|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Как децата и „Ние, врабчетата“ ни учат да мечтаем
1 юни е повече от празник на детето. Днес празнуваме надеждата за бъдещето.
Децата са символ на чистотата, на полета, на мечите, на непреходността. Те ни дават безценен пример как да мечтаем – без ограничения, без прегради, без предразсъдъци. Децата ни показват, че стремежът към полет – като радостен вик за нов живот – е в основата на надеждата.
Вдъхновение за такъв полет ни дава и една прекрасна, непреходна в своите мъдрост и послание детска книжка – „Ние, врабчетата“ на българския писател, драматург и сценарист Йордан Радичков.
Още с появата си през 1968 г. тя е отличена с награда от Съюза на българските писатели. „Ние, врабчетата“ е повече от детски разказ. Героите на Радичков – Дебелачко, Запетайчето, Драги ми господине, Чир и У Фу – дават пример на децата и техните родители, че свободата е в основата на човешкото щастие.
Полетът – във всичките му измерения – е гарант за живот, за свобода, за бъдеще.
Врабчетата копнеят да научат децата, че във всичко около нас има живот, че сме в непрекъснат контакт с природата, и че от нас зависи да го ценим и пазим.
Ето какво завещават врабчетата на децата – как да ценят живота, да го обичат и възраждат:
„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина – недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети – и тя ще ви бъде много признателна, защото една птица може да бъде мъртва, но перата ѝ винаги са живи.
Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена за нашия живот – а го съживявайте!“
