1 февруари е ден за морално и историческо разграничение – между право и насилие, между демокрация и тоталитаризъм, между памет и лъжа
Днес, 1 февруари, България отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – дата, белязана от едно от най-мащабните престъпления, извършени от държавна власт в националната ни история. Именно на този ден през 1945 г. Първият състав на т.нар. Народен съд произнася серия от смъртни присъди, които окончателно легитимират репресията като инструмент за управление и превръщат правото в средство за политическо унищожение.
Според Наредбата-закон за т.нар. Народен съд „народните обвинители“ се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията.
На 1 февруари 1945 г. Първият състав на Народния съд издава смъртни присъди срещу тримата регенти на малолетния цар Симеон II – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, срещу 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери, както и срещу царски съветници и други водещи фигури в държавното управление. Сред осъдените са и трима министър-председатели – Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов. Присъдите са изпълнени още същата нощ – без право на обжалване, без отлагане, без процесуални гаранции.
Политически декларации в НС за Деня на почит към жертвите на комунистическия режим
В петък пленарното заседание на Народното събрание започна с декларации, посветени на 1 февруари, когато се навършват 81 години от масовите смъртни присъди.
„Наш морален дълг е да сведем глава пред жертвите на комунистическия терор, да назовем палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не се изчерпва с паметта – той изисква ежедневна съпротива срещу баналността на злото“, заяви от парламентарната трибуна Атанас Атанасов от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Неговият колега Йордан Иванов поиска парламентът да почете жертвите с минута мълчание. Председателят на Народното събрание Рая Назарян напомни, че подобно предложение трябва да бъде направено по установения ред, но въпреки това остана изправена в очакване народните представители да се присъединят. Депутатите от „БСП – Обединена левица“ и „Възраждане“ не станаха на крака.
Припомняме, че в периода 20 декември 1944 г. – 2 април 1945 г. Народният съд провежда 135 процеса, арестува 28 630 души, изправя пред съд 11 122 подсъдими, постановява 9155 присъди, от тях 2730 са смъртни, а 1305 – доживотни, останалите – лишаване от свобода от 1 до 20 години. За сравнение – в основния Нюрнбергски процес са обвинени 24 души, част от които са оправдани. Българският случай остава без аналог в следвоенна Европа по мащаб и интензивност на наказателната репресия.
„Жертвите на „Народния“ съд – памет, която остава за утре“
По повод 1 февруари Асоциация „Памет за утре“ и Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ организират събитие на тема „Жертвите на „Народния“ съд – памет, която остава за утре“. Дискусията под формата на Кръгла маса ще водят журналиста Калин Манолов и Лиляна Друмева, председател на „Съюз на репресираните от комунизма – Памет“ и член на Управителния съвет на Асоциация „Памет за утре“. Кръглата маса ще се проведе на 3 февруари (вторник) от 17:30 часа в Централния военен клуб в столицата на бул. „Цар Освободител“ №7 в зала „Тържествена“.
От трибунал към система – когато терорът се превърне в държавна политика
Народният съд е само началото. След него идват лагерите – Белене, Ловеч, Скравена. Следват конфискации, изселвания, ограничения за образование и професия, унищожени кариери и съдби.
Според „Черната книга на комунизма“ в световен мащаб този тоталитарен кървав режим е отнел живота на над 100 милиона души от избухването на болшевишката революция в Русия през 1917 г. Броят на неговите жертви са повече от тези през Първата и Втората световни войни, взети заедно. Въпреки тези престъпления, идеологията му продължава да съществува.
След 1989 г. България не извърши пълна морална и правна оценка на комунистическия режим. Лустрация не бе проведена – хора, участвали в репресивния апарат, продължиха да заемат ключови позиции в политиката, администрацията, съдебната система и медиите. Последиците са видими и днес. Когато престъпленията не водят до отговорност, паметта се превръща в ритуал без съдържание – в минута мълчание, която някои отказват да уважат.
Днес комунистическият режим често се представя през носталгични клишета – евтин хляб, сигурна работа, „ред“. Този разказ премълчава цената: разстрели, лагери, страх, унищожена инициатива, загубена свобода.
Комунизмът поражда войни, глад, масови убийства и тирания. Сами по себе си те са достатъчно ужасяващи, но щетите, нанесени от комунизма, далеч надхвърлят това. Става все по-ясно, че за разлика от всяка друга система в историята, комунизмът обявява война на човечеството като цяло – включително на човешките ценности и достойнство.
Носталгията не е безобидна. Тя заличава жертвите и нормализира насилието. Тя подготвя почвата за повторение – че държава, управлявана от Призрака на комунизма, може да подменя ценности и да решава кое човешко право е излишно.
