Литература

Яна Язова – не се гаси туй, що не гасне…

Яна Язова – не се гаси туй, що не гасне…

Яна Язова е феномен. Във всеки смисъл на тази дума. По физическата ѝ красота копнеят мъже и въздишат жени. Литературният ѝ талант е на границата на свръхестественото. А съдбата ѝ е достойна за трагичното перо на Шекспир. Родена в Лом като Люба Ганчева в семейството на Тодор Ганчев, доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария и Радка Бешикташлиева, дъщеря на калофереца Стойчо Бешикташлиев, уважаван търговец в Цариград в квартал Бешикташ (оттам тръгва и семейното име). Дядото на Радка Христо Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, сирак, за ...

Портрет на Николай Бердяев, рисуван в Париж (снимка: biografii.net)

Николай Бердяев – руският философ от Киев, прозрял същността на комунизма

Николай Александрович Бердяев е роден през на 1874 г., на 18 март (6 март по стар стил) в имението Обухово на Киевска губерния на Руската империя. Семейство Бердяеви са дворяни и офицери. Дядото Михаил Бердяев е генерал, а бащата Александър Бердяев е офицер, ръководител на дворяните от Киевска област, по-късно председател на Киевската земеделска банка. Майката Алина Сергеевна също е от благородно потекло. Бердяев получава първо традиционното за руското дворянство образование от гувернантки у дома, а след това, според семейните традиции, постъпва в Киевския кадетски корпус. Но го напуска и се готви за следване в университет. Постъпва в биологическия факултет на Киевския университет, а след една ...

Снежина Минчева бе довела своя син, третокласника Алекс, който не само постави цветя, но и изрецитира първия куплет от Вазовото стихотворение "Моите песни" (снимка: Лилия Костова)

100 години безсмъртие за Патриарха на българската литература

"И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат. ... Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът — спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат. Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат." " Тези свои пророчески стихове Иван Вазов пише през януари 1913 г. Патриархът на българската литература си отива осем и ...

“Събуждането на Психе от целувката на Любовта” - скулптура на Антонио Канова (1787-1793 г.) (снимка: greekreporter.com)

Ерос и Психея: най-красивата любовна легенда в гръцката митология

Всички ние сме чували думата психология, но малцина знаят откъде идва тя. Всъщност науката за човешката душа е свързана с една от най-красивите легенди в гръцката митология, вдъхновила безброй произведения на изкуството през вековете. Психея е девойка от света на смъртните, но дарена с божествена красота. Мълвата за нейната красота се разнесла по целия свят и хората идвали да ѝ се любуват като на произведение на изкуството. Но Психея не желаела да се омъжи за никого от своите пълчища обожатели. Тя чакала зовът на сърцето да ѝ посочи правилния избор. Само че родителите ѝ се притеснявали, че времето лети, а дъщеря им си остава неомъжена, затова ...

Приказка за лотоса – вдъхновение за малки и големи

Една на пръв поглед обикновена приказка дава урок по добрина на децата В интервю за "Епок Таймс" авторката Людмила Орел - логопед от Украйна, споделя защо нейната „Приказка за лотоса“, която първоначално е написана за деца, може да впечатли и родителите им и да вдъхнови хора от всички възрасти. Приказката разказва за житейския път на малко лотосово семенце, заровено дълбоко под водите на тайнственото Магическо езеро. Пътят на семенцето е осеян с трудности, но в крайна сметка то побеждава странните същества, които среща, за да излезе от мътните води като великолепно лотосово цвете. Тази забележителна трансформация е възможна само като се следват уроците на Големия бял ...

„Персей, яздещ Пегас, в устрема си за спасяването на Андромеда“, 1895-96, Фредерик Лейтън. Художествена галерия и музей New Walk, Великобритания. (публична фотография, САЩ)

Персей и Горгоната на съвремието – трансформиране на страха в божествена мъдрост

Всички сме чували за седемте смъртни гряха: гняв, гордост, завист, алчност, лакомия, похот и леност. През 50-те години на миналия век обаче психолози, философи и гурута за личностно развитие дефинират съществуването на осми изначален порок. Хиляди книги вече са написани по темата, но проблемът, с който се борим и до днес, става все по-осезаем. Разноезичните издания на The Epoch Times също обръщат сериозно внимание на този грях като основен проблем на съвременното човечество. Президентът Ф. Д. Рузвелт предвидливо го е идентифицирал и говори за него още в първото си обръщение като президент през 1933 г. Той казва: „И така, първо нека изложа твърдото си убеждение, че ...

Близък план от портрета на Лев Толстой, 1882 г., от Николай Г. (публична фотография)

Истината – главен герой в творчеството на Лев Толстой

„Героят на моя разказ, когото обичам с цялата сила на душата си, който беше, е и винаги ще бъде красив, е... истината.“ Така пише Толстой в началото на творческия си живот. На смъртния си одър последното му недовършено изречение започва с думата „Истина“. Да изрази истината за душата на човека, да разкрие онези тайни, които не могат да бъдат разкрити с обикновени думи, според него е задачата и единствената цел на изкуството. „Изкуството не е удоволствие, утеха или забавление; изкуството е велика материя. Само чрез влиянието на изкуството мирното разбирателство между хората ще бъде възможно и всяко насилие ще бъде отхвърлено." Портрет на Лев Толстой, 1887 ...

Последни новини