Мнение
При последните седем президенти на САЩ се застъпваха или за значително съкращаване на ядрените оръжия, или за почти пълното им премахване, но почти не беше направен анализ какво са осигурили тези съкращения за сигурността на САЩ и дали на практика трябва да се търси път към премахването им. Когато такъв анализ бъде извършен, става очевиден лабиринтът от противоречия в аргументите за пълно премахване, както и тревожното въздействие, което подобни наративи имат върху настоящия стратегически ядрен баланс, включително върху съкращаването на въоръженията.
Вярно е, че още преди използването на атомни оръжия срещу Япония да сложи край на Втората световна война, имаше хора, които желаеха ядрените оръжия да бъдат напълно забранени. След август 1945 г., при липса на премахване, се появиха призиви тези оръжия, както и целият добив и изследвания на уран, да бъдат контролирани от организация на ООН съгласно т.нар. план „Барух“ от 1946 г. Всички държави щяха да допускат инспекции от орган на ООН, за да се гарантира, че ядрената дейност е с мирни цели. САЩ щяха едностранно да се откажат от ядрения си капацитет, докато Русия обещаваше да направи това някога в бъдеще.
Планът „Барух“ се провали. След берлинската криза през 1961 г. и кубинската криза през 1962 г., макар САЩ и СССР да решиха да не изстрелват ядрени бойни глави един срещу друг, за щастие имаше възможности за отстъпление и те бяха използвани. Въпреки това мирисът на Армагедон остана в стратегическата среда. Затова около шест години по-късно администрацията на Джонсън предложи Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), за да предотврати поне по-нататъшното разпространение на ядрени оръжия. Държавите, които бяха взривили ядрено устройство, бяха определени като петте постоянни членове – Китай, САЩ, Русия, Франция и Великобритания. Израел, Пакистан и Индия не подписаха споразумението. Шест години по-късно, през 1974 г., се смяташе, че Израел разполага с ядрени оръжия, а през същата година Индия взриви първото си ядрено оръжие. Тридесет години по-късно, през 1998 г., Пакистан последва примера ѝ.
Формулировките на ДНЯО изискваха петте постоянни членове да намалят зависимостта си от ядрени оръжия, да насърчават неразпространението и според някои – да търсят премахването им. Така възникна първото противоречие. САЩ и членовете на НАТО никога не биха подписали споразумение, с което се задължават да премахнат ядрените оръжия в Европа, изправени пред огромното превъзходство на СССР в конвенционалните сили, балансирано единствено от разширеното ядрено възпиране на САЩ. Съветът за национална сигурност на САЩ изготви президентска бележка в този смисъл. Фактът е следният: премахването на ядрените оръжия се преследва единствено при условия на всеобщо и пълно конвенционално разоръжаване. Макар споразумението за конвенционалните въоръжени сили в Европа от 1986 г. и разпадането на СССР значително да намалиха силите на бившия Варшавски договор, военните сили останаха такива, че разширеното ядрено възпиране на САЩ трябваше да се запази.
Русия и Китай изградиха арсенали от високоточни ядрени оръжия с много малък заряд, предназначени за бойното поле. Макар наистина да е фантазия да се вярва, че подобно използване на ядрени оръжия – например „ескалация за победа“ – има смисъл, Москва и Пекин за съжаление смятат, че такъв тип война е осъществим, и са разположили именно такива сили. Ако, от друга страна, някой смята, че заплахата за използване на такива тактически ядрени оръжия е само блъф, защо Западът поддържа каквото и да било разширено ядрено възпиране в Европа? А ако лошите няма да ескалират с ядрени оръжия за театъра на военните действия, защо биха ескалирали и използвали централни стратегически системи? Или всичко е блъф, или всичко е реално. Или САЩ се нуждаят от ядрено възпиране, или не. Отново – още едно противоречие.
Много привърженици на премахването отхвърлят възможността за ядрено възпиране на каквото и да било равнище от страх, че ответното използване на ядрени оръжия бързо ще доведе до пълномащабна ядрена война и Армагедон. Много нови книги и холивудски филми сега носят именно това послание. Така, от страх че без премахване ядрената война е неизбежна, привържениците на тази идея биха се отказали едностранно от самото американско ядрено възпиране, което запази ядрения мир в продължение на 80 години. И така, в още едно противоречие, те правят по-вероятно противниците и враговете ни да използват срещу нас и нашите съюзници точно ядрените оръжия, чието премахване се търси, защото употребата на ядрени оръжия е неизбежна!
Друг наратив за премахването е, че е несправедливо държавите, които „имат“ ядрени оръжия, да тормозят държавите, които „нямат“. Ханс Бликс, шведски дипломат и бивш генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ми каза по време на брифинг в Сената, че няма причина САЩ да имат ядрени оръжия, а друга държава – например Швеция – да няма. Той заяви, че единственото справедливо решение е или всеки да притежава такива оръжия, или никой. Това отново е популярна рамка за представяне на ядрената среда, но въпреки това е силно изкривена и дори опасна. При липса на премахване Бликс се застъпваше за масово разпространение – пълно противоречие с мисията му в МААЕ.
Освен това разширените сили за възпиране на САЩ едва ли служат за тормоз, тъй като са изцяло отбранителни и не са съчетани с конвенционални сили, способни да нахлуят на изток в Европа или на запад в Тихоокеанския регион. От друга страна, Китай и Русия разполагат с ядрени сили за бойното поле именно за извършване на агресия, например срещу Украйна и Тайван. Те не разполагат с ядрени оръжия, с които да разширят защитата за своите приятели. Техните прокси съюзници, като Северна Корея и Иран, редовно нападат и убиват съседите си. Например между 1965 и 1973 г., както наскоро обясни пенсионираният генерал от Република Корея Бун Ин-чун, Северна Корея редовно нападаше военни бази на Република Корея, при което над 1000 севернокорейски терористи бяха убити или заловени на територията на Република Корея. Иран е държавата в света, която извършва най-много терористични атаки, включително срещу собствения си народ. „Ислямски джихад“, „Хамас“ – въоръженото крило на „Мюсюлманските братя“ и палестинците – „Хизбула“ и хутите извършват поредица от убийства, изнасилвания и бомбени кампании, всички по нареждане на Иран, в името на освобождаването на света от евреите, християните и други, които пречат на разпространението на радикалния ислям навсякъде, включително чрез планирането и извършването на атаките от 11 септември. В още едно противоречие прекратяването на разширеното възпиране на САЩ би развързало ръцете на противниковите насилници, които сега скандират „смърт на Америка“.
Президентът Рейгън настояваше в Рейкявик за премахването на ядрените оръжия, но като част от стратегия първо да бъдат премахнати онова, което посланик Рон Леман ми описа като „бързи летци“ – особено големите наземно базирани ракети с множество бойни глави. Именно ракетите, забранени съгласно START II. И именно затова Горбачов, а по-късно и руската Дума, отхвърлиха START II. Отново, в Исландия Рейгън се стремеше да намали огромната принудителна и изнудваческа сила на ядрените ракети – самата сърцевина на съветската военна мощ. START II премахна такива ракети, но тази цел сега липсва в днешните стратегии за премахване. Още едно противоречие.
Макар премахването да продължава да бъде проект за далечното бъдеще в реторичните надежди на някои, сериозната задача е да се премахне изнудваческата и принудителната, макар и безразсъдна, употреба на ядрени оръжия. Враговете ни не се стремят да възпират войната, а да постигнат самите цели на войната – независимо дали става дума за нахлуване в Украйна, завземане на Тайван, избиване на всички израелци или поглъщане на Република Корея.
За да гарантират успеха си, Братята Хаос – Русия, Китай, Северна Корея и Иран – преследват целите си чрез съвместна „неограничена война“ срещу САЩ и Запада. Ядрените оръжия са щитът, зад който те се сражават. Нашата задача? Да се уверим, че ние ще победим, а те ще загубят.
