Бившият сръбски президент Александър Вучич призна историческа загуба на парламентарните избори от движение, водено от студенти
Пекин понесе сериозен удар на Балканите, след като изборите в Сърбия – най-близкия му партньор в региона – донесоха на бившия президент Александър Вучич решително поражение на парламентарния вот на 25 октомври.
Резултатът подкопа личните политически връзки, на които Пекин разчиташе, и подложи китайските инвестиции в страната на по-строг контрол, посочиха анализатори.
След изборите хиляди сръбски студенти и техни поддръжници се събраха на 1 ноември, за да отбележат втората годишнина от бедствието на построената от Китай железопътна гара в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия.
Гарата беше ремонтирана като част от водещ проект на китайската Инициатива „Един пояс, един път“ в Европа само няколко месеца преди бетонният ѝ навес да се срути през 2024 г., при което загинаха 16 души.
Трагедията предизвика най-големите протести в страната от десетилетия.
Падането на Вучич от власт „представлява значителен удар за влиянието на Пекин на Балканите“, заяви пред The Epoch Times Сун Госян, професор по международни отношения и бизнес в тайванския университет „Нанхуа“.
Вучич, дълго смятан за най-твърдия съюзник на Пекин в Европа, направи Сърбия първата страна на континента, съгласила се да изгради „общност със споделено бъдеще“ – ключов лозунг в дипломацията на китайския лидер Си Дзинпин.
Но след като Студентската листа – съюз от преподаватели, експерти и нови лица в политиката – спечели абсолютно мнозинство с около 140 от 250-те места в сръбския парламент, политиката на идващото правителство спрямо Китай остава неясна.
Предизборната програма на алианса от септември обеща да изкорени корупцията, да публикува всички държавни договори и да извърши одит на непрозрачните или надценени инфраструктурни проекти – проверка, която може да засегне и построените от китайски компании.
Новият сръбски парламент трябва да се свика в рамките на 30 дни след обявяването на окончателните резултати, а нов министър-председател и кабинет трябва да бъдат избрани до 90 дни след първото заседание.
Сун посочи, че основната цел на Пекин сега ще бъде да защити съществуващите инвестиции и да запази икономическото си влияние.
„Трагедията на железопътната гара в Нови Сад направи подкрепяните от Китай инфраструктурни проекти политически чувствителни, така че Пекин може да се изправи пред искания за по-голяма прозрачност и отчетност“, каза той.
Стефан Владисавлев, програмен директор на Фондация BFPE за отговорно общество, заяви, че в отношенията си със Студентската листа Пекин ще набляга на приемствеността, взаимните икономически ползи и уважението към политическия избор на Сърбия.
„Решаващата промяна за Китай би била преминаването от привилегирован достъп чрез политическото ръководство към сътрудничество, осъществявано чрез институциите“, каза Владисавлев пред The Epoch Times.
„Това би могло да запази значително ангажиране, но да направи условията му по-малко политически удобни.“
Въпреки това влиянието на Китай е заложено във фабрики, инфраструктура, финансови договорености и търговски отношения, които ще надживеят управлението на Вучич, смята Владисавлев.
BRI под лупа
Владисавлев заяви, че непосредственото предизвикателство пред Инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) в Сърбия е, че стремежът към отчетност може да разкрие договорености, „които преди бяха защитени от обществен контрол“.
„За Китай трудността би била да загуби политическа среда, в която големите проекти можеха да се договарят пряко и да се представят като постижения, преди обществеността да е разбрала напълно техните разходи и задължения“, каза той.
„Проверките могат да забавят проекти, да предизвикат предоговаряне или да подкопаят подкрепата за ново финансиране чрез заеми.“
Все пак контролът не би трябвало автоматично да „означава отменяне“ на китайските проекти, заяви Владисавлев.
BRI вече се сблъска с неуспехи на други места в Европа.
Италия, единствената държава от Г-7, присъединила се към BRI, се оттегли от инициативата през декември 2023 г. Италианският министър-председател Джорджа Мелони заяви, че тя „не е дала очакваните резултати“.
Черна гора, страна кандидат за членство в ЕС, взе заем от близо 1 млрд. долара по BRI за магистрала през 2014 г. – заем, който допринесе публичният ѝ дълг да надхвърли 100% от БВП до края на 2020 г.
Сун посочи, че политическият преход в Сърбия може да постави китайските инвестиции под действието на правила от типа на тези в ЕС за обществени поръчки, опазване на околната среда и проверка на чуждестранните инвестиции.
„Това ще затрудни китайските компании да разчитат на преференциални правителствени споразумения и инфраструктурни договори, договорени по политически път“, каза той.
„Така Сърбия може да се превърне във важен тест дали Китай е способен да приспособи инфраструктурната си дипломация към една по-взискателна европейска политическа среда.“
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства победата на Студентската листа в публикация в X на 26 октомври, докато ЕС бързо предприе стъпки за сближаване със Сърбия.
„Готови сме да подкрепим реформите в областта на върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията и силните демократични институции, както и да работим заедно за напредъка на бъдещето на Сърбия в Европейския съюз“, заяви фон дер Лайен.
Отслабващо доверие
Владисавлев заяви, че повтарящите се неуспехи на BRI могат да подкопаят доверието между Китай и Европа, особено там, където правителствата са насърчавали китайските проекти като символи на напредък.
„Дипломатическите отношения може да оцелеят, докато общественото доверие и подкрепата за бъдещи проекти се влошават“, каза той.
В Тайланд кран на проектирана от Китай високоскоростна железопътна линия по BRI се срути върху пътнически влак в североизточната провинция Након Ратчасима на 14 януари, при което загинаха 30 души.
В Индонезия работен влак по високоскоростната железопътна линия Джакарта–Бандунг – водещият проект на Пекин по BRI в страната – дерайлира върху недовършен участък от линията в провинция Западна Ява на 18 декември 2022 г., при което загинаха двама работници, а четирима бяха ранени.
Подобни инциденти не е задължително да прекратят сътрудничеството по BRI в Европа предвид икономическата привлекателност на китайските инвестиции, но могат да направят правителствата по-предпазливи към заемите от Пекин, посочи Сун.
„Основното предизвикателство пред Пекин е, че икономическото влияние вече не може да гарантира политическа лоялност или обществено приемане“, каза той.
Поради това Китай може да се наложи да премине от инфраструктурна дипломация, съсредоточена около лидери, към по-прозрачно сътрудничество, основано на институциите, смята Сун.
„В противен случай опитът на Сърбия може да се превърне в предупреждение за други европейски партньори, че политическата цена на лошо управляваните инфраструктурни проекти може да надхвърли икономическите им ползи“, каза той.
