От хитовете на 70-те години до многочасовите видеа с кафене и дъжд в YouTube – откъде идва жанрът и какво казва науката за фоновите мелодии
Чаша кафе, отворен лаптоп и тих саксофон някъде на заден план. В YouTube съществуват хиляди канали с лек джаз за работа и учене, а най-популярните им клипове събират милиони гледания. Какво представлява тази музика, как се появява и наистина ли помага на вниманието?
Как се ражда стилът
Smooth jazz се появява в Съединените щати през 70-те години на ХХ век. В него се преплитат джаз фюжън, фънк, соул, ритъм енд блус, рок и попмузика. Темпото обикновено е бавно или умерено.
През 1975 г. саксофонистът Гроувър Уошингтън-младши издава „Mister Magic“. Година по-късно китаристът Джордж Бенсън записва своята версия на „Breezin’“, композиция на Боби Уомак. Едноименната плоча оглавява едновременно класациите за поп, джаз и ритъм енд блус на „Билборд“ и става първият джазов запис, стигнал до върха на поп листата. Продажбите ѝ достигат трикратен платинен тираж, а единствената песен с вокал в нея, „This Masquerade“, влиза в първата десетица. През 2026 г. от появата на албума се навършва половин век. После идват „Feels So Good“ на Чък Манджоне, който свири на флигорна (1977), инструменталната „Morning Dance“ на групата Спайро Джайра (1979) и „Just the Two of Us“ – общата песен на Уошингтън и Бил Уидърс от 1981 г.
Саксофонът се превръща в инструмента, с който жанрът се свързва най-често. Важна роля имат и китаристи като Бенсън и Ърл Клу, както и клавишните на Боб Джеймс, чиято спокойна пиеса „Nautilus“ излиза още през 1974 г.
Ерата на радиото
От втората половина на 70-те до началото на 90-те години стилът е сред водещите, а в програмите наследява т.нар. лека музика (easy listening). През 80-те хитове издават Анита Бейкър, Шаде, Ал Джаро и Гроувър Уошингтън-младши.
Повратна дата е 14 февруари 1987 г. Тогава рокстанцията KMET в Лос Анджелис сменя името и звученето си и се превръща в „94.7 The Wave“. Отначало новият формат се нарича „нов съвременен за възрастни“ (new adult contemporary), а наименованието smooth jazz идва по-късно. Именно тази станция често е сочена за първата, изцяло посветена на стила. Броят на радиата с подобна мека музика бързо нараства. В ефира им се въртят Джордж Бенсън, Пат Метини, Кени Джи, Лутър Вандрос, Шаде, Анита Бейкър, Басия, Дейв Коз и Чък Манджоне.
Пуристите в джаза критикуват жанра като прекалено комерсиален. През 2007 г. интересът към тези радиостанции започва да спада, а година по-късно спират посветените на стила честоти в Ню Йорк и във Вашингтон.
Втори живот онлайн
Много от видеата с лек джаз в YouTube продължават по няколко часа, а картината често показва уютно кафене, дъжд по големите прозорци или трептящи свещи. Подобни тричасови сцени с мелодии на заден план натрупват милиони гледания, защото хората ги пускат по много пъти.
Един от най-големите канали в тази ниша е японският Cafe Music BGM channel. Той е създаден на 5 ноември 2014 г., има около 15 милиона абонати и около 1,7 милиарда гледания. Публикува собствена музика – спокоен джаз и боса нова за почивка, работа и учене.
Зад много от останалите канали обаче няма никаква информация. Често не е ясно дори от коя държава са.
Какво показват изследванията
Проучване на музикален психолог сред над 4 500 служители показва, че те слушат музика през 36% от работната си седмица. Според резултатите 79% биха имали полза от мелодиите, докато изпълняват задълженията си.
Друг експеримент проследява 56 служители от канадски софтуерни компании в продължение на пет седмици. Качеството на работата им е най-ниско без музика, а задачите отнемат най-много време, когато мелодиите спрат. Участниците описват и подобряване на настроението.
Музиката се свързва и с по-ниско напрежение. Обобщение на 104 контролирани опита с общо 9 617 души, публикувано през 2020 г., установява, че музикалните интервенции намаляват стреса както в тялото, така и в психиката. Ефектът е най-силен върху сърдечния ритъм, а по-слаб при кръвното налягане и хормоните. Картината обаче не е еднозначна. Друг преглед от 2022 г., посветен на здрави хора, не открива значимо влияние на самото слушане върху възстановяването след стрес.
През 2023 г. учени провериха как се справят студенти със задачи за словесна и зрителна памет, четене с разбиране и аритметика в три условия: в тишина, с инструментални мелодии и с песни с текст. Изпетите думи влошиха запомнянето и вникването в прочетеното. Инструменталната музика нито помогна, нито попречи осезаемо. Интересното е, че участниците усещаха вредата от текстовете, но понякога смятаха мелодиите без вокал за полезни.
Изводът е простичък: ако човек иска звуков фон, инструменталната музика е по-добрият избор от песните с думи.
Имената, с които да започнете
Най-продаваният инструменталист в историята е саксофонистът Кени Джи (истинско име Кенет Горелик), роден на 5 юни 1956 г. в Сиатъл. Той е продал над 75 милиона копия на записите си. Издаденият през 1992 г. „Breathless“ е най-продаваният инструментален албум на всички времена, а „Miracles“ държи същия рекорд сред коледните. Главното му влияние е Гроувър Уошингтън-младши, а самият Кени Джи никога не твърди, че е джаз музикант.
Уошингтън (1943–1999) се смята за един от основателите на стила заедно с Джордж Бенсън, Дейвид Санборн, Боб Джеймс и Чък Манджоне. Записите им са добро начало за всеки, който иска да чуе жанра в първоначалния му вид, а не само анонимни плейлисти.
Една нота за 45 минути и мелодията, с която Китай затваря
Зад мекия звук на Кени Джи се крият и две любопитни истории. През 1997 г. в нюйоркския магазин J&R Music World музикантът задържа нотата ми бемол цели 45 минути и 47 секунди и влиза в Рекордите на Гинес. Тайната е в т.нар. кръгово дишане – техника, при която изпълнителят вдишва, без да спира да свири.
Още по-необичайна е съдбата на „Going Home“ от концертния му албум от 1989 г. В Китай мелодията неофициално се превръща в сигнал за затваряне на магазините и учрежденията. Пускат я в търговски центрове, училища, гари и фитнес зали, за да подсетят хората, че е време да си тръгват. На един пекински пазар за антики тя звучи без прекъсване през последните 90 минути преди края на работния ден. Авторът не получава редовно заплащане за тази слава. На концертите си в страната обаче той оставя парчето за накрая, защото не иска публиката да си тръгне преждевременно.
Следващия път, когато в YouTube започне многочасов клип със саксофон и дъжд, зад него стои половин век история. И ако тази музика помага на някого да остане спокоен над работата, това вече е достатъчна причина да звучи.













