Композиторът създава „Кафеената кантата“, която възхвалява и осмива любимата напитка
През Европа на XVIII век кафето преминава от луксозна стока към всекидневно удоволствие. А германският град Лайпциг, където живее композиторът Йохан Себастиан Бах, е средище на тази търсена напитка. Из целия Лайпциг има кафенета, а Бах съвсем не е чужд на чашата кафе. Той е редовен посетител на Café Zimmermann, където не само угажда на навика си да пие кафе, но и дирижира изпълнения на студентския си оркестър Collegium Musicum.
Кафето се превърща в своеобразен културен белег в Европа, когато започват да отварят магазини, жените устройват кафе-сбирки в домовете си, а обикновените граждани могат да бъдат видени да му се наслаждават. До 1730-те години то е предпочитаната напитка за много обществени събирания и Бах, може би повече от всеки друг класически музикант, разбира неговото очарование. Една легенда, свързана с влиятелния композитор, гласи, че той пиел до 30 чаши кафе на ден. Някъде между 1732 и 1735 г. той създава едно от най-забавните си произведения в чест на тази горещо търсена стока: своята „Кафеена кантата“ (BWV 211).
Ултиматум и неочакван обрат
Макар Бах да е известен със сакралните си композиции, вдъхновени от вярата му на предан лутеранин, той пише и светски произведения. Неговата жизнерадостна „Кафеена кантата“ служи едновременно като ода на напитката и като сатира, която се подиграва на онази част от обществото по онова време, тревожеща се от нарастващото ѝ културно влияние. „Кафеената кантата“ често е описвана като своеобразна миниопера и разкрива игривата страна на един от най-сериозните музиканти в класическата музика.
В това изпълнение на „Кафеената кантата“ участва Нидерландското общество „Бах“. (Слушайте)
27-минутното произведение има двама основни герои – бащата, господин Шлендриан, и дъщеря му Лизхен. Разказвач също се появява в началото и към края на творбата, за да въведе обстановката, която през цялото произведение е измислено кафене.
Съвсем бързо в началото на кантатата се запознаваме с Шлендриан. Той е строг баща, обезпокоен от това колко кафе пие дъщеря му. Но отговорът на Лизхен няколко минути по-късно, в 5:31, вероятно ще предизвика усмивка у съвременния слушател – тя заявява, че пие само по три чаши на ден (днешната средна стойност за повечето американци).
Преходен пасаж на флейтата подсказва „ария“, или разширено соло за Лизхен, а изнервеният Шлендриан ѝ отвръща около 10:36 в кантатата. Заради настояването на дъщеря си да посещава кафенета, той ѝ налага поредица от наказания – без празненства, без разходки из града и без най-новите моди. Когато Лизхен става невъзмутима, той поставя ултиматум под формата на собствена ария и около 14:50 обещава, че няма да има никаква възможност за брак, ако тя продължи с това, което той смята за лош навик. Дъщеря му най-сетне се съгласява, но има коз в ръкава си.
Към края (22:20) разказвачът се появява отново и казва на слушателите, че Шлендриан е тръгнал да търси жених за дъщеря си. А когато до края на кантатата остават около пет минути, той посвещава публиката в една тайна. Лизхен е записала в брачния си договор правото да си вари кафе, както пожелае – в противен случай ухажорът няма да получи ръката ѝ.
Текстът за тази бахова кантата е написан от човек на име Пикандер – псевдоним на поета и либретиста Кристиан Фридрих Хенрици, който работи с Бах в голяма степен. Въпреки това обратът в сюжета към края, със стипулацията ( формален устен договор от римското право, сключван чрез задаване на въпрос от кредитора и съвпадащ отговор от длъжника ) на Лизхен в брачния договор, е изцяло идея на Бах.
Хоров финал
„Кафеената кантата“ на Бах има по-лека оркестрова постановка от други негови творби – напълно подходяща за обстановка в кафене. Басовият пласт е поддържан от клавесина, инструмент от епохата на барока, а солова флейта и струнна секция с цигулка и виола допълват звученето.
Звездата на представлението е вокалната част на произведението, включваща сола от басовия певец (Шлендриан) и сопраното (Лизхен). Разказвачът води теноровата линия, а в последните няколко минути на творбата и тримата се събират в хоров финал.
Макар Бах да обича кафето, той създава кантатата и като начин да популяризира своя дом далеч от дома. Собственикът на кафенето, Готфрид Цимерман, не взима входна такса, но въпреки това печели от продажбите на кафе по време на редовните концерти на Бах. Според историците лековатата кантата на Бах, която дебютира в Café Zimmermann, е начинът на композитора да изрази благодарност към това място.
Едновременно комична и обаятелна, „Кафеената кантата“ показва, че артистите могат да черпят вдъхновение отвсякъде. Бах бил човек, вдъхновен от вярата си. Но понякога той насочва поглед и към земните неща и извлича възхитителен пристъп на вдъхновение от една малка, но могъща муза: кафеното зърно.
