В ранния следобед на 22 декември кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова излезе от сградата на Столична община, за да получи лично коледния си подарък от Грийнпийс – преспапие с мръсен въздух, и да ги покани на работна среща през новата 2021 г.
„Споделям много от идеите и предложенията Ви и вярвам, че можете да ни помогнете да убедим и хората в ползата от тези мерки. Особено със спирането на замърсяващите автомобили няма да е лесно, затова Вашата подкрепа със сигурност ще бъде от помощ. Каня Ви да обсъдим детайлите с екипа ми след Нова година“ – каза тя.
От Грийнпийс също получиха подарък: карта на София, на която са очертани кварталите, където ще бъде забранено горенето на отпадъци и ще имат право да влизат само автомобили с ниски въглеродни емисии. Става дума за широкия център на София – между Централна гара, Южния парк, квартал „Изток“ и булевард „Константин Величков“.
Зелените активисти бяха обнадеждени от готовността за диалог от страна на Столична община и се надяват това да не останат само празни обещания за Коледа.
„Вярваме, че причината за вниманието от страна на г-жа Фандъкова са тези близо 5000 граждански подписа, които събрахме за сравнително кратко време. Добре е гражданите на София да осъзнаят силата си като общност и правата си като данъкоплатци. Защото за политиките на Столична община се използват именно парите на данъкоплатците – независимо дали те са български или европейски граждани“ – каза Балин Балинов, активист на „Грийнпийс“.
Предложенията на зелените активисти за подобряване на въздуха в София са: данъчни облекчения за нискоенергийни жилища и проучване на възможностите за повече енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Г-н Балинов даде пример с правителството на Румъния, което отпуска на топлофикационното дружество в Букурещ 150 милиона евро, за да се премине на енергия от ВЕИ.
широкият център на София би трябвало да стане място с много по-малко фини прахови частици (снимка: Деннис Тодоров)
Освен това те искат проектът на общината за справяне с мръсния въздух да отчете резултати не в края на 2026 г., а още след първите две години на неговото действие, за да се види дали политиките се движат в правилната посока.
Особена загриженост за зелените активисти е и планираният инсенератор за изгаряне на RDF отпадък, който вече се произвежда в завода край село Яна. В края на миналата година ЕС одобрява за инсенератора да бъде отпуснато безвъзмездно финансиране в размер на 90 милиона евро и заем от 67 милион евро, но реално проектът не е стартирал. Според екоактивистите той допълнително ще замърси въздуха в София, която е градът с най-мръсен въздух в цяла Европа. В момента столична община плаща на три частни фирми, за да гори произведения от завода отпадък: през 2019 г. обединение между ТЕЦ „Бобов дол“ и Топлофикация Сливен на Христо Ковачки получава 18 милиона лева, за да изгори 70 000 тона годишно за срок от 3 години; циментовият завод „Холсим“ получава 20 милиона лева за 80 000 тона годишно. За останалите 30 000 тона купувачи не са намерени и обществената поръчка е обявена отново през октомври 2020 г., показва проучване на в. „Капитал“.
Проблеми с въздуха в България има и извън столицата. Затова на 18 декември от „Грийнпийс“ направиха подобна акция и пред министерството на енергетиката. Там подаръкът бе коледна елха, посипана с пепел от ТЕЦ „Гълъбово“. Вратите на министерството обаче останаха затворени.
Срещу България има задвижени три съдебни процедури за неспазване на нормите за чистота на въздуха. Това обаче не е особено ефективна мярка за справяне с проблема, защото парите ще бъдат взети отново от българските данъкоплатци, които са реалните потърпевши от мръсния въздух. Според доклад на „European Public Health Alliance“ през 2019 г. близо 4200 души в България са починали от заболявания на дихателната система.
