Първоначално създадена като грандиозен военен марш, тази емблематична мелодия изминава пътя от европейските духови оркестри и римските арени чак до цирковата арена
Клоуните – обичате ги или ги мразите – неизбежно извикват в съзнанието ви образи на червени носове и евтини номера. Ако трябва да се сетите за мелодия, на която да танцуват, вероятно си тананикате „Входът на гладиаторите“.
Първоначално написана, за да покаже техническите възможности на духовите инструменти, тя приема множество превъплъщения, преди накрая да се превърне в днешния музикален комичен ефект.
През 1897 г. чешкият композитор Юлиус Фучик създава военния марш, който по-късно става известен като „Входът на гладиаторите“. След като учи при Антонин Дворжак, той започва кариера като музикант в австро-унгарската армия. Фучик е запленен от духовите инструменти и намира естествен израз на интереса си чрез военната музика.
Фучик създава много маршове по време на кариерата си на военен музикант. Произведенията му му носят сравнения с американския композитор на маршове Джон Филип Соуза; макар че опитва силите си и в много други жанрове, той става известен със своите маршове и получава прозвището „Бохемският Соуза“.
Докато струнните инструменти остават сравнително непроменени през историята, индустриалните революции в края на XIX век водят до значителен напредък при духовите инструменти. Усъвършенстването на металургията, клапаните и буталните механизми позволява на изпълнителите на медни духови инструменти да развият виртуозност. Тези разработки улесняват преходите между тоновете и правят хроматичните гами – тонове, разделени от най-малкия възможен интервал, полутон – по-лесни за изпълнение.
Фучик иска да създаде военен марш, който да покаже хроматичните възможности на медните духови инструменти. Макар днес да е известен под заглавието „Входът на гладиаторите“, първоначално той носи името „Grande Marche Chromatique“. По онова време за публиката е изключително ново да чува как медните духови инструменти се вихрят из диапазона си по начин, дотогава присъщ единствено на струнните инструменти.
Първоначално Фучик не възнамерява произведението да бъде описателно, но след като прочита за влизането на римските гладиатори на арената, се вдъхновява да добави класически образи. Маршът е преименуван на „Входът на гладиаторите“. Неговият тържествен, почти граничещ с кич характер изглежда съвършено подходящо описание на гладиаторските игри в Древен Рим.
През 1901 г. канадският композитор Луи-Филип Лорандò взема марша на Фучик и го преработва под новото заглавие „Thunder and Blazes“. Аранжиментът ускорява темпото и добавя ново хаотично и комично измерение. Цирковете възприемат „Thunder and Blazes“ като встъпителна музика за клоуните, превръщайки гладиаторите на Фучик в различен вид зрелище.
По време на Втората световна война маршът придобива по-мрачен оттенък. Той е наложен на затворническите оркестри в германските концентрационни лагери. Изпълнявана за затворниците, които маршируват към и от принудителен труд, мелодията се превръща в средство за зловеща подигравка.
И все пак въпреки историческите си конотации, в същността си композицията е блестяща проява на неудържима гордост и жизненост. Когато слушате гръмките фанфари и възвисяващите се мелодии, бързо забравяте клоуните, гладиаторите (дори хроматизмите) и се потапяте в помпозното очарование на военния марш на Юлиус Фучик „Входът на гладиаторите“.
Днешният запис е изпълнен от Чешката филхармония под диригентството на Томаш Нетопил. (Слушайте) Маршът започва с широки хроматични пасажи в оркестъра. Внезапно медните духови инструменти подхващат емблематичната хроматична мелодия (00:12) върху какофоничен ударен съпровод. След богата, плътна мелодия в тромбоните (00:46) достигаме до по-малко познатата средна част (01:18).
Тук дървените и медните духови инструменти заменят ударните като военен съпровод, докато струнните инструменти изплитат над тях разгръщаща се мелодична линия. Внезапно барабанен тътен (02:05), като запален фитил, води до експлозивния финал. Еуфорията изпълва края, докато инструментите сякаш се надпяват в ликуващо възторжение.
