Начинът на живот и храненето играят решаваща роля при автоимунните заболявания
Генетиката играе важна роля за риска от автоимунни заболявания, но повечето гени не са нито добри, нито лоши. „Средата ги прави такива“, каза пред The Epoch Times д-р Фредерик Милър, бивш ръководител на Групата за автоимунитет и околна среда към Националните институти по здравеопазване на САЩ и изследовател, посветил повече от четири десетилетия на изучаването на автоимунните заболявания.
Надин Хаберфелд, лекар по алтернативна медицина, е съгласна.
„Начинът на живот и храненето играят решаваща роля при автоимунните заболявания“, каза тя и добави, че е наблюдавала това при своите пациенти с автоимунни заболявания. Те често съобщават за подобрение на болката и възпалението още през първите няколко седмици след промени във факторите, свързани с начина на живот.
Макар медикаментите да остават основен стълб в лечението на автоимунните заболявания, медицината на начина на живот все по-често се признава като допълващ подход за овладяване на тези състояния.
Хранене: широко изследван фактор
Един от най-изследваните хранителни режими е средиземноморската диета.
В 12-седмично проучване с участието на 45 души с тиреоидит на Хашимото участниците, които спазваха средиземноморска диета, показаха значително подобрение на показателите за оксидативен стрес. Изследователите отбелязаха, че промяната предполага противовъзпалителен и антиоксидантен ефект върху щитовидната жлеза. Доказано е също, че диетата е полезна за хора с ревматоиден артрит, като изследванията сочат подобрение на симптомите.
За тези ефекти допринасят различни компоненти на средиземноморската диета, включително фенолни съединения във виното, като ресвератрола, които имат антиоксидантно действие; омега-3 мастни киселини, които могат да противодействат на възпалението; и биоактивни съединения в екстра върджин зехтина. Диетата е богата и на микроелементи като селен, цинк, желязо и витамин C. Много от тези хранителни вещества са обект на изследвания върху хранителни добавки за здравето на щитовидната жлеза и имунната система.
При хора, които вече имат автоимунно заболяване, систематичен преглед от 2026 г. установи, че средиземноморската диета може да подобри качеството на живот при състояния, включително множествена склероза и цьолиакия. Данните за други резултати, включително възпалението, бяха по-непоследователни и като цяло с ниска степен на сигурност.
Данните за превенцията са по-нюансирани. Винченца Джанфреди, доцент по обществено здраве в Университета в Падуа, ръководи метаанализ, който проверява дали средиземноморската диета предотвратява автоимунни заболявания при хора без поставена диагноза. Той установи възможен защитен ефект, особено при множествена склероза и синдром на Сьогрен, но не и статистически значима връзка с честотата на ревматоиден артрит, лупус, болест на Крон или улцерозен колит. Изследователите обаче оцениха сигурността на доказателствата като ниска за всеки резултат.
Друг хранителен подход е премахването на предполагаемите отключващи фактори.
Безглутеновите диети често се прилагат при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, но при хора без цьолиакия изследванията не показват последователно, че безглутеновият режим подобрява функцията на щитовидната жлеза или намалява оксидативния стрес. Изключването на глутена без медицинска необходимост може да означава и загуба на фибри и антиоксиданти от пълнозърнестите храни.
По-широките елиминационни диети също често се препоръчват, особено когато човек подозира, че определени храни допринасят за симптомите му. Някои хранителни протеини понякога могат да приличат достатъчно на собствените ни тъкани, за да объркат имунната система. Това е част от причината храненето да има толкова голямо значение за някои пациенти и да е добро място, от което да се започне, каза д-р Сулагна Мисра, лекар по интегративна медицина.
„Когато назначавам елиминационна диета, откровено казвам, че тя е много, много трудна“, каза Мисра пред The Epoch Times.
За да се спазва правилно, целта е за достатъчно дълъг период да се премахне възможно най-много, като понякога се вземат предвид дори прости неща, например да се пие изворна вода от стъклена, а не от пластмасова бутилка, и да се консумират само храните, които с най-малка вероятност ще предизвикат реакция при конкретния човек. Воденето на хранителен дневник за известно време може да помогне.
„Понякога съм виждала, че когато се премахне отключващият фактор и на червата се даде възможност да се възстановят, симптоми като копривна треска и други реакции могат да отшумят“, каза Мисра. „След това може постепенно да се въвеждат отново храни, по една група наведнъж, за да се установи на какво реагира организмът.“
Структуриран вариант на този подход е диетата по автоимунния протокол.
Автоимунният протокол обикновено включва три фази. През първата фаза зърнените храни, бобовите растения, зеленчуците от семейство картофови, ядките, семената, млечните продукти, яйцата, кафето и алкохолът се изключват напълно. Режимът също така избягва рафинираните захари, олията, преработените храни, хранителните добавки, изкуствените оцветители и ароматизантите.
Пациентите се насърчават да консумират пълноценни, богати на хранителни вещества храни, включително зеленчуци, плодове, грудки, мононенаситени и полиненаситени мазнини, дивеч, птиче месо, карантия и други непреработени меса. Елиминационната фаза може да продължи от шест седмици до шест месеца.
През втората фаза постепенно се въвеждат отново изключените храни, за да се установи кои от тях предизвикват индивидуални реакции. Последната фаза е поддържаща.
Прилагането на елиминационни диети изисква насоки от лекар или диетолог, тъй като продължителните или прекалено ограничителни режими могат да причинят хранителни дефицити. За установяването на индивидуалната чувствителност към храни е важно фазите да се следват правилно.
Програмата на Хаберфелд следва подобен подход. Тя започва с хранителни промени, които тя нарича „да не подхранваме възпалението“ – премахват се храните, допринасящи за възпалението, а акцентът се поставя върху подхранващи храни и напитки. Когато пациентите започнат да се подобряват, тя въвежда и други мерки, включително извеждане на тежки метали от организма и хранителни добавки.
Микронутриенти: какво да се проследява
„Микронутриентите са важни“, каза Мисра. „Най-често проверявам витамин D, защото ниските му нива са изключително чести при пациенти с автоимунни заболявания.“
Витамин D помага за регулиране на имунния отговор. Метаанализ от 2026 г. с участието на хора с автоимунни заболявания установи, че приемът на витамин D като добавка има умерен противовъзпалителен ефект, включително понижаване на С-реактивния протеин и интерлевкин-6.
За хората с дефицит може да се препоръча прием на добавки, но повече невинаги означава по-добре. Високите дози витамин D могат да повишат нивата на калций, да повлияят здравето на костите и да натоварят допълнително бъбреците. Мисра подчерта, че това не бива да се предприема без медицински указания и трябва да се прави под внимателно лекарско наблюдение с редовни кръвни изследвания.
Тя проверява и витамин B12, който е от съществено значение за енергията и функцията на нервната система. Недостигът му може да влоши умората, съпътстваща автоимунното заболяване. „Има ранни лабораторни изследвания, които сочат, че B12 може да има собствен противовъзпалителен ефект, но бих определила това като ‚обещаващо‘, а не доказано, и го прилагам главно когато човек действително има ниски и/или гранични нива и симптоми“, каза Мисра.
Червата и имунната система са тясно свързани, а чревният микробиом е един от начините, по които си взаимодействат.
Червата са постоянно изложени на голямо разнообразие от хранителни антигени, а начинът, по който имунната система реагира на тях, зависи отчасти от микробния състав. В здравите черва полезните бактерии помагат за обучението на имунната система и осигуряват защита срещу болестотворни бактерии.
Този баланс често е нарушен при хора с автоимунни състояния. Например установено е, че хората с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза имат значително по-голямо количество потенциално патогенни бактерии и по-нисък дял на полезни бактерии като Lactobacillus и Bifidobacterium.
Свързано понятие е чревната пропускливост, понякога наричана „пропускливи черва“. Когато чревната бариера е нарушена, хранителни протеини, които обикновено са безвредни, могат да преминат в по-дълбоките слоеве на червата и евентуално в кръвообращението, където имунната система може погрешно да ги разпознае като чужди. Това е правдоподобен механизъм за отключване или влошаване на автоимунно възпаление.
Хранителните режими, богати на растителни храни и фибри, като средиземноморската диета, се свързват с промени в микробното разнообразие и с производството на полезни метаболити. Изследванията все още не са установили дали един конкретен хранителен режим може да възстанови чревния микробиом или да поправи чревната пропускливост при хора с автоимунно заболяване.
Движението е друг важен фактор при автоимунните заболявания, особено защото автоимунните състояния могат да засегнат ставите и мускулите.
Доказано е, че редовната физическа активност предпазва от автоимунни заболявания и дори може да намали честотата на обострянията и да подобри функционалното състояние при хора, които вече имат автоимунно разстройство, като понижава маркерите на възпаление.
Липсата на сън може да наруши естествените ритми на организма и да повлияе освобождаването на възпалителни протеини, наречени цитокини. Дори краткотрайният недостиг на сън може да повиши нивата на възпалителните протеини – маркери за системно възпаление, които често са завишени при хора с автоимунни заболявания.
Лошият сън може също да намали активността на естествените клетки убийци и нивата на регулаторните Т-клетки – клетки, които помагат за поддържането на баланса в имунната система.
Нарушенията на съня, различни от сънната апнея, се свързват с повишен риск от няколко автоимунни заболявания, включително ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, лупус и системна склероза.
Стресът активира симпатиковата нервна система, което повишава провъзпалителните маркери и може да отслаби защитните бариери на организма, като увеличи пропускливостта в области като червата, кожата и белите дробове. Прости практики като бавно дишане, осъзнатост и упражнения за отпускане могат да помогнат за успокояване на стресовата реакция на организма.
Половите хормони, особено естрогенът, влияят върху начина, по който имунната система различава собствените тъкани на организма от чуждите вещества. Това помага да се обясни защо автоимунните заболявания често се променят около големи хормонални преходи.
По време на бременността например хормоналният състав на организма се променя, за да подпомогне развитието на плода, като обикновено се измества към по-противовъзпалителен имунен отговор и по-голяма активност на регулаторните Т-клетки. Тази промяна в имунната активност временно потиска някои автоимунни заболявания, като ревматоидния артрит, но може да влоши други, като лупуса, който е свързан с различен имунен механизъм.
След раждането нивата на естроген спадат бързо, което се свързва с преход към по-възпалителен имунен отговор. Тази рязка промяна може да предизвика обостряне на заболяването или в някои случаи новопоявил се автоимунитет.
Хората могат да предприемат практически стъпки, когато хормоните изглежда влияят на симптомите им. Проследяването на обострянията заедно с менструалния цикъл може да помогне за разпознаването на закономерности, а хората, които планират бременност, могат предварително да обсъдят състоянието и медикаментите си със своя медицински екип. По-внимателното наблюдение може да е полезно и по време на бременността и след раждането, когато хормоналните и имунните промени са по-изразени.
Откъде да започнете
Когато толкова много фактори могат да влияят върху автоимунното заболяване, решението откъде да се започне може да изглежда непосилно.
Първият приоритет е заболяването да бъде овладяно, като същевременно се обмислят промени в начина на живот, които подкрепят организма наред с лечението.
„Настоявам пациентите да посещават ревматолог или специалист, който лекува конкретното им автоимунно състояние, и да започнат подходящите имуносупресори, за да се облекчат симптомите и да се спре увреждането“, каза Хаберфелд. „Това не е краят на лечението, а временна мярка за бързо постигане на известен контрол.“
За първи преглед при ревматолог може да се чака с месеци, а след това пациентите може да трябва да изчакат и резултатите от лабораторните изследвания. Започването на изследванията при личния лекар или друг подходящ лекар може да помогне част от тази информация да бъде събрана предварително и, когато е уместно, да позволи началото на лечение, докато се чака преглед при специалист.
Воденето на записи също може да направи първия преглед при специалист по-полезен. Мисра препоръча да се проследяват обострянията, времето, когато се появяват, фамилната анамнеза и всичко, което изглежда е влошило или подобрило здравето ви.
Прегледът при специалист е само една част от процеса. Пациентите играят активна роля за собственото си здраве.
„Искам пациентите да знаят, че възстановяването не е в ръцете на лекаря или практикуващия специалист“, каза Мисра. „То е във вашите ръце.“
