Пентагонът определи финансираните от Китай институти „Конфуций“ като заплаха за националната сигурност
Китайският режим използва институтите „Конфуций“ и техните преименувани подразделения като собствени анклави на американска територия, за да манипулира убежденията и ценностите на нацията, предупреждават анализатори.
Институтите „Конфуций“ са програми за културен обмен, свързани с Китайската комунистическа партия (ККП).
Републиканският конгресмен от Мичиган Джон Муленар, председател на специалната комисия на Камарата на представителите за ККП, заяви на 28 октомври, че военният министър Пийт Хегсет и администрацията на Тръмп „са взели правилното решение“, като са определили институтите „Конфуций“ като заплаха за националната сигурност.
„Това определение помага да се повиши осведомеността за заплахите, породени от пропагандата на ККП във всичките ѝ форми“, каза той.
Думите на Муленар последваха съобщението на Хегсет от 23 октомври в X, с което той определи институтите като заплаха и ги обвини в кражба на интелектуална собственост и проникване в съзнанието на американските студенти.
Шън Миншъ, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания на националната отбрана и сигурността, заяви, че последният ход на Пентагона показва, че Съединените щати повече не могат да търпят разузнавателната дейност на китайския режим в областта на отбраната на своя територия.
„Китай използва институтите „Конфуций“ и свързани с тях организации, за да вкарва разузнавателни служители в Америка, да привлича хора на своя страна и да извършва „работа на единния фронт“, каза Шън пред The Epoch Times.
„По същество Вашингтон вече определя ККП като най-голямата заплаха – такава, която ще използва всякакви тактики, за да повлияе на американските ценности.“
Работата на единния фронт на режима е стратегия за привличане, наблюдение и проникване сред хора и институции в чужбина чрез мрежа от организации, за да се прокарват интересите на режима.
Цзън Цзянюен, доцент на непълен щат в Националния централен университет на Тайван, заяви, че проблемът с институтите „Конфуций“ не са курсовете по китайски език, които предлагат, а учебните им материали, пропити с идеологията на режима.
„Техните уроци трябва да се придържат към политическите граници, начертани в Китайската народна република, което нарушава академичната свобода и автономията на университетите в демократичните държави“, каза Цзън пред The Epoch Times, използвайки съкращението за официалното наименование на Китай – Китайската народна република.
Според Цзън това превръща институтите „Конфуций“ в „анклав“ или академична колония на режима в свободните общества.
„Пекин налага своята идеология на специалистите по Китай, които подготвя в други държави“, каза той.
Цзън посочи, че по-голямата опасност е, че чуждестранни изследователи на Китай и китайския език могат в крайна сметка да започнат да действат като агенти на ККП.
„Университети в САЩ, Канада и други места прекъсват връзките си с тях, тъй като тези държави осъзнават как институтите „Конфуций“ подкопават академичната свобода“, каза той.
В края на 2025 г. институтите „Конфуций“ са били 510 в 164 държави и региона, според управлявания от китайската държава People’s Daily Online. На Запад обаче държавите ги закриват една след друга, след като стигнаха до извода, че прокарват политическия дневен ред на Пекин.
В съобщението си Хегсет заяви, че институтите „Конфуций“ са се върнали в американските университети под други имена и че Пентагонът „систематично е премахнал“ всичките 80 такива структури в 30 университета през последните два месеца.
В отговор говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун заяви на 26 октомври, че Пекин отхвърля „очернянето и клеветите“ срещу институтите „Конфуций“ и че образователният обмен между Китай и Съединените щати трябва да продължи.
Наказателни мерки
Цзън заяви, че Пекин може да отвърне, като сред възможните мишени са управляваните от САЩ езикови, културни и академични центрове в Китай.
„ККП има своите така наречени „седем табута“. Преподавателите там на практика могат да обсъждат тези теми, тъй като Вашингтон не налага ограничения върху учебните им материали“, каза той.
„Техните идеи биха могли да разклатят начина на мислене на китайците повече от собствените китайски учебни заведения. Най-вероятният отговор на Пекин би бил да закрие тези центрове.“
„Седемте табута“ се отнасят до теми, които документ на ККП от 2013 г. призова китайските университетски преподаватели да избягват: универсалните ценности, свободата на печата, гражданското общество, правата на гражданите, историческите отклонения на Партията, „привилегированата капиталистическа класа“ и съдебната независимост.
Шън Миншъ, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания на националната отбрана и сигурността, заяви, че ККП може внезапно да прекрати програмите за обмен със Съединените щати.
„Тези дейности дават на Китай отличен канал да привлича на своя страна американската младеж. Но ако са продължавали дълго и Вашингтон е започнал да разчита на тях, Пекин може да ги спре като наказателна мярка“, каза Шън пред The Epoch Times.
Китайският лидер Си Дзинпин предложи през 2023 г. в Китай да бъдат поканени 50 000 млади американци в рамките на пет години – цел, изпълнена предсрочно през 2026 г. По време на държавно посещение във Вашингтон на 24 септември той обяви нова покана за 100 000 души през следващите пет години, според официалната китайска информационна агенция Xinhua.
Антонио Грачефо, анализатор по националната сигурност и сътрудник на The Epoch Times, заяви, че Пекин винаги търси начин да заобиколи ограниченията и ще продължи да преименува и преструктурира институтите „Конфуций“, като същевременно разширява дейността си в училищата от начално до средно образование.
„Те не попадат под никаква забрана или дори разследване от Министерството на отбраната на САЩ“, каза Грачефо пред The Epoch Times.
Цзън заяви, че дори режимът да се опита да върне институтите под нови имена, закриванията в цяла Америка вече ограничават индоктринирането на обещаващи млади американци.
„Всеки подобен орган лесно може да накара американските университети да заподозрат, че това е просто възстановеният стар институт“, каза той.
„Дори всяко закриване да оставя училищата без достатъчно преподаватели по мандарин, Тайван би могъл да запълни тази празнина.“
Тайван и Съединените щати засилиха езиковото си сътрудничество, откакто започнаха образователна инициатива през декември 2020 г. В момента Тайван има 93 тайвански центъра за изучаване на мандарин по света, които предлагат на чуждестранните студенти „свободни и демократични алтернативи“ за изучаване на мандарин, съобщава Тайванският съвет по въпросите на задграничните общности.
Цзън Уейфън, доцент изследовател в Института за международни отношения към Националния университет „Чънчи“, заяви, че след силната съпротива на Запад режимът ще продължи да разширява мрежата си от институти „Конфуций“ в Глобалния юг, включително в Югоизточна Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка.
„Тези държави всъщност не се съпротивляват и не възразяват срещу тях. Те държат на връзките с Пекин и не смятат, че такива институции се занимават с шпионаж“, каза Цзън пред The Epoch Times.
„Китай ще се съсредоточи върху места, които смята за стратегически важни, най-вече за да разшири меката си сила, така че подкрепата на тези държави е важна за него.“
