Домашно насилие, насилие основано на пола, защита на жертвите на насилие – всеки ден чуваме за тези злободневни за нашето съвремие проблеми. Обвинения между „насилници“ и „жертви“ прехвърчат от екраните и социалните медии. Някои от тях – известни и уважавани личности. И наистина, данни от изследване на Националния статистически институт от 2022 г. сочат, че 20,5% от жените на възраст 18 – 74 г. в страната, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор, а във възрастовата група 18 – 29 г. делът на тези жени е (36,3%) или всяка трета.
Има обаче и много митове и заблуди, често срещани сред обществото по отношение на насилието вкъщи. В този материал сме обърнали специално внимание на тях, за да ги развенчаем и да помогнем на читателите си да придобият едно по-трезво и критично отношение към темата.
МИТ №1: Жените, претърпели насилие са много малък процент.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените претърпели насилие, тъй като този феномен както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% – 50% от всички съпруги са малтретирани.
МИТ №2: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии. (Според данни на южнокалифорнийска коалиция на малтретираните жени”)
МИТ №3: Съпругите също бият съпрузите си.
РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи,че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче, е в степента насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.
МИТ №4: Съпрузите винаги водят борба по между си. Това е нормално и не е толкова страшно.
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото трябва да се премахне насилието в семейството.
МИТ №5: Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си – от ежедневно до веднъж на няколко години.Физическите наранявания могат да бъдат от насинени очи до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за 7 душене, разкъсани зърна на гърдите и др. при които жените многократно се налага да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен и за душевното здраве на жертвата – стъпкани са нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство.
МИТ №6: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне – Срам, икономическа зависимост, несигурност за децата, и дори любов към партньора насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка, продължавайки тормоза.
МИТ №7: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма някакво значение това как се държи жената или какво казва; дали е пасивна или агресивна. Дори, когато някой прояви несъгласие никой не заслужава да бъде бит за това.
МИТ №8: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.
РЕАЛНОСТ: Насилниците водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.
МИТ №9: Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално той често е изпълнен с разкаяние обещавайки, че това няма да се повтори.
МИТ №10: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане.1/3 от насилниците не пият въобще, 1/3 имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си и в трезво състояние и 1/3 от тях прибягват до насилие само когато са пияни.
МИТ №11: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.
РЕАЛНОСТ Побоя над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашното насилие като резултат на феминизма.
МИТ №12: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва”съпругата.
МИТ №13: Закона защитава жертвите на домашното насилие.
РЕАЛНОСТ Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.
МИТ №14: Насилникът може да бъде арестуван.
РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността на ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че е бил арестуван.
МИТ №15: Има много услуги и програми в подкрепа на жени жертви на насилие.
РЕАЛНОСТ: В България в момента има няколко служби в по-големите градове, които развиват програми за подкрепа на жени жертви на насилие и един подслон за временно настаняване с 30 легла. Подслонът и програмите за жени претърпели насилие не получават държавна убсидия. Много от жените в малките градове и селата нямат достъп до тези програми.
МИТ №16: Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: “Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са 9 причина за пътните произшествия”. Около 75% от жените били в подслон за жени претърпели насилие се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения /в противоречие с философията на подслоните е да се казва на жените какво да правят/.
МИТ №17: Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е че децата от семейства които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни – 60% от момчетата били свидетели на насилие стават насилници и 50% от момичетата стават жертви.
МИТ №18: Насилниците спират да прилагат насилие, когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Насилието обикновено започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.
МИТ №19: Веднъж приложил насилие мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: НЕ. Има програми за консултация на мъже проявили насилие, които им помагат да търсят не насилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.
МИТ №20: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линияосигуряваща кризисна психологическа помощ, насочване към подходящи служби или организации, осигуряване на подслон.
