Проф. Мариана Янева: Притежаваме много компоненти, с които се открояваме, трябва да ги направим разпознаваеми на международната карта и да се налагаме с тях
Интервю с проф. д-р Мариана Янева (МЯ) и проф. Еленита Великова (ЕВ) от Катедрата по икономика на туризма към УНСС (Университет за национално и световно стопанство) и Димитрина Помакова (ДП), собственик на Релакс център „Деметра“ в София, за предпоставките за развитие на здравния туризъм у нас и за нормативните изисквания, които го ограничават.
Мнозина българи – експерти в науката, бизнеса и здравеопазването, твърдят, че страната ни разполага с ресурси, материална база и потенциал да развие здравен туризъм на високо световно ниво, с което да засили икономиката си. В 3-те части на настоящия материал ще Ви срещнем с някои от тях, за да узнаем дали убежденията им са сериозно аргументирани или са плод единствено на родолюбието им.
Какво представлява здравният туризъм ?
Проф. ЕВ: Понятието здравен туризъм обобщава пътуванията, посветени на нашето здраве. Изпълнява различни функции като укрепване на здравето, възстановяване след боледуване, балансиране на психическото и физическото ни състояние, превенция на редица заболявания. Обхваща голям комплекс от услуги с една единствена цел – подобряване на здравословното ни състояние.
Кои са направленията му?
Проф. МЯ: Според българското законодателство направленията му са балнео, СПА, уелнес и медицински. Нашата идея е да разширим тези понятия като включим термалния, който не е чист балнео туризъм, но изпълнява възстановителни функции, и да акцентираме върху климатолечението и калолечението, за да получим една по-широка палитра. Въз основа на продуктите – превенция и възстановяване – да определим и дестинациите, в които можем да ги предложим комплексно вместо да влизаме в тесни дефиниции.
С какво сме световноизвестни?
Проф. МЯ: Ще цитирам колеги от Асоциацията на ресторантьорите в България: „България предлага туристическа услуга на изключително високо ниво. По съотношение цена: качество сме водещи не само в Европа, а и в света“. Подкрепям изцяло това твърдение. Бих допълнила, че ни липсва правилното послание, правилното огласяване по света. Притежаваме много компоненти, по които се открояваме, но те не са разпознаваеми на международната карта и не се налагаме с тях.
Проф. ЕВ: В наши дни методите, чрез които можем да въздействаме благоприятно върху човешкото здраве, са многобройни. Нашето най-силно конкурентно предимство е наличието на минерална вода по земите ни. Ето защо се опитваме да наложим и понятието термален туризъм – да подчертаем, че предлагаме туризъм, основан на изворна минерална и топла вода. СПА процедурите са измислени от страни, които не притежават минерална вода. СПА е модерен, маркетингов термин, привличащ силно съвременния турист. За да посочим, че ние притежаваме минерална вода и че на нейната основа можем да предложим изключителна услуга, трябва да използваме подходящите термини. Един такъв е термален туризъм.
Върху какво още е добре да акцентираме?
Проф. МЯ: Колегите от браншовите асоциации смятат, че трябва да акцентираме и върху климатолечението, защото от 30 години разполагаме с климатични курорти като с. Влас, където климатът на Стара планина се събира с морския, като Родопите и Предбалкана, известен с високата йонизация на въздуха си. Лечебен е и климатът в Сандански. Ние имаме 39 планини, което е предпоставка за развитието на планински туризъм, който в последните години, по данни от бизнеса, се превръща в 4-сезонен за разлика от едносезонния морски. Добре е да развием и лечението с морски продукти, известно като таласолечение.
Какво представлява уелнес туризмът и имаме ли условия за развитието му?
Проф. ЕВ: Като концепция това е едно по-широко понятие, което не се третира правилно от законодателството ни. Уелнес индустрията в световен мащаб се развива в много направления, едно от които е туризмът. Уелнесът залага на единението на ума, духа и тялото, т.е. физическото, емоционалното и душевното ни състояние. В България има много енергийни места, на които това би могло да се постигне, за да се позиционираме на световната туристическа сцена. Такива са Рупите, Перперикон, където още от Римско време са правени едни от най-известните предсказания, Седемте Рилски езера. Трябва да помислим в тази посока и да предлагаме широка услуга, насочена не само към лечение на заболявания, а и към превенция, т.е. предотвратяване на появата им чрез осигуряване на въпросния баланс.
Проф. МЯ: В основата на уелнеса са възстановяването и балансът на ума, духа и тялото. Счита се, че той е бъдещето на света. Концепцията за уелнес туризма свързваме с т.нар. добро живеене (well beeing). Специфичното и ценното на уелнеса лично аз виждам във връзката между Изтока и Запада. От Запада вземаме разкрасяващите процедури – фризьорски салони, козметика, естетична медицина и т.н., а от далечния Изток – духовните практики като йога, медитация, източна философия и психология. Скоро нашата катедра ще направи подкаст с притежателка на аура център, в който с различни апарати се регистрира емоционалното състояние на човек. Добре е в туристическите курорти да предлагаме тази практика, а също ароматерапия и цветотерапия. Последната оказва силен ефект върху мен – лично.
В своята книга „Естетизация на туристическата среда” проф. Великова говори за това как естетиката като част от уелнеса въздейства върху нас.
Но обществото в световен план, в частност бизнесът, не е готово за прилагането на подобни методи, защото все още не мисли по такъв начин.
Съществува ли карта на подходящите за уелнес места в България?
Проф. МЯ: Като част от проект, в нашата катедра направихме карта на приоритетните за развитието на здравен и бизнес туризъм локации в 9-те туристически района на България. Ние смятаме, че здравето и бизнесът вървят ръка за ръка, а развлеченията, т.е. блежър туризмът, помагат да живеем в радостта или във високите вибрации. Картата е достъпна в нашата онлайн библиотека. Това онагледяване обаче е на образователно ниво. Бизнесът не го е потърсил досега. По този въпрос академичната общност е двигател, в други е обратното.
Предлагат ли се в България комплексни услуги в рамките на здравния туризъм? Разполагаме ли с кадри, които да посрещат чуждестранни туристи на летищата и да се ангажират изцяло с организацията и грижите по техните здравословни програми?
Проф. МЯ: Само в рамките на медицинския туризъм, който е свързан основно с лечение и по отношение на който имаме доста сериозни конкуренти в други държави.
Проф. ЕВ: Общинските предприятия „Отдих и туризъм“ из цялата страна имат грижата за това. Нашата функция, както вече казахме, е да разширим предлагането в България по линия на здравия туризъм и уелнеса от гледна точка на превенцията и възстановяването, с което можем да се откроим. Имаме възможност да предлагаме услуги и в сферата на дигиталния детокс, за което в нашата катедра също сме провеждали изследвания.
Картографирани ли са всички минерални и термални извори в България?
Проф. ЕВ: За цялостна карта на всички минерални и термални извори в България трудно може да се говори. Българската Асоциация по Подземни Води (БАПВ) от дълги години извършва хидрогеоложки проучвания за установяване актуалното състояние – дебит и химически състав – на всяко минерално находище. (От Асоциацията писаха, че не знаят да е правена такава карта, бел. авт.). На страницата на Министерството на околната среда и водите е наличен списък с находищата на минералните води. Но данните от проучванията не стигат до широката общественост, не се огласяват и не са полезни за всички нас. Министерството на туризма създаде карта със СПА маршрутите в страната, но тя е трудно откриваема на сайта му.
Проф. МЯ: Това е смисълът на онлайн библиотеката ни https://tourism-unwe.com/
– всички наши изследвания и разработки да бъдат оповестени и достъпни за заинтересованите. Ако повече организации и институции предлагат онлайн достъп до резултатите от своите проучвания, местните или националната изпълнителна власт ще се интегрират със съответните библиотеки, ще се селектира необходимата информация и значими проекти ще могат успешно да бъдат реализирани.
Разполагаме ли с кадри, необходими за развитието на балнео туризъм, с който бихме могли да бъдем привлекателни?
Проф. МЯ: В НСА (Национална спортна академия) има магистърски програми за рехалибилитатори и кинезитерапевти, кореспондиращи директно с този тип туризъм. Що се отнася до отговорността на здравно ниво, тя трябва да бъде поета от лекари. Ще дам веднага пример с хотел „Санте“ във Велинград, където можеш да ползваш определени процедури само след преглед от лекаря в комплекса. Подобно условие има и в гранд-хотел „Поморие“ в Поморие. Уважаващите себе си хотели разполагат с медицински специалисти.
Проф. ЕВ: Минералните води трябва да се използват под наблюдение. Ето защо са необходими специализирани знания. През 2024 година нашата катедра стартира нова програма за бакалаври – „Здравен и делови туризъм и икономика“. В нея студентите получават знания на управленско ниво. На оперативно обаче не сме обезпечени с кадри.
Как хотелиерите получават право да ползват минерални и термални води на територията си?
На концесионен принцип.
Как нормативните изисквания влияят върху развитието на здравния туризъм у нас?
Проф. МЯ: Много хора от бизнеса споделят, че страдат от тях, защото ако не отговарят на условията за даден тип туризъм според нормативните разпоредби, не могат да достигнат съответните целеви или таргет групи. Нормативната уредба е несъвършена. Една фирма например може да предлага както СПА, така и уелнес услуги, а според нормативната уредба би трябвало да упражнява само единия вид. Целта на нормативните документи е ограничаваща, регулираща и дефинираща, но понякога регулациите вредят и на бизнеса, и на потребителите. Добре би било нормативните изисквания да се обмислят и прецизират.
Проф. ЕВ: Клиентът разпознава лесно услугите, от които се нуждае, и се насочва към съответния туристически обект, който ги изпълнява, но в нормативен план съществуват ограничения. Наименованието на центровете според нормативните изисквания ограничава предоставянето на друг вид услуги от тях. Наредбата трябва да се усъвършенства по начин, който да обезпечава клиентите с необходимите качество на услугата и безопасност, без да пречи на бизнеса да се развива според принципите на пазарната икономика.
ДП: Абревиатурата СПА идва от Sanus Per Aquam – здраве чрез вода, или водолечение, от италиански. Работейки в сферата на козметичната индустрия, специализирах в Италия и Франция, и преди 14 години изградих истинско градско СПА, а не просто място, където да облечем халата в хотел с басейн. Идеята ми беше в градски условия човек да дойде и да релаксира. Грижата чрез водата винаги е била водеща, откакто работи центърът ни, наричан години наред „СПА Деметра“ Relax Услуги – Relax център Деметра – Богат набор от SPA терапии. Винаги съм искала в него човек да влезе и да забрави всичките си делнични мисли и проблеми.
Предлагаме хидромасажи, масажни вани, тангентори, контрастни душове, а силата ни в последните няколко години е сътрудничество с най-мощната фирма за производство на поморийска луга, която използваме в таласо- и СПА терапиите. Тя е особено ефективна при рехабилитационните процеси. Персоналът ни е високо квалифициран и непрекъснато се грижа да повишаване на квалификацията му.
Преди 7 години в сила влазе Наредба № 04-14 от 09 октомври 2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (Медикъл СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“. Тя ощети малките бизнеси като нашия. След време беше козметично променена. Ние не можахме да се сертифицираме, защото според нея има 4 категории, упоменати още в наименованието й. Отказаха ни сертификат за СПА център, защото нямаме басейн.
В продължение на 5 години ни сертифицираха като уелнес център, който в цял свят е по-висока степен. Основното при него е, че красотата идва отвътре навън. В България той е по-ниска категория. Но отново несъвършенство на наредбата гласи, че дори да имаш категоризацията за уелнес център, не можеш да предлагаш СПА услуги. С други думи, законът казва, че не можеш да използваш модерната абревиатура СПА, независимо, че извършваш СПА услуги, т.е. грижа чрез вода или водолечение. Тя основателно присъства в голяма част от наименованията на процедурите, които извършваме, фирмата ми се нарича „Спа Деметра“ и логото, с което работя е „СПА Деметра“.
През мес. ноември 2024 година в центъра ни влезе КЗП (Комисия за защита на потребителите). Започнаха проверки, глоби и актове от 15 – 20 хил. лв. нагоре. Наложи се в рамките на десетина дни да отстраним всички надписи СПА от рекламите и каталозите, както и от фотографиите на територията ни. Заплатихме за създаването на нов сайт. След това предизвиках повторна проверка от КЗП, за да бъдат установени всички промени, т.е. че сме се ребрандирали.
Всичко това ни костваше много, а точно в този период провеждахме и кампанията „Да влезеш в ботушите на дядо Коледа“, с която през 2024 година осигурихме 1 013 желани подаръка за деца в неравностойно положение. Беше кошмарно – мислех едновременно за акта, за проверката от КЗП, за наредбата и за ангажимента, който съм поела към сирачетата. Лягах в 3 и ставах в 5 часа.
Така нашият център, строен, узаконен и предлагащ СПА услуги, вече не може да се нарича СПА. А в каталога на „Хиполенд“ от тази година има цяла страница със СПА за Барби, т.е. те могат да използват тази абревиатура. Всички модерни автомивки предлагат услугата „Авто СПА“. Но автомивките и „Хиполенд“ не подлежат на сертификация и КЗП не ги закача, а нас ни съсипаха.
Писала съм до високи инстанции, молих за срещи, през това време министърът се смени… Срещала съм се два пъти съм зам. министърката, която и сега заема тази позиция, но без резултат. Запознала съм отговорните лица с проблема при Наредба № и макар Законът за туризма да беше отварян 2 пъти през изминалата година, никой не я промени. А тя унищожава градските СПА центрове. Опитах се да обединя усилията си с подобни, дори по-луксозни от моя, центрове, претърпели тази криза, но не успях да ги мотивирам. А категорията Day SPA съществува в цял свят.
Присъдени са ни награди за „СПА център на годината“ и за „Дей СПА на годината“, но според КЗП нямаме право да ги излагаме на територията си и да ги използваме, за да не „подвеждаме“ клиентите си.
Смятате ли, че българинът цени услуги на базата на природните ни дадености?
ДП: Поморие в България и Мъртво море в Израел са двете точки, в които природата излива благата на Менделеевата таблица. Но докато процедурите и търговията с луга процъфтяват в Израел, Поморие запада, вместо да кипи от живот и всички, които имат нужда да облекчават болките си чрез достъп до природните ни дадености. Много хора се изненадват, когато им кажа, че лечебната черноморска луга може да бъде закупена под формата на апликатор за тяло за облекчаване на ставни болки на символична цена във всяка аптека. А сме готови да плащаме хиляди за какво ли не… Имаме и прекрасен душ-гел с поморийска луга, подходящ за коса и тяло. Защо да се къпем с Palmolive, Nivea и т.н.? Отскоро се предлагат и български сапуни на тази основа. Изводът е, че знанието и благата ни са наоколо, а ние не ги забелязваме.
В нашия център облекчаваме респираторни, кожни и нервни заболявания в солна стая с халогенератор. Използваме единствено сол от бургаските солници.
В Турция на всеки ъгъл се предлага „Хамам“, традиционната турска баня, която се приема за ритуал. А някои българи дори не познават лавандулата и розовата вода. Италианецът, от когото купувам процедури за отслабване, е женен за японка. Когато дойде в България, най-напред потърси розова вода. Особено успешни са ароматерапиите с кисело мляко и българска роза, а в нашия център ги прилагаме само на чужденци. Българите нямат знанието, че продуктите от българската роза, напр. розовото масло, навън са ценят като злато.
С природните ни дадености можем да развиваме здравен туризъм не през 4, а през 6 сезона.
На какво се дължи това незнание според Вас?
ДП: На всички инфлуенсъри, тиктокъри и т.н.
Зад кои други благотворителни кампания стои Вашият център?
Благотворителната дейност е наш приоритет. Кампаниите, които организираме и в които участваме, са много: Благотворителна дейност – Relax център Деметра.
Проф. д-р Мариана Янева е завършила международни икономически отношения в УНСС. Любовта й към туризма я насочва към катедрата по международен туризъм, където след успешно издържан конкурс е назначена като асистент, а по-късно – като доцент. От 2022 година е професор по икономика и управление на туризма. Ръководител е на катедра “Икономика на туризма” към УНСС. Обучава студенти в УНСС и в много други университети в страната, както и докторанти. Има над 100 публикации, участва в многобройни научно-приложни конференции и бизнес форуми у нас и в чужбина. Работи по национални и международни проекти. Има над 30 участия в научни журита в различни университети и множество – в експертни и консултативни съвети, в комисии и в междуведомствени съвети.
Проф. д-р Еленита Великова e Главен секретар по науката на УНСС, Преподавател с 20-годишен опит в катедра „Икономика на туризма“, УНСС. Директор на Глобален център за устойчивост на туризма и управление на кризи. Придобива бакалавърска и магистърска степен в УНСС. Докторската й дисертация е в областта на икономиката и управлението. Хабилитацията ѝ като професор е в областта на икономиката и управлението (със специализация в управлението на събития в туризма). Автор е на множество научни публикации в сферата на управление на събития, здравен, СПА и уелнес туризъм, устойчиво развитие, подобряване на околната среда, стратегически алианси, аутсорсинг и др. Независим експерт е към Министерството на туризма и Националната агенция за оценяване и акредитация, председател на Комисията за насърчаване и оценка на научноизследователската дейност (НИД) в УНСС, заместник-председател на Програмния съвет по НИД в УНСС и член на Контролния съвет на Българската камара за образование, наука и култура. Ръководила е и е участвала в разработването на множество национални, международни и университетски научноизследователски проекти. През 2019 г. специализира в Университета в Никозия, Кипър. Носител е на редица награди за най-добри презентации и публикации на престижни международни научни форуми.
Димитрина Помакова е завършила гимназия с разширено изучаване на италиански език. Тя е бакалавър по специалността „Финанси“ и магистър по специалността „Туризъм“ в УНСС. Ежегодно специализира и внася опит и козметични продукти от чужбина, за да предостави най-доброто на клиентите си. Релакс център „Деметра“ е бизнес от семеен тип, в който дейно участие взима съпругът й Петър Помаков.
В Част II д-р Иво Анев от УНСС, ръководител и икономически експерт на екип „Историческа баня“, съавтор на система за оценка на туристическите дестинации в България по международен проект DEMINA, ще ни запознае с наличието и стопанисването на минералните води в България.
В Част III д-р Таня Беличенова – специалист по педиатрия и физикална терапия и рехабилитация, специалист и лицензиран преподавател по нови СПА и уелнес технологии, работила като ръководител на рехабилитационно отделение, управител на СПА и медицински центрове на четири- и петзвездни хотели, понастоящем главен експерт по балнеология, СПА и уелнес на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите на дестинация Велинград и Западни Родопи, носител на всички награди в СПА индустрията, представящ България пред делегации от високо правителствено ниво от много държави – ще ни представи здравния туризъм във Велинград.
