„Няма да провокираме, но няма и да се преклоним пред никакъв натиск“, заяви Джоузеф У, генерален секретар на Съвета за национална сигурност на Тайван
Китай е изпратил над 100 военноморски и други кораба в западната част на Тихия океан, според високопоставен тайвански служител.
На 3 ноември Джоузеф У, генерален секретар на Съвета за национална сигурност на Тайван, публикува в X карта, показваща местоположението на китайски военноморски кораби и кораби на бреговата охрана, включително самолетоносача „Ляонин“, в Източнокитайско море, Южнокитайско море и водите край Япония, Тайван и Филипините.
Освен китайската морска активност У посочи и „големия брой въздушни излитания“, извършени неотдавна от китайски военни самолети в близост до Тайван.
На 3 ноември Министерството на националната отбрана на Тайван съобщи, че през предходните 24 часа е засекло 49 китайски военни самолета около острова, включително 31 полета, навлезли в тайванската зона за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ).
ADIZ е зона извън националното въздушно пространство на дадена държава, в която приближаващите чуждестранни самолети могат да бъдат задължени да се идентифицират и да съобщят местоположението си.
Китайският режим „е такъв голям побойник“, написа У в коментар към картата, като добави, че Тайван „остава бдителен“.
„Няма да провокираме, но няма и да се преклоним пред никакъв натиск“, добави той.
През последните месеци У публикува няколко подобни карти, включително една в края на октомври.
Пекин, който претендира, че Тайван е част от неговата територия, води постоянна кампания на военно сплашване, икономическа принуда и политически натиск, насочена към формиране на общественото мнение на острова.
Предупрежденията на У идват в момент, когато Тайван се подготвя за местни избори на 28 ноември, като кметските надпревари в Тайпе, Нов Тайпе, Таоюан, Тайчжун, Тайнан и Гаосюн са сред ключовите.
В доклад миналия месец Бюрото за национална сигурност на Тайван предупреди, че китайският режим засилва кампаниите за дезинформация и кибератаките, насочени към намеса в предстоящите избори.
От юни Китай засили присъствието си край източното крайбрежие на Тайван, като установи редовни патрули на бреговата охрана в района.
На 31 октомври Дзян Люе, говорител на Китайската брегова охрана, заяви, че патрулна флотилия, водена от кораб, наречен „Хуши“, извършва рутинни правоприлагащи патрули във водите край източен Тайван и от октомври е засилила управлението и контрола върху съответните ареали.
В отговор Администрацията на бреговата охрана на Тайван излезе с изявление, в което отхвърли твърденията на Китай, като се позова на международното право. Тя заяви, че Тайван има суверенни права и юрисдикция над изключителната си икономическа зона край източното си крайбрежие и че Китай няма юрисдикция над нито една от морските зони на острова.
„Политически мотивираните твърдения на Китай, които наричат Тайван „китайския остров Тайван“ и описват дейността му като „правоприлагащи патрули“, са фалшиви внушения“, се посочва в изявлението.
„Опитите му да тормози плавателни съдове в морето чрез радиокомуникации представляват превишаване на правомощията в нарушение на международното право и подкопават регионалния мир и стабилност.“
На 2 ноември Куан Би-лин, председател на Съвета по океанските въпроси на Тайван, който надзирава Администрацията на бреговата охрана, заяви на местен форум за морски дронове, че океанът е от жизненоважно значение за сигурността и икономическото благосъстояние на Тайван.
„Тайван се намира и на един от най-важните морски маршрути във веригата за глобални доставки. Затова защитата на тези води засяга не само ежедневието на тайванския народ, но и глобалното икономическо развитие“, каза Куан.
Тя предупреди за китайски „тормоз в сивата зона“ и заяви, че бреговата охрана се нуждае от повече оборудване и разузнавателни способности, за да открива и да реагира по-ефективно на заплахи.
„Поддържаме позицията, че сами трябва да проучваме океана на Тайван и че трябва да владеем собствената си информация“, добави тя.
Възможен времеви график
Китайският режим не изключва използването на сила за завземането на Тайван и бързо развива военните си способности, за да наложи обединение, ако това се окаже необходимо.
На 27 октомври генерал Роналд Кларк, командващ американската сухопътна армия в Тихоокеанския регион, заяви на форум в Хавай, че командването му се подготвя за възможно китайско нападение срещу Тайван, като 2 април 2027 г. е определен за целева дата за постигане на военна готовност.
Кларк посочи, че сухопътните сили предварително разполагат „оборудване, материали и личен състав на ротационен принцип“ в райони по протежение на „първата и втората островна верига от западната страна на международната линия на смяна на датата“.
Тайван се намира в сърцето на първата островна верига, която се простира от южния японски остров Кюшу през Филипините до Малайския полуостров. Втората островна верига се простира от Япония през Гуам до Микронезия. Тези островни вериги представляват буферни зони, които подпомагат отбраната срещу китайска агресия и защитата на морските маршрути.
Въпреки тази подготовка Кларк подчерта, че Съединените щати не разглеждат 2 април следващата година като действителната дата, на която ще избухне конфликт в Тайванския проток.
„Ще продължим да се модернизираме, ще продължим да разполагаме силите си с цел възпиране на война и далеч след [2027 г.]“, добави Кларк.
Ройтерс допринесе за този материал.
