Тази част от поредицата „Филми за млади хора“ обяснява как себереализацията носи вътрешен мир
Умело прикрит като анимационна комедия за бойни изкуства, „Кунг-фу панда“ (2008) разказва за преобразяващата сила на себеприемането и себереализацията.
В Долината на мира в древен Китай застаряващият велик майстор Угуей (Рандъл Дук Ким) избира малко вероятен Воин на дракона, който да съхрани мира: обсебения от кунг-фу По (Джак Блек). Проблемът е, че По е несръчна, лакома панда, която изкарва прехраната си с продажба на нудъли.
Този удивителен избор пренебрегва Яростната петорка – Тигрицата, Маймуната, Богомолката, Усойницата и Жеравът, които на пръв поглед изглеждат по-впечатляващи майстори на кунг-фу. Обучавани от протежето на Угуей, майстор Шифу (Дъстин Хофман), те разбираемо са разгневени от По.
В края на краищата бащата на По, господин Пинг (Джеймс Хонг), е обикновен ресторантьор, който продава супа с нудъли, а По е толкова пухкав, че едва вижда пръстите на краката си, камо ли да ги докосне.
Угуей възлага на Шифу да обучи По да разгадае тайната на Свитъка на дракона; Шифу не може да повярва на унижението, на което е подложен. Той смята По за самозванец и се отнася сурово с него.
Изкачване на планината
След множество комични случки учителят и ученикът се задъхват, докато се качват и слизат по планинските стълбища на Китай. Скоро започват да виждат себе си и един друг по нов начин.
Отхвърленото протеже на Шифу, суетният Тай Лунг (Иън Макшейн), се завръща. Затворен за 20 години, след като злоупотребява със страховитите си умения по кунг-фу, той има други планове. Нищо няма да го спре да завладее свитъка и титлата Воин на дракона; според него те винаги са му принадлежали.
Даоистките традиции сравняват овладяването на себе си с изкачването на планина. По-висшето състояние, Шън (духовно осъзнаване), произтича от овладяването на Ци (енергията на битието и преобразяването), което на свой ред произтича от овладяването на Дзин (чистата телесна същност).
Вариации на тази философия за духа, ума и тялото присъстват и в принципите на нейгун-цигун, ин-ян и у-вей. Но всички те насочват към външното равновесие и дисциплина, предшестващи вътрешната неподвижност; тук това е привидно неуловимият „вътрешен мир“ на Шифу.
При всяка форма на кунг-фу обаче тренировката изгражда умения, а уменията – увереност.
Смята се, че китайско-американският майстор на бойни изкуства Брус Лий, своеобразен воин на дракона, е казал: „Не се страхувам от човека, упражнил 10 000 ритника по веднъж, а от човека, упражнил един ритник 10 000 пъти.“ Учителят на Лий, Ип Ман, въплъщавал това уважение към съсредоточеността.
Да овладееш едно нещо до съвършенство
Не е изненадващо, че кунг-фу се основава на овладяването на едно нещо до съвършенство: един дъх, един удар с юмрук, дори един пръст. Тук това се простира и до приготвянето или предлагането на една купа супа с нудъли.
Създателите на филма сякаш казват, че дори най-простото движение, извършено от най-обикновен човек, може да има несъразмерно силно въздействие, ако е направено добре, искрено и смирено.
Разпокъсаната сила отслабва от това. Силата на Тай Лунг отначало е ужасяваща, но нарцисизмът му в крайна сметка я притъпява. Силата на По първоначално изглежда обикновена, но тъй като идва от място на пълна искреност, се умножава многократно.
Шифу настоява, че белегът на героя не е толкова героизмът, колкото смирението. От Угуей и Шифу По се научава да цени онова, което има, вместо да се оплаква от онова, което няма.
Отначало той мърмори: „Не съм като Петорката. Нямам нокти, нито крила, нито отрова.“ Едва по-късно осъзнава, че едрото му тяло, способността му да се смее на себе си и неговата изключителна устойчивост може да са достатъчно уникални, за да му дадат предимство.
От По Шифу се учи да се освободи от своята „илюзия“ за контрол. Отново от По Яростната петорка научава, че хвалбите с уменията им по кунг-фу са само на един скок, един удар с ръка или един ритник разстояние от предначертаната суета на Тай Лунг.
По-благородни ценности
По не може да се въздържи. Той посяга дори към най-малката хапка храна, която види: кнедла, бисквитка, нудъл. Но урокът тук не е да подхранвате низшите си желания. Това е само за смях. Урокът е: съгласувайте низшите си желания с по-висши, по-благородни ценности.
Най-силно По желае да овладее кунг-фу, което в крайна сметка цени най-вече овладяването на себе си. Затова той се подлага на мъчителен тренировъчен режим. Вижте например една изтощителна тренировка високо в планината.
Шифу непрестанно размахва, а после отдръпва апетитни кнедли пред лигавещия се По. Това го подтиква към несъзнателно по-бързи, по-силни и по-уверени движения в кунг-фу. Отначало По е движен от физическия глад.
После се появява друг глад – гладът да преодолее наложените му ограничения. Низшето му желание за кнедли не изчезва; то вече е по-добре подчинено на по-висшето желание за самоовладяване.
След като По се доказва, Шифу му хвърля кнедла като награда. По я захвърля настрани с реплика, която вероятно иначе никога не би изрекъл: „Не съм гладен.“
Тези дълбоки статии може да заинтересуват родители, хора, полагащи грижи, или преподаватели на млади хора, които търсят чудесни филми за общо гледане или за препоръчване. Те са за филми, които, когато бъдат гледани внимателно, насърчават младите хора да станат по-добри версии на себе си.
