Прословутият израз всъщност е етикет, който може да се лепи винаги и навсякъде. Това е един от най-често употребяваните пропагандни инструменти на новата тоталитарна идеология – неомарксизма. Той обаче не е изобретение на неомарксистите (познати и като „културни марксисти“), а заемка от майчината идеология – класическия марксизъм.
Подобни етикетиращи понятия в кратка форма при социализма например бяха „социалистически реализъм“, „американски империализъм“, „прогресивно човечество“, „международно работническо движение“, „международен ционизъм“ и т. н. При неомарксизма днес се използват „крайно десен“, „буржоазен морал“, „гнет на родителите“, „фашизъм“, „реч на омразата“, „прогресивни движения“, „сексуално многообразие“ и т.н.
Аналогично при социализма съществуваха и кратки форми, етикетиращи действие. Викаха им „лозунги“. Примерите за съжаление са абсолютно непознати за по-младото поколение. Ето някои от тях: „Да изпълним петилетката за четири години“, „Младежта – на първа линия“, „Ти записа ли се в ДОСО?“ и т.н. Пишещият тия справедливи редове с очите си видя в началото на 70-те на стената на едни ТКЗС-арски обори избелял от времето лозунг: „От всеки комунист – говедо“… При неомарксизма днес подобни лозунги са „Борба с белия супермасизъм“, „Да спасим планетата“, „Фермерите* – убийци на живота“, „Да овластим жените“, „Романтичната любов – буржоазна измислица“, „Убийте всички мъже“ и т.н.**
С други думи, един етикет може да значи всичко, което дадена политическа класа, организация или институция смята или утвърждава. В много случаи тълкуванието на етикетите се променя в съответствие с конюнктурата – например етикетът „реч на омразата“ при неомарксизма може да се прилага спрямо каквато и да е критика, която не е в съотвествие с конюнктурата. Или, казано според Новоезика (марксистки/неомарксистки) – „изпълва се [етикетът] с ново съдържание“.
Но да си дойдем на думата. Какво всъщност значи етикетът „върховенство на закона“?
Абсолютно нищо или всичко – както ви е изгодно. Ясно се вижда закодираният елементарен симплизъм и пълната двусмисленост на посланието етикет… Изобличаването на етикетите (инструмент в прилагането на левичарския Новоезик) е много лесно чрез прилагане към етикета на въпросите „какъв/каква/какво“… В случая с върховенството на закона: Какво е „закон“? или „Какъв закон“?
Малцина знаят, че в националсоциалистическа Германия законите са били изключително точно формулирани и спазвани пунктуално (единственото известно отклонение е регистрирано след атентата срещу Хитлер – тогава съдът е издавал предварително произнесени присъди, но трябва да се отбележи, че за този случай – опит за убийство на Фюрера, просто не е имало закон!). Престъпваш закона и получаваш точно полагащото се наказание – нито повече, нито по-малко… Излиза, че там е имало пълно върховенство на закона, докато в страната тоталитарен близнак – СССР, не е имало никакво върховенство на закона (няма да привеждаме широко известните факти).
Какъв е изводът?
Етикетът „Върховенство на закона“ е нонсенс, куха фраза, според която не е важно какъв е законът, важното е да съществува върховенството му (както в Третия райх). Дали ще бъде „Закон за евреите“ или „Закон за половото разнообразие“, „Закон за държавното възпитание на децата“ и т.н. няма никакво значение. Важен е принципът – така смята Европейската комисия (овладяна вече почти напълно от левичарите неомарксисти). Приемането на този принцип означава само едно: началото на края за парламентарната демокрация и демократичното западно общество в ЕС („репресивно благоденстващото общество“, съгласно Херберт Маркузе).
Затова крайно време е, уважаеми Хора, да забраним на неомарксистите да ни промиват мозъците (най-вече на младото поколение) с подобни етикети…
Дали обаче не е късно?
__________________________________
*животновъди (б. а.)
** има известна разлика между етикетите, създавани при комунизма и при неомарксизма. Първите са създадени в рамките и под надзора на една Партия, докато при неомарксистите те са плод на свободната фантазия на активистите от различните течения: леви феминист(к)и – джендърист(к)и, ЛГБТ-исти, мултикултуралисти, прогресисти, зеленисти/затоплисти, веганисти и т.н., както и щурмовите отряди на движението – „Антифа“, BLM, SJW и т. н., но обединени под флага на общата идеология на нeомарксизма.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.