Той завоюва място в пантеона на класиците, без да напише голямо произведение – опера или симфония. Шопен създавал творби само за пиано и не владеел оркестровката
По произход Шопен е наполовина французин. Баща му e французин, пристигнал от Полша във Франция на работа. Той свирел на флейта и цигулка. Майка му – на пиано, и давала частни уроци. Шопен учи музика (пиано и композиция) във Варшава, първоначално при частни учители, а после в Главното музикално училище (1826 – 1829 г.).
Лицеят, в който Шопен учел и работел баща му, бил най-елитното учреждение във Варшава. Неговите приятели от детството принадлежали към полската аристокрация.
Неговите учители го запомнили с изключителното му остроумие, чувство за хумор и таланта му да имитира другите. През 1829 г. Шопен дебютирал като пианист във Виена. От 1831 г. се установил в Париж, където работел като пианист и композитор до края на живота си. Първия си концерт изнесъл, когато е на 22 години. Успехът му бил пълен и славата му растяла. По това време Париж е център на културата и изкуството. Там той се сприятелил с Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Винченцо Белини и Феликс Менделсон-Бартолди. В Париж Шопен се издържал главно от даване на уроци и редки музикални рецитали. Той е чест гост на светските салони и има много поклонници в аристократичните среди.
От ранно детство Шопен знаел, че е гений на пианото и „надежда за цяла Полша“, каквото пишат варшавски вестници след всеки негов концерт.
За разлика от Ференц Лист, Шопен рядко свирел в концертни зали. Стеснявал се от голяма публика. Той бил салонен пианист, свирел за парижкия елит.
Руският император Александър I подарил на Шопен пръстен с брилянт, когато бил още дете.
Шопен обичал Полша и ненавиждал онези, които са отнели независимостта на родината му. От 1815 г. Полша влиза в състава на Руската империя. Трагичната му музика е изпълнена с протест срещу завоевателите, тъй като в паспорта му пишело „поданик на Руската империя“.
Шопен бил висок 170 сантиметра и много слаб – тежал по-малко от 50 килограма.
И Шопен като Моцарт е дете-чудо и свирел виртуозно на пиано и композирал от ранно детство; всичките му композиции включват пиано. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни произведения и около 19 песни. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. В тях Шопен опоетизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение.
Шопен никога не е бил женен. Увлеченията му по Констанция Гладковска във Варшава (1830 г.) и Мария Водзинска (1835–36 г.) в Дрезден били мимолетни; през 1836 г. Шопен срещнал писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд; през 1838 г. започнал прочутия си роман с нея. Това съвпаднало с първия му пристъп на болестта през 1837 година. През зимата на 1838–39 г. Шопен и Санд били заедно на остров Майорка. Там разклатеното здраве на Шопен се влошило още повече. Впоследствие той изкарвал летата в имението на Жорж Санд в Ноан, на около 290 км от Париж. Това е периодът на най-интензивното му творчество. През 1848 г. Шопен прекратил отношенията с Жорж Санд, защото по неговите думи тази връзка му носи повече скръб отколкото щастие. Същата година предприел последно концертно турне в Англия, а през 1849 г. умира в Париж от туберкулоза.
Шопен починал на 39 години. Той има две места, където е погребан. В парижкото Пер Лашез – тялото, във Варшава – сърцето му. Сестра му го пренесла контрабанда в съд с бренди през руската граница. То е вградено в колона в църквата „Светия Кръст“. По времето на нацистката окупация на Варшава един от германските свещеници – поклонник на Шопен, го измъкнал от там, за да го спаси от бомбардировките. Пазил го до края на войната, след това го върнал на поляците.
Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него се е раждал подобен гений в Полша.
Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 21 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюда, 4 емпромптюта, 4 скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор. Шопен е ненадминат поет на пиано. В произведенията му се съчетават емоционалност с широка гама от чувства. В творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта.
Много от неговите съвременници, които познават музиката му, се прекланят пред неговия талант: композиторите Ференц Лист, Роберт Шуман, Феликс Менделсон, Ектор Берлиоз, поетите Хайнрих Хайне и Адам Мицкевич, художникът Йожен Дьолакроа и други.
