Повечето компании заявиха, че не очакват значително отражение върху ръста на заплатите, позовавайки се на „слабите икономически условия и перспективите за заетостта“
Четири от всеки 10 водещи компании в еврозоната заявиха, че очакват служителите да поискат по-високи заплати заради поскъпването на живота, предизвикано от войната с Иран, установи проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В тримесечното проучване на ЕЦБ се посочва, че ръстът на заплатите се очаква да се забави от 3,2% миналата година до 3,0% тази година и 2,9% през 2027 г.
„В съответствие с това около 40% от анкетираните смятаха, че ускоряването на инфлацията, причинено от конфликта в Близкия изток, ще доведе – или крие риск да доведе – до по-високи искания за увеличение на заплатите“, се казва в доклада, публикуван на 30 октомври.
Това е увеличение спрямо 20% в предишното проучване. Повечето компании обаче, „позовавайки се на слабите икономически условия и перспективите за заетостта“, заявиха, че не очакват значително отражение върху ръста на заплатите.
Констатациите са събрани от 64 водещи нефинансови компании, работещи в еврозоната, между 28 септември и 7 октомври.
Еврозоната е икономическата зона в ЕС, която включва 21 от 27-те държави членки, използващи еврото.
Поради силната си зависимост от вноса на енергия – който представлява почти 60% от енергийното ѝ потребление – еврозоната беше особено засегната от прекъсванията на доставките на петрол, газ и други стоки през Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава приблизително една пета от световния петролен трафик.
ЕЦБ запази лихвените проценти
Резултатите от проучването бяха публикувани ден след като ЕЦБ обяви, че оставя лихвените проценти без промяна.
В изявление от 29 октомври централната банка посочи, че Управителният ѝ съвет е решил да запази трите си основни лихвени процента на сегашните им равнища.
Лихвеният процент по депозитното улеснение, по основните операции по рефинансиране и по пределното кредитно улеснение ще останат съответно 2,50%, 2,65% и 2,90%.
ЕЦБ заяви, че макар последиците от енергийния шок да продължават, досега инфлацията като цяло остава стабилна.
Председателят на ЕЦБ ще се оттегли
Часове преди ЕЦБ да публикува най-новото си решение по паричната политика, председателят ѝ Кристин Лагард обяви, че ще се оттегли през февруари 2027 г., преди планирания край на осемгодишния ѝ мандат.
Във видеопослание, публикувано в социалните мрежи, Лагард каза, че е уведомила колегите си от ръководството на паричната политика и служителите на ЕЦБ, че ще се оттегли след заседанието на Управителния съвет по паричната политика на 7 февруари.
„Напускам тази институция с усещането за добре свършена работа и с ЕЦБ, която е подготвена за бъдещето“, заяви тя.
ЕЦБ съобщи, че Лагард е уведомила председателя на Европейския съвет Антонио Коща за решението си. Европейският съвет, който се състои от държавните и правителствените ръководители на 27-те държави членки, ще назначи нейния наследник по официалната процедура, установена в правото на Европейския съюз (ЕС).
Коща потвърди, че процедурата за назначаване на наследник на Лагард ще започне незабавно, за да се осигури плавен преход.
Съгласно правилата на ЕС държавите от еврозоната първо предлагат кандидати за ръководител на ЕЦБ. След консултации с министрите на финансите на ЕС, Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ, Европейският съвет назначава новия председател.
Решението изисква широка подкрепа от правителствата в еврозоната: най-малко 16 от 21-те държави, представляващи 65% от населението на еврозоната, трябва да гласуват „за“.
Евгения Филимянова допринесе за този материал.
