо внимание към суровата среда, която е трудна за добив.
Само девет минни предприятия са стартирали на острова от Втората световна война насам, според доклад от този месец на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Само две работят в Гренландия сега – мината за анортозит „Уайт Маунтин“ и златната мина „Налунак“.
Предложени са поне три планирани проекта за извличане на редкоземни елементи от големи находища в Танбриз и Кванефиелд в югозападна Гренландия.
Администрацията на Тръмп подкрепя един, може би два от тези проекта.
През юни 2025 г. Американската експортно-импортна банка изпрати писмо за интерес до Critical Metals Corp. за заем от 120 милиона долара за финансиране на мината за редкоземни елементи в Танбриз, според доклада на CSIS. Заемът, ако бъде одобрен, представлява първата чуждестранна минна инвестиция на администрацията.
