Падащите цени на енергията свалиха инфлацията в еврозоната до 2-процентната цел на ЕЦБ, въпреки че разходите за услуги останаха високи.
Инфлацията в еврозоната достигна 2-процентната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) през декември 2025 г. Това дава нови доказателства, че ценовият натиск се смекчава в целия блок след години на нестабилност.
Годишната инфлация в 20-те страни от еврозоната се забави до 2,0 процента през декември от 2,1 процента през ноември. Това показват предварителните данни, публикувани на 7 януари от Евростат – статистическата агенция на Европейския съюз.
Показателят поставя основната инфлация точно в съответствие със средносрочната цел на ЕЦБ. Това става след няколко години на ценови колебания, причинени от енергийни шокове, нарушения в веригите за доставки и нарастващия натиск от страна на трудовото възнаграждение.
Въпреки спада в общата инфлация, ценовият натиск остават неравномерни в различните сектори. Услугите продължават да показват най-високия годишен темп на инфлация сред основните компоненти. Това подчертава устойчивите ценови натиск, свързани със заплатите и вътрешното търсене.
Забавянето на инфлацията се дължи основно на цените на енергията, които паднаха с 1,9 процента на годишна база през декември след спад от 0,5 процента през ноември. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки също се понижи до 0,4 процента от 0,5 процента. Инфлацията на услугите – ключов фокус за ЕЦБ – се забави скромно между 3,4 процента до 3,5 процента на годишна база.
Цените на храни, алкохол и тютюн се повишиха с 2,6 процента на годишна база, леко нагоре от 2,4 процента през ноември. Това показва възобновен натиск в някои хранителни категории, въпреки че общата инфлация се охлади.
ЕЦБ в режим на изчакване
Някои икономисти смятат, че инфлацията вероятно ще остане ограничена в краткосрочен план. Това поставя ЕЦБ в позиция на изчакване относно по-нататъшни промени в лихвените проценти.
„ЕЦБ се категорично определя сегашната ситуация като „добра“ и едва ли ще промени тази мантра, тъй като текущите данни продължават да сочат благоприятна инфлационна среда“, заяви Берт Колайн, икономист в ING, в коментар.
„Факторите, които ще движат инфлацията през предстоящите месеци, сочат предимно към омекотяване“, продължи Колайн. „Помислете за силното евро, ниските цени на енергията и забавянето в растежа на заплатите, например.“
В същото време Колайн предупреди, че други фактори – като поведението на бизнеса при ценообразуването – изискват внимателно наблюдение. Той отбеляза, че очакванията за ценообразуване сред предприятията в еврозоната се повишиха през последните месеци, особено в услугите. Това предполага, че базовата инфлация може да остане по-трайно повишена, дори когато общият показател се облекчава.
„В нашия базов сценарий не очакваме значителен спад под 2%, въпреки че такъв сценарий не е невъзможен“, каза той. „През 2026 г. обаче очаквайте по-голям натиск нагоре върху инфлацията, тъй като фискалните разходи ще дадат скромен тласък на икономическия растеж.“
ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще бъде леко под целта през 2026 и 2027 г., преди да се върне към 2 процента през 2028 г.
„При такива очаквания лихвените проценти ще останат стабилни засега“, написа Колайн. Той добави, че ЕЦБ е в „луксозна позиция“ да може да изчака повече данни за инфлацията и икономиката, преди да взема допълнителни решения относно лихвените проценти.
Най-новите данни подкрепят решението на ЕЦБ миналия месец да запази лихвените проценти непроменени. В средата на декември централната банка обяви, че ще задържи депозитния лихвен процент на 2,00 процента, основния рефинансиращ лихвен процент на 2,15 процента и пределното кредитно улеснение на 2,40 процента. При това тя подчерта, че бъдещите решения ще зависят от новите икономически и финансови данни.
„Решенията за лихвените проценти на Управляващия съвет ще се основават на неговата оценка на инфлационните перспективи и рисковете около тях, предвид новопостъпващите икономически и финансови данни, както и динамиката на базовата инфлация и силата на предаването на паричната политика“, заяви ЕЦБ в изявление от 18 декември. „Управляващият съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.“
