От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
б. Насърчаване на феминизма и отхвърляне на традиционното семейство
Комунистическата идеология зад феминисткото движение
Феминисткото движение е поредният инструмент, който комунизмът използва, за да унищожи традиционното семейство. Когато започва да се развива в Европа през XVIII век, феминисткото движение (известно още като феминизъм от първата вълна) се застъпва за това жените да бъдат третирани по същия начин като мъжете в областта на образованието, заетостта и политиката. В средата на XIX в. центърът на феминисткото движение се премества от Европа в Съединените щати.
Споразуменията, направени от комунистите по време на първата вълна, въвеждат различни радикални идеи, които проправят пътя на антитрадиционния, антибрачен и антисемеен феминизъм от втората и третата вълна на ХХ век.
Когато започва първата вълна на феминизма, идеята за традиционното семейство все още има силни позиции в обществото и феминисткото движение не се застъпва за прякото ѝ оспорване. Влиятелните феминистки по онова време, като Мери Уолстънкрафт от Англия през XVIII в., Маргарет Фулър от Америка през XIX в. и Джон Стюарт Мил от Англия през XIX в., са на мнение, че омъжените жени трябва да отдават приоритет на семейството, че потенциалът на жените трябва да се развива в рамките на семейството и че те трябва да се обогатяват (например чрез образование) в името на семейството. Тези ранни феминистки се застъпват за облекчаване на строгите социални норми, така че жените с особен талант да могат свободно да развиват уменията си в среда, в която участват предимно мъже.
Първата вълна на феминизма отшумява с обявяването на избирателното право на жените в много страни, тъй като целта за равнопоставеност на мъжете и жените пред закона е постигната. През следващите години, под въздействието на Голямата депресия и Втората световна война, феминисткото движение на практика е спряно.
Но призракът на комунизма е започнал далеч по-рано да сее семената на разрухата за традиционния брак и сексуалната етика. Ранните утопични социалисти през XIX в. полагат основите на съвременните радикални феминистки движения. Фурие, наричан „бащата на феминизма“, заявява, че бракът превръща жените в частна собственост. Оуен проклина брака като зло. Идеите на тези утопични социалисти са наследени и развити от по-късни феминистки, включително Франсис Райт, която възприема идеите на Фурие и се застъпва за сексуалната свобода на жените през XIX век. Британската феминистка активистка Анна Уилър наследява идеите на Оуен и яростно осъжда брака, защото уж превръща жените в робини. Социалистическите активистки също са важна част от феминисткото движение през XIX век. По това време сред най-влиятелните феминистки издания във Франция са La Voix des Femmes, La Femme Libre (по-късно преименувано на La Tribune des Femmes) и La Politique des Femmes. Основателите на тези издания са последователи на Фурие или на Анри дьо Сен-Симон, привърженик на модерния индустриален социализъм.
Втората вълна на феминистките движения започва в Съединените щати в края на 60-те години на ХХ век, след това се разпространява в Западна и Северна Европа и бързо обхваща целия западен свят. В края на 60-те години на ХХ век американското общество преминава през период на сътресения, свързани с движението за граждански права, движението срещу Виетнамската война и различни радикални социални тенденции. На фона на този уникален набор от обстоятелства се появява и става популярно едно по-радикално течение на феминизма.
Крайъгълният камък на тази вълна от феминистки движения е книгата „Женската мистика“ на Бети Фридан, публикувана през 1963 г., и Националната организация за жените (NOW), на която тя е съосновател. Фридан остро критикува традиционните семейни роли на жените и твърди, че класическият образ на доволната и радостна домакиня е мит, създаден от патриархалното общество. Тя твърди, че домът в предградията на средната класа е „удобен концентрационен лагер“ за американските жени и че съвременните образовани жени трябва да отхвърлят чувството за удовлетвореност, постигнато чрез подкрепа на съпрузите и възпитание на децата, и вместо това да осъзнаят своята стойност извън семейството. [21]
Няколко години по-късно в NOW доминират още по-радикални феминистки, които наследяват и развиват идеите на Фридан. Те твърдят, че жените са потискани от патриархата още от древни времена и приписват основната причина за потисничеството на семейството. В отговор на това те започват да се застъпват за пълна трансформация на социалната система и традиционната култура и за борба във всички области на човешките дела – икономика, образование, култура и дом – за постигане на равноправие за жените. [22]
Класифицирането на членовете на едно общество на „потисници“ и „потиснати“, в защита на борбата, освобождението и равенството, е точно това, което прави комунизмът. Традиционният марксизъм класифицира групите според икономическия им статус, докато неофеминистките движения разделят хората на базата на пола.
Фридан не е била, както е описано в книгата ѝ, домакиня от средната класа в предградията, отегчена от домакинската работа. Всъщност Фридан, с моминското си име Бети Голдщайн, е била радикална социалистическа активистка от студентските си години до 50-те години на ХХ век. Докато учи в Калифорнийския университет в Бъркли, Фридан е член на Младата комунистическа лига и дори два пъти иска да се присъедини към Комунистическата партия на САЩ (КПСС). Упълномощеният биограф на Фридан, Джудит Хенеси, също посочва, че Фридан е била марксистка. По различно време тя е била професионален журналист – или по-точно пропагандист – на няколко радикални профсъюза в орбитата на КПСС. [23] [24]
Американската изследователка Кейт Вайганд описва в книгата си „Червен феминизъм: Американският комунизъм и създаването на освобождението на жените“ как феминизмът в Съединените щати набира сила между началото на ХХ век и 60-те години на ХХ век. През този период голяма група феминистки писателки с комунистически произход проправят пътя за последвалото феминистко движение от втората вълна, включително Сюзън Б. Антъни II, Бети Милард и Елинор Флекснър. Още през 1946 г. Антъни прилага марксисткия аналитичен метод, за да направи аналогия между белите, които потискат черните, и мъжете, които потискат жените. Маккартизмът през този период принуждава такива писатели да крият комунистическото си минало. [25]
В Европа емблематичното произведение на френската писателка Симон дьо Бовоар „Вторият пол“ от 1949 г. поставя началото на увлечението по втората вълна на феминизма. Дьо Бовоар е социалистка и през 1941 г. заедно с комунистическия философ Жан-Пол Сартр и други писатели основава Socialisme et Liberté – френска нелегална социалистическа организация. С нарастването на репутацията ѝ на пропагандатор на феминизма през 60-те години на ХХ век дьо Бовоар заявява, че вече не вярва в социализма и твърди, че е само феминистка.
Дьо Бовоар смята, че „човек не се ражда, а по-скоро става жена.“ Тя твърди, че докато полът се определя от физиологични характеристики, половата принадлежност е самоосъзната психологическа концепция, формирана под влиянието на човешката социалност. Тя вярва, че послушанието, подчинението, обичта и майчинството произтичат от „мита“, грижливо създаден от патриархата за потискане на жените, и се застъпва за това жените да преодолеят традиционните представи и да реализират необузданата си същност.
Оттогава насам непрекъснато се появяват различни феминистки идеи, които гледат на света през призмата на потискането на жените от патриархата в рамките на институцията на традиционното семейство, което в крайна сметка превръща семейството в пречка за осъществяването на женското равенство. [26]
Много съвременни радикални феминистки смятат, че в брака жените биват ограничавани от съпрузите си и дори наричат тази институция форма на проституция. Подобно на ранните комунистически утописти, които говорят за „споделени съпруги“ или „общност на жените“, те се застъпват за „отворени отношения“ и неограничена сексуална активност.
Резултатите от Феминисткото движение
Феминизмът вече е широко разпространен във всички сектори на обществото. Едно от основните твърдения на съвременния феминизъм е, че освен физиологичните различия в мъжките и женските репродуктивни органи, всички други физически и психологически различия между мъжете и жените са социални и културни конструкции. По тази логика мъжете и жените трябва да бъдат напълно равнопоставени във всички аспекти на живота и обществото, а всички прояви на „неравенство“ между мъжете и жените са резултат от култура и общество, които са потиснически и сексистки.
Например броят на мъжете, работещи като ръководители в големи компании, високопоставени учени в елитни университети или висши държавни служители, е много по-голям от броя на жените на подобни позиции. Много феминистки смятат, че това се дължи предимно на сексизъм, докато в действителност справедливо сравнение между половете може да се направи само при отчитане на фактори като способности, работно време, работна етика, житейски цели и други подобни. Успехът на високи позиции често изисква продължителна и интензивна извънредна работа – жертване на почивни дни и вечери, присъствие на внезапни спешни срещи, чести командировки и т.н.
Раждането на деца обикновено прекъсва кариерата на жената и тя е склонна да отдели време на семейството и децата си, вместо да се посвети изцяло на работата си. Освен това хората, които са способни да заемат високи позиции, са склонни да проявяват силни и категорични черти на характера, докато жените са по-примирими. Феминистките обаче смятат, че склонността на жените да бъдат кротки и да се ориентират към семейството и децата е черта, наложена им от сексисткото общество. Според феминистките публично финансираните услуги като детски градини и други форми на социално подпомагане трябва да компенсират тези различия.
Съвременният феминизъм не толерира никакво обяснение на различията между мъжете и жените, основано на естествени физиологични или психологически качества. Според тази идеология цялата вина трябва да се търси в социалните условия и традиционните ценности.
На научна конференция през 2005 г. Лорънс Съмърс, тогавашен директор на Харвардския университет, изтъква защо вероятността жените да преподават в областта на математическите и природни науки в най-добрите университети е по-малка от тази на мъжете. Освен че уточнява, че за тези длъжности са необходими осемдесет и няколко часа седмично и непредсказуем работен график (време, което повечето жени биха запазили за семейството), Съмърс посочва, че мъжете и жените може просто да се различават в компетентността си в областта на напредналите науки и математиката, и че дискриминацията вече не е пречка. [27]
Съмърс подкрепя аргументите си със съответни изследвания, но въпреки това става обект на протести от страна на голямата феминистка организация NOW. Групата го обвинява в сексизъм и настоява за отстраняването му. Съмърс е остро критикуван в медиите и е принуден да поднесе публично извинение за изявленията си. Впоследствие той обявява, че Харвард ще отдели 50 милиона долара за увеличаване на разнообразието на преподавателите си. [28]
През 1980 г. списание Science публикува изследване, което показва, че учениците от средните училища от мъжки и женски пол имат съществени разлики в способностите си за математическо мислене, като момчетата превъзхождат момичетата. [29] В последващо проучване, което сравнява резултатите от изпита по математика SAT, се установява, че вероятността изпитваните мъже да постигнат резултат, по-висок от 600 точки, е четири пъти по-голяма от тази на жените. Тази разлика става още по-екстремна при прага от 700 точки, където тринадесет пъти повече изпитвани мъже постигат такива високи резултати, отколкото жени. [30]
Същият изследователски екип провежда друго проучване през 2000 г. и установява, че тези, които демонстрират математически гений в резултатите си от SAT, са склонни да получават висше образование в области, свързани с науката и математиката, и са доволни от постиженията си, независимо от пола. [31]
В някои доклади се отбелязва, че отношението към Съмърс след речта му през 2005 г. отразява политиките за превъзпитание, използвани от комунистическите режими за потискане на дисиденти. Дори когато причините за неравенството все още не са били установени, равенството на резултатите бива наложено чрез насърчаване на „разнообразието“ – т.е. осигуряване на по-голям брой жени преподаватели по математически и природни науки.
Връзките между феминизма и социализма са лесно забележими. През 1848 г. Алексис дьо Токвил казва: „Демокрацията и социализмът нямат нищо общо помежду си, освен едно: равенството. Но забележете разликата: Докато демокрацията се стреми към равенство в свободата, социализмът се стреми към равенство в ограниченията и робството.“ [32]
Макар причините за психологическите и интелектуални различия между мъжете и жените да не са очевидни, отричането на техните физически и репродуктивни различия е в разрез с фактите. Както в източните, така и в западните традиционни възгледи, мъжете са защитни фигури. Нормално е пожарникарите да са в преобладаващата си част мъже. Въпреки това феминистките, вярващи в абсолютното равенство между мъжете и жените, изискват от жените да поемат традиционно мъжки задължения, което често води до неочаквани резултати.
През 2015 г. пожарната служба в Ню Йорк разрешава на жена да стане пожарникар, без да е преминала физическия тест, който включва изпълнение на задачи, докато носи кислородна бутилка и друго оборудване с тегло 50 килограма. Отделът наема жената, отчасти за да избегне съдебно дело, тъй като феминистките групи отдавна обвиняват високите му физически стандарти за ниския дял на жените, постъпващи на работа в пожарната. Други пожарникари, включително жени, които са преминали теста, изразяват загриженост за колегите си, които не могат да покрият физическите стандарти. Те заявяват, че такива лица неизбежно ще бъдат в тежест и ще представляват опасност за екипа и обществото. [33]
В Австралия пожарните служби въвеждат квоти за мъже и жени през 2017 г. За всеки нает мъж трябва да бъде наета и една жена. За да се изпълни това изискване, за жените са определени значително занижени физически стандарти, въпреки че опасната, високонапрегната работа е еднаква и за двата пола. [34]
Тази нелогична кампания за равенство на резултатите не спира дотук. Квотите създават търкания между мъжете и жените пожарникари, които съобщават, че колегите им мъже ги обвиняват, че са неквалифицирани и некомпетентни. Феминистките групи определят това като „тормоз“ и „психологически натиск“. Ситуацията създава още една битка, която феминистките трябва да водят в привидния си кръстоносен поход за равенство.
Но този абсурд е умишлена стъпка на комунистическия призрак: Като оспорва предполагаемия патриархат – тоест традиционния социален ред – феминизмът подкопава традиционното семейство по същия начин, по който класовата борба се използва за подкопаване на капиталистическата система.
В традиционната култура по презумпция се приема, че мъжете са мъжествени, а жените – женствени. Мъжете носят отговорност за семействата и общностите си, като защитават жените и децата – именно тази патриархална структура се оспорва от феминизма с мотива, че тя дава несправедливи предимства на мъжете и ограничава жените. Феминизмът не оставя място за традиционния дух на рицарство или джентълменското поведение. В един феминистки свят мъжете на борда на потъващия „Титаник“ няма да жертват местата си в спасителните лодки, за да могат жените да имат по-голям шанс за оцеляване.
Кръстоносният поход на феминизма срещу патриархата оказва силно влияние върху образованието. Съдебно решение от 1975 г. по дело срещу Пенсилванската междуучилищна спортна асоциация нарежда на училищата да позволят на ученичките „да тренират и да се състезават с момчетата“ в спортни отбори и други физически дейности, включително борба и американски футбол. Момичетата вече не могат да бъдат изключвани от мъжки отбор само въз основа на пола си. [35]
В книгата си „Войната срещу момчетата: Как погрешният феминизъм вреди на младите мъже“ от 2013 г. американската изследователка Кристина Хоф Сомърс показва как се атакува мъжествеността, като дава пример с гимназията „Авиация“ в Куинс, Ню Йорк, в която учат предимно ученици от семейства с ниски доходи. Училището, което е специализирано в преподаването на структурата и функциите на самолетите чрез практически проекти, поставя високи стандарти за академични постижения на учениците си и е класирано високо от US News & World Report. В класа преобладават мъжете. Момичетата, макар и да са по-малък процент от учениците, също постигат забележителни резултати и печелят уважението на своите връстници и преподаватели.
Въпреки това гимназията по авиация е изправена пред нарастваща критика и заплахи за съдебни дела от феминистки организации, които настояват да бъдат приети повече ученички. По време на кръгла маса в Белия дом през 2009 г. основателят на Националния правен център на жените взема на прицел гимназията по авиация като „крещящ пример за продължаваща сегрегация в професионално-техническите училища“. Председателят на Съвета на Белия дом по въпросите на жените и момичетата завършва дискусията с думите: „Едва ли ще почиваме на лаврите си, докато не постигнем абсолютно равенство, а ние все още не сме го постигнали.“ [36]
Според феминистките възпитаването на момчетата да се стремят към мъжки черти като независимост и приключенски дух и насърчаването на момичетата да бъдат нежни, внимателни и семейно ориентирани не е нищо друго освен потисничество и сексистко неравенство. Съвременният феминизъм принуждава обществото към бъдеще без полове, като атакува психологическите характеристики на мъжете и жените, които характеризират съответния пол. Това има особено тежки последици за децата и младите хора, които са в периода на своето формиране.
В някои европейски страни все повече деца споделят, че имат чувството, че са се родили в чуждо тяло. През 2009 г. Службата за развитие на половата идентичност (Gender Identity Development Service – GIDS), базирана в Tavistock and Portman NHS Foundation Trust в Лондон, е получила 97 направления за промяна на пола. През 2017 г. GIDS получава повече от 2500 такива направления. [37]
В традиционните общества раждането и отглеждането на деца се смятат за свещен дълг на жените, отреден от божественото. В летописите и на Изток, и на Запад зад всеки герой стои велика майка. Феминизмът отхвърля тази традиция като патриархално потисничество и смята, че очакването жените да бъдат отговорни за отглеждането на децата си е основен пример за това потисничество. Съвременната феминистка литература изобилства с изобличения на майчинството и брачния живот като монотонни, скучни и непълноценни. Пристрастността на този мрачен възглед е очевидна, когато се разгледа личният живот на водещите феминистки, повечето от които са страдали от разбити връзки или неуспешни бракове, или са били бездетни.
Радикалните феминистки възгледи настояват, че „личното е политическо“ и разглеждат домашните конфликти като войни между половете. Някои смятат, че мъжете са паразити, които поробват телата и умовете на жените. Други описват децата като пречка за жените, които искат да разгърнат пълния си потенциал, и твърдят, че корените на потисничеството са в семейната структура. Съвременният феминизъм открито обявява, че целта му е да разруши традиционното семейство. Типични изявления са следните: „Да си домакиня е незаконна професия… Изборът да служиш и да бъдеш закрилян и да се ориентираш към това да създаваш семейство е избор, който не бива да съществува. Сърцевината на радикалния феминизъм е да промени това“ [38] и: „Не можем да унищожим неравенството между мъжете и жените, докато не унищожим брака“. [39]
Феминистките движения разрешават предполагаеми социални проблеми, като насърчават моралната дегенерация и разрушават човешките отношения в името на „освобождението“. Според Силвия Ан Хюлет, американска икономистка и специалист по въпросите на пола, съвременният феминизъм е основният фактор, допринасящ за разпространението на домакинствата с една майка, а разводът без вина е всъщност удобно средство за мъжете да изоставят своите отговорности. По ирония на съдбата атаката на феминизма срещу съществуващата семейна структура разрушава пристанището, което осигурява щастието и сигурността на повечето жени.
Лесният развод не е еманципирал жените. Проучване на Лондонското училище по икономика от 2009 г. установява, че 27% от разделените жени живеят под прага на бедността, докато доходите на мъжете обикновено се увеличават с над 30% след раздялата. [40] Комунизмът изобщо не се интересува от правата на жените; феминизмът е само инструмент за развращаване на човечеството.
в. Популяризиране на хомосексуалността с цел разрушаване на семейството
Мъжът и жената са създадени по божествено подобие и божественото е определило условията за човешкото съществуване. Всеки заслужава доброта и уважение, а истинското състрадание означава да се спазват божествено установените морални норми.
През последните десетилетия еднополовите бракове и други каузи, свързани с лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ), се насърчават агресивно в цялото западно общество. ЛГБТ движението е тясно свързано с комунизма още от времето, когато първите утописти започват да изтъкват практикуването на хомосексуализъм като човешко право. Тъй като комунистическото движение твърди, че еманципира хората от робството на традиционния морал, неговата идеология естествено призовава за права на ЛГБТ като част от програмата за „сексуално освобождение“. Много от привържениците на сексуалното освобождение, които твърдо подкрепят хомосексуализма, са комунисти или левичари. Обвързвайки правата на ЛГБТ със сексуалната свобода, и по този начин нормализирайки разпуснатостта като цяло, комунистите подкопават светостта на брака.
Комунизмът не се интересува искрено от правата на ЛГБТ общността. Той използва застъпничеството за правата на ЛГБТ като средство за постигане на собствената си цел – да разруши семейната структура.
Първата голяма организация за правата на хомосексуалистите в света е създадена през 1897 г. от членове на Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ), сред които е и Магнус Хиршфелд, съосновател на Научно-хуманитарния комитет, известен на немски език като Wissenschaftlich-humanitäres Komitee (WhK). Хиршфелд води публична кампания за декриминализиране на хомосексуалността.
Един от най-радикалните примери за сексуално освобождение в онази епоха следва Октомврийската революция на болшевиките през 1917 г. Съветската сексуална политика, която беше разгледана по-рано в тази глава, премахва законовите забрани за хомосексуални връзки, превръщайки Съветския съюз в най-либералната страна на земята по левичарските стандарти.
През 1924 г., вдъхновен от WhK на Хиршфелд, Хенри Гербер основава първата американска организация за правата на хомосексуалистите – Обществото за човешки права. Организацията се разпуска през следващата година, след като няколко от членовете ѝ са арестувани. През 1950 г. американският комунист и преподавател по марксизъм Хари Хей основава в резиденцията си в Лос Анджелис Обществото Mattachine. Организацията е първата влиятелна група за защита на правата на хомосексуалистите в Съединените щати. Тя издава свои собствени публикации и разширява дейността си в други градове. Хей се застъпва и за педофилията.
През 60-те години на ХХ век, заедно с вълната на сексуална либерализация и хипи движението, хомосексуалната кауза става публична. През 1971 г. NOW приема резолюция, в която признава, че „правата на лесбийките са основателна грижа на феминизма“.
През 1997 г. Африканският национален конгрес (АНК) в Южна Африка приема първата в света конституция, която признава хомосексуалността за човешко право. АНК, член на Социалистическия интернационал (бивш клон на вече несъществуващия Втори интернационал), последователно подкрепя хомосексуализма.
Комунистическата подкрепа на хомосексуализма допринася за развитието на редица нездрави състояния в тази общност. Проучване на изследователи от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ установява, че броят ХИВ позитивни хомосексуалисти през 2008 г. е между 59 и 75 пъти по-висок от този сред останалите мъже; броят на диагностицираните със сифилис е между 63 и 79 пъти по-висок от този на хетеросексуалното население. [41] Преди да бъдат направени пробиви в лечението на СПИН през 90-те години на ХХ век, средната продължителност на живота на хомосексуалистите е била с осем до двадесет и една години по-кратка от тази на средното население. [42]
г. Насърчаване на разводите и абортите
Преди 1969 г., когато щатите започват да узаконяват развода без вина, щатските закони в САЩ се основават на традиционните религиозни ценности. За да бъде разгледан един развод, се изисква основателна претенция за вина от страна на единия или двамата съпрузи. Западните религии учат, че бракът е установен от Бога. Стабилното семейство е от полза за съпруга, съпругата, децата и обществото като цяло. Поради тази причина църквата и щатските закони на САЩ подчертават важността на запазването на брака, освен при извънредни обстоятелства.
Но през 60-те години на ХХ век идеологията на Франкфуртската школа се разпространява в обществото. Традиционният брак е подложен на атаки, а най-голяма вреда му нанасят либерализмът и феминизмът. Либерализмът отхвърля божествената природа на брака, като свежда определението му до обществен договор между двама души, а феминизмът разглежда традиционното семейство като патриархален инструмент за потискане на жените. Разводът се пропагандира като освобождение на жената от потисничеството на нещастния брак или като път към вълнуващ живот, изпълнен с приключения. Този начин на мислене довежда до узаконяването на развода без вина, който позволява на всеки от съпрузите да разтрогне брака по каквато и да е причина.
Броят на разводите в САЩ нараства бързо през 70-те години на ХХ век и достига своя пик през 1981 г. За първи път в американската история повече бракове се прекратяват не поради смърт, а поради разногласия. Привържениците на сексуалното освобождение смятат, че сексът не трябва да бъде ограничаван от лимитите на брака, но тогава нежеланата бременност се явява като естествено препятствие при този начин на живот. Противозачатъчните средства могат да се окажат неуспешни, затова привържениците на неограничения секс се заемат с каузата за легализиране на абортите. В официалния доклад от Международната конференция на ООН по въпросите на населението и развитието, проведена през 1994 г. в Кайро, се посочва, че репродуктивното здраве „предполага хората да могат да водят задоволителен и безопасен полов живот, да имат възможност да се възпроизвеждат и да имат свободата да решават дали, кога и колко често да го правят“. [43]
По същото време феминистките въвеждат лозунга „Моето тяло – моите права“, за да докажат, че жените имат право да избират дали да родят или да убият нероденото си дете. Дебатът се разширява от разрешаване на абортите при специални обстоятелства до предоставяне на жените на правото да прекратяват човешкия живот поради лично неудобство.
Приемайки абортите, хората разрешават убийството на бебета и в същото време изоставят традиционното разбиране, че сексът е за създаване на потомство.
д. Насърчаване на самотното родителство чрез системата за социално подпомагане
В началото на 60-те само 5% от децата са родени от извънбрачни отношения. По онова време се подразбирало, че децата трябва да растат, познавайки биологичните си бащи.
Само половин век по-късно повече от една трета от ражданията са извънбрачни. [44] От 1965 г. до 2012 г. броят на семействата с един родител в Америка се е увеличил от 3,3 милиона на 13,2 милиона. [45] Въпреки че някои бащи остават ангажирани чрез съжителство или по-късно брак, по-голямата част от децата, родени от тези самотни майки, израстват без бащите си.
Бащите служат като модел за подражание на своите синове, като ги учат как да бъдат мъже и показват на дъщерите си какво е чувството да бъдат уважавани по начина, по който жените заслужават. Децата страдат много от липсата на баща. Изследванията показват, че децата, които растат без бащи, често страдат от ниско самочувствие. При тях е по-голяма вероятността да отпаднат от училище, да развият зависимости, да се присъединят към банди, да извършват престъпления или опит за самоубийство. По-голямата част от лишените от свобода младежи произхождат от домове без бащи. Ранният сексуален опит, бременността при тийнейджърите и разкрепостеността също са често срещани. Хората, които растат без бащи, са 40 пъти по-застрашени от извършване на сексуални престъпления, в сравнение с останалата част от населението. [46]
Институтът „Брукингс“ предлага три основни съвета за младите хора, които искат да избягат от бедността: Завършете гимназия, намерете си работа на пълен работен ден и изчакайте да навършите 21 години, за да се ожените и да имате деца. Според статистиката само 2% от американците, които отговарят на тези условия, живеят в бедност, а 75% се определят за средна класа. [47] С други думи, това е най-надеждният път към превръщането в отговорен възрастен човек, който живее здравословен и продуктивен живот.
Повечето самотни майки разчитат на държавна помощ. В доклад, публикуван от фондация „Херитидж“, са използвани подробни статистически данни, за да се покаже, че политиката на социално подпомагане, така силно подкрепяна от феминистките, всъщност насърчава създаването на домакинства на самотни майки, дори до степен да наказва двойките, които сключват брак, тъй като те имат право на по-малко помощи. [48] Правителството на практика е заменило бащата със социални помощи.
Политиките за социално подпомагане не са помогнали на семействата, живеещи в бедност. Вместо това те просто са подкрепили все по-нарастващия брой на самотни родители. Тъй като самите деца от такива семейства са склонни към бедност, резултатът е порочен кръг на нарастваща зависимост от държавната помощ. Точно това е целта на комунизма: контрол върху всеки аспект от живота на индивида.
е. Насърчаване на упадъчна култура
През 2000 г. 55% от американците на възраст между 25 и 34 години са женени, а 34% никога не са били женени. Към 2015 г. тези цифри почти са се обърнали – 40% са женени, а 53% никога не са се женили. Изследователите, проучващи тази тенденция в Тексаския университет в Остин, установяват, че младите хора в САЩ избягват брака, защото в съвременната култура сексът и бракът се смятат за нещо отделно. [49]
В тази деструктивна среда тенденцията е към случайни неангажиращи връзки; сексът няма нищо общо с привързаността, да не говорим за обвързване и отговорност. Още по-абсурдно е изобилието от нови сексуални ориентации, които сега се подхвърлят като модни изявления. Например в един момент опциите на потребителския профил на Facebook в Обединеното кралство включваха повече от седемдесет различни вида полова принадлежност. Ако младите хора дори не могат да определят дали са мъже или жени, как ще гледат на брака? Комунизмът използва законите и обществото, за да преработи напълно тези дадени от Бога понятия.
„Прелюбодеянието“ някога е бил отрицателен термин, отнасящ се до неморално сексуално поведение. Днес то е размито до „извънбрачни сексуални отношения“ или „съжителство“. В класическия роман от 1850 г. „Алената буква“ на Натаниел Хоторн главната героиня Хестър Прайн извършва прелюбодействие и се бори да се превъзпита чрез покаяние, но в днешното общество покаянието не е необходимо. Прелюбодейците могат гордо да се наслаждават на живота с високо вдигната глава. Някога целомъдрието е било добродетел както в източните, така и в западните култури, а днес то се приема като анахронична шега.
Отсъждането на хомосексуалността или сексуалния морал е забранено в условията на днешната политическа коректност. Единствената приемлива позиция е да се уважава „свободният избор“ на другите. Това е вярно не само във всекидневния живот, но и в цялата академична среда, в която моралът е откъснат от практическата реалност. Отклоненията и изродените неща са нормализирани. Тези, които се отдават на желанията си, не изпитват натиск или вина.
Западняците на възраст под петдесет години едва ли си спомнят за културата, в която почти всички деца израстваха с присъствието на биологичните си бащи. „Gay“ означаваше „щастлив“. Белите сватбени рокли олицетворяваха целомъдрието. Порнографското съдържание беше забранено по телевизията и радиото. Всичко това беше отменено само за шестдесет години.
5. Как Китайската комунистическа партия унищожава семействата
а. Разрушаване на семействата в името на равенството
Лозунгът на Мао Дзедун „Жените държат половината небе“ вече е навлязъл на Запад като модерен феминистки лозунг. Идеологията, че мъжете и жените са еднакви, насърчавана от Китайската комунистическа партия, по същество не се различава от западния феминизъм. На Запад „половата дискриминация“ се използва като оръжие за поддържане на състояние на „политическа коректност“. В Китай етикетът „мъжки шовинизъм“ се използва със сходен разрушителен ефект, макар на практика да се различава.
Равнопоставеността на половете, за която се застъпва западният феминизъм, изисква равенство на резултатите между мъжете и жените чрез мерки като равни квоти, финансови компенсации и занижени стандарти. В лозунга на ККП, че жените държат половината небе, се разбира, че от жените се очаква да покажат същите способности в същата работа, която се върши от техните колеги мъже. Онези, които се опитват да изпълняват задачи, за които са едва квалифицирани, и които „енергично популяризират основните социалистически ценности“, са възхвалявани като героини и са удостоявани със звания като носителка на Червеното знаме на 8 март.
Пропагандните плакати на ККП през 60-те и 70-те години обикновено изобразяват жените като физически здрави и силни, а Мао ентусиазирано призовава жените да насочат любовта си от грима към военните униформи. Минно дело, дърводобив, стоманодобив, сражения на бойното поле – всеки вид работа или роля са отворени за жените.
На 1 октомври 1966 г. People’s Daily публикува статия, озаглавена „И момичетата могат да колят прасета“. В него се описва осемнадесетгодишна жена, която се превръща в местна знаменитост, работейки като чирак в кланица. Изучаването на „Мисълта на Мао Дзедун“ ѝ помогнало да събере смелост и да заколи прасета. Тя казала: „Ако не можеш да убиеш дори прасе, как можеш да очакваш да убиеш врага?“ [50]
Въпреки че китайските жени „държат половината небе“, феминистките на Запад все още смятат, че равенството между половете в Китай липсва в много области. В Постоянния комитет на Политбюро на ККП, който в момента има седем членове, никога не е влизала жена. ККП се опасява, че включването на жена би насърчило социално движение, изискващо повече политически права, като например демокрация, което би представлявало фатална заплаха за тоталитарното управление на партията.
Поради подобни опасения партията също така се въздържа от публична подкрепа на хомосексуализма и заема относително неутрална позиция по въпроса. Понякога обаче партията тихо насърчава хомосексуализма в Китай, като използва влиянието на медиите и популярната култура. Медиите дискретно заменят разговорния израз „гей“ с „другарче“ – термин с по-положителна конотация. През 2001 г. Китайското дружество по психиатрия изважда хомосексуалността от списъка си с психични разстройства. През 2009 г. ККП одобрява провеждането на първата Шанхайска Прайд седмица.
Подходите може да са различни, но комунистическият призрак навсякъде преследва една и съща цел: да премахне традиционния идеал за добра съпруга и любяща майка, да принуди жените да изоставят нежния си характер и да разруши хармонията между мъжете и жените, която е необходима за създаването на балансирано семейство и възпитанието на добре адаптирани деца.
б. Настройване на съпрузите един срещу друг
Традиционните китайски ценности се основават на семейния морал. Дяволът знае, че най-ефективният начин да подкопае традиционните ценности е да започне със саботиране на човешките отношения. В непрекъснатите политически борби, водени от ККП, членовете на семействата се донасят един другиго на властите в луда конкуренция за по-добър политически статус. Предавайки най-близките си, те могат да демонстрират по-твърда, по-лоялна позиция в полза на партийната ортодоксалност.
През декември 1966 г. секретарят на Мао Ху Цяому е завлечен в Пекинския институт за желязо и стомана, където собствената му дъщеря излиза на подиум и крещи: „Размажете кучешката глава на Ху Цяому!“. И въпреки че тя не взима участие, други го раняват. Приблизително по същото време червените гвардейци откриват едно „капиталистическо“ семейство в подрайона Дунси на Пекин. Гвардейците пребиват родителите почти до смърт, след което карат сина на средна възраст да разбие черепа на баща си с дъмбели. След това момчето полудява. [51]
Осъдените от партията като „класови врагове“ често се отричат от семействата си, за да ги предпазят от обвинения. Дори „класовите врагове“, които се самоубиват, трябвало първо да прекъснат семейните си връзки, за да не преследва ККП техните роднини след това. Например, когато литературният теоретик Йе Икун е преследван и доведен до самоубийство по време на Културната революция, прощалното му писмо гласи: „Занапред единственото, което се изисква от вас, е решително да слушате думите на Партията, да отстоявате твърдо позицията на Партията, постепенно да признаете греховете ми, да разпалвате омраза срещу мен и непоколебимо да прекъснете семейните ни връзки.“ [52]
В съвременната епоха преследването на духовната практика Фалун Гонг е най-мащабната политическа кампания, предприета от ККП. Често срещана стратегия, която властите използват срещу практикуващите Фалун Гонг, е да принуждават членовете на техните семейства да подпомагат преследването. ККП налага административен тормоз, финансови санкции и други форми на сплашване и въздействие върху членовете на семействата, за да ги накара да окажат натиск върху практикуващите да се откажат от вярата си. ККП обвинява жертвите на преследване, че техните семейства са подложени на тормоз, като твърди, че тормозът продължава само защото практикуващият отказва да направи компромис с убежденията си. Много от практикуващите Фалун Гонг са разведени или изоставени от близките си поради тази форма на преследване. Безброй семейства са били разкъсани от кампанията на партията.
в. Използване на принудителния аборт за контрол на населението
Малко след като западните феминистки успяват да се преборят за легализирането на абортите, жените в Китайската народна република са подложени на задължителни аборти, наложени им от политиката на ККП за семейно планиране. Масовото убийство на неродени довежда до безпрецедентна хуманитарна и социална катастрофа.
ККП следва марксисткия материализъм и смята, че раждането на деца е форма на производство, което не се различава от стоманолеярството или земеделието например. От това следва, че философията на икономическото планиране трябва да обхване и семейството. Мао казва: „Човечеството трябва да се контролира и да се прилага планиран растеж. Понякога може да се увеличи малко, а понякога трябва да се спре“. [53]
През 80-те години на ХХ век китайският режим започва да налага политиката на едно дете с крайни и брутални мерки, демонстрирани с лозунги, развявани из цялата страна: „Ако един човек наруши закона, цялото село ще бъде стерилизирано“; „Роди първото, завържи си тръбите след второто, изскубни третото и четвъртото!“ (Вариация на този лозунг е също: „Убий, убий, убий третия и четвъртия“); „Предпочитаме да видим поток от кръв, отколкото прекалено много раждания“; и „Десет гроба повече е по-добре от един допълнителен живот“. Такива кръвожадни реплики са повсеместно разпространявани в цял Китай.
Националната комисия по здравеопазване и семейно планиране използва тежки глоби, грабежи, разрушаване на жилища, нападения, задържане и други подобни наказания, за да се справи с нарушенията на политиката за едно дете. На някои места служителите по семейно планиране удавяли бебета, като ги хвърляли в оризови полета. Дори неродени бебета, в последните седмици от бременността са били абортирани.
През 2013 г. здравното министерство на режима публикува данни, според които от 1971 г. насам в Китай са извършени най-малко 336 милиона аборта. Политиката за едно дете започва през 1979 г., което означава, че за повече от тридесетте години на нейното съществуване по няколко милиона неродени деца са били убивани от ККП всяка година.
Една от най-сериозните последици от политиката на едно дете в Китай е непропорционално големият брой абортирани или изоставени бебета от женски пол, което води до сериозен дисбаланс в съотношението между мъжете и жените на възраст под четиридесет години. Поради недостига на жени се смята, че до 2020 г. около тридесет милиона млади мъже няма да могат да се оженят за жена в детеродна възраст.
Създаденият от човека дисбаланс между половете в Китай е предизвикал сериозни социални проблеми, като например увеличаване на сексуалните посегателства и проституцията, комерсиализираните бракове и трафика на жени.
6. Последствията от посегателството на Комунизма върху семейството
Маркс и други комунисти използват явления като прелюбодеяние, проституция и извънбрачни деца, за да подкрепят своите антибрачни и антисемейни теории – сякаш съществуването на такива пороци означава, че преобладаващите социални норми са лицемерни и порочни.
Постепенната деградация на морала, започнала през викторианската епоха, ерозира свещената институция на брака и отдалечава хората от божествените учения. Комунистите призовават жените да нарушават брачните си клетви в името на предполагаемото си лично щастие, но резултатът е точно обратният.
„Решението“ на комунизма за потисничеството и неравенството се свежда единствено до свличане на стандартите на човешкия морал до адски дълбочини. Той превръща поведението, някога всеобщо осъждано като грозно и непростимо, в нова норма. В „равенството“ на комунизма всички вървят към една и съща съдба – унищожение.
Призракът на комунизма създаде погрешното убеждение, че грехът не е причинен от деградацията на морала, а от социалното потисничество. Това накара хората да търсят изход чрез обръщане на гръб на традицията и отдалечаване от божественото. Той използва красивата реторика на свободата и освобождението, за да пропагандира феминизма, хомосексуализма и сексуалните извращения. Жените са лишени от достойнство, мъжете – от отговорност, а светостта на семейството е потъпкана, което превръща днешните деца в играчки на дявола.
Напред към Осма глава 8 ( I част)
Препратки
21. Betty Friedan, The Feminine Mystique (New York: W.W. Norton & Company, 1963).
22. Joanne Boucher, “Betty Friedan and the Radical Past of Liberal Feminism,” New Politics, vol. 9, no.3 (Summer 2003).
23. David Horowitz, “Betty Friedan’s Secret Communist Past,” Salon, January 19, 1999, https://www.salon.com/1999/01/18/nc_18horo.
24. Kate Weigand, Red Feminism: American Communism and the Making of Women’s Liberation (Baltimore, MD, and London: The Johns Hopkins University Press, 2002).
25. Ibid.
26. Simone de Beauvoir, The Second Sex, trans. Constance Borde and Sheila Malovany-Chevallier (New York: Vintage Books, 2011).
27. Lawrence Summers, “Harvard President Summers’ Remarks About Women in Science, Engineering,” PBS NewsHour, February 22, 2005, https://www.pbs.org/newshour/science/science-jan-june05-summersremarks_2-22.
28. Alan Finder, “Harvard Will Spend $50 Million to Make Faculty More Diverse,” The New York Times, May 17, 2005, https://www.nytimes.com/2005/05/17/education/harvard-will-spend-50-million-to-make-faculty-more-diverse.html.
29. C. P. Benbow and J. C. Stanley, “Sex Differences in Mathematical Ability: Fact or Artifact?” Science, 210, issue 4475 (December 1980): 1262–1264, https://science.sciencemag.org/content/210/4475/1262.
30. C. P. Benbow, “Sex Differences in Ability in Intellectually Talented Preadolescents: Their Nature, Effects, and Possible Causes,” Behavioral and Brain Sciences 11, no. 2 (June 1988): 169–183. https://www.cambridge.org/core/journals/behavioral-and-brain-sciences/article/sex-differences-in-mathematical-reasoning-ability-in-intellectually-talented-preadolescents-their-nature-effects-and-possible-causes/C0BC8628A056CB9B38A3464D2DF5FA44.
31. C. P. Benbow et al, “Sex Differences in Mathematical Reasoning Ability at Age 13: Their Status 20 Years Later,” Psychological Science 11, no. 6 (November 2000): 474-480, https://my.vanderbilt.edu/smpy/files/2013/02/SexDiffs.pdf.
32. Alexis de Tocqueville, as quoted in Friedrich A. Hayek, The Road to Serfdom (London: Profile Books, 2005), 47.
33. Susan Edelman, “Woman to Become NY Firefighter Despite Failing Crucial Fitness Test,” The New York Post, May 3, 2015. https://nypost.com/2015/05/03/woman-to-become-ny-firefighter-despite-failing-crucial-fitness-test.
34. Una Butorac, “These Female Firefighters Don’t Want a Gender Quota System,” Special Broadcasting Service, March 24, 2017, https://www.sbs.com.au/news/the-feed/these-female-firefighters-don-t-want-a-gender-quota-system.
35. Commonwealth Court of Pennsylvania, Commonwealth of Pennsylvania by Israel Packel, Attorney General, v. Pennsylvania Interscholastic Athletic Association, 334A.2d 839, 18 Pa. Commw. 45 (March 19, 1975).
36. Christina Hoff Sommers, The War Against Boys: How Misguided Feminism Is Harming Our Young Men (New York: Simon & Schuster, 2001).
37. Jamie Doward, “‘Take These Children Seriously’: NHS Clinic in the Eye of Trans Rights Storm,” The Guardian, November 18, 2017, https://www.theguardian.com/society/2017/nov/19/nhs-clinic-trans-rights-storm-gender-identity-specialist-centre-transgender.
38. Vivian Gornick, as quoted in The Daily Illini, University of Illinois, April 25, 1981.
39. Robin Morgan, ed., Sisterhood Is Powerful: An Anthology of Writings From the Women’s Liberation Movement (New York: Vintage Books, 1970), 537.
40. Darlena Cunha, “The Divorce Gap,” The Atlantic, April 28, 2016, https://www.theatlantic.com/business/archive/2016/04/the-divorce-gap/480333.
41. David W. Purcell et al., “Estimating the Population Size of Men Who Have Sex with Men in the United States to Obtain HIV and Syphilis Rates,” Open AIDS Journal 6 (September 2012): 98–107, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3462414.
42. R. S. Hogg et al., “Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men,” International Journal of Epidemiology 26, no. 3 (June 1997): 657–661.
43. United Nations, “Programme of Action
of the International Conference on Population and Development,” The International Conference on Population and Development (ICPD)
in Cairo, Egypt (New York: United Nations, 1995), 59, https://www.un.org/en/development/desa/population/events/pdf/expert/27/Supporting
Documents/A_CONF.171_13_Rev.1.pdf.
44. The Vice Chairman’s Staff of the Joint Economic Committee at the Request of Senator Mike Lee, “Love, Marriage, and the Baby Carriage: The Rise in Unwed Childbearing,” Social Capital Project no. 3–17 (December 2017), https://www.lee.senate.gov/public/_cache/files/3a6e738b-305b-4553-b03b-3c71382f102c/love-marriage-and-the-baby-carriage.pdf.
45. Robert Rector, “How Welfare Undermines Marriage and What to Do About It,” The Heritage Foundation, November 17, 2014, https://www.heritage.org/welfare/report/how-welfare-undermines-marriage-and-what-do-about-it.
46. Phyllis Schlafly, Who Killed The American Family? (Washington, DC: WND Books, 2014), chap. 1.
47. Ron Haskins, “Three Simple Rules Poor Teens Should Follow to Join the Middle Class,” Brookings Institution, March 13, 2013, https://www.brookings.edu/opinions/three-simple-rules-poor-teens-should-follow-to-join-the-middle-class.
48. Rector, “How Welfare Undermines.”
49. Mark Regnerus, “Cheap Sex and the Decline of Marriage,” The Wall Street Journal, September 29, 2017, https://www.wsj.com/articles/cheap-sex-and-the-decline-of-marriage-1506690454.
50. Yang Meiling 杨美玲, “Guniang ye neng xuehui sha zhu” 姑娘也能学会杀猪 [“Girls Can Slaughter Pigs Too”], People’s Daily, October 1, 1966.
51. Yu Luowen 遇罗文, Wo jia: wo de gege Yu Luoke 我家：我的哥哥遇罗克 [My Family: My Brother Yu Luoke], (Beijing: World Chinese Publishing Co., Ltd, 2016).
52. Ye, Zhou 葉舟, “Ye Yuqin de zuihou shinian” 葉以群的最後十年 [“The Last Decade of Ye Yiqun”], Wenhui Monthly, no. 12 (1989).
53. Pang Xianzhi 逄先知 and Jin Chongji 金冲及, Mao Zedong zhuan (1949–1976) 毛泽东传(1949–1976) [Biography of Mao Zedong (1949–1976)] (Beijing: Central Party Literature Press, 2003).
