Коментар
Светът отново отваря границите си. Дори сините щати на САЩ премахват задължителните противоепидемични мерки. Но дали това е повод за оптимизъм? Може би малък, но не много сигурен.
Това, което виждаме в момента в Отава, разкрива дълбочината на хегемонията на системата, в която живеем – същата тази система, която наложи локдауни, която ни задължи да носим маски и да се ваксинираме, сега замразява сметките ни и на практика е способна да остави цели семейства да гладуват.
Това е икономическа война.
До миналата година това би се счело за дива конспиративна теория. Но днес вече е явно, че това е посоката, в която тръгват все повече правителства. През последната седмица виждаме примери.
Тираджиите в Канада използваха платформата за набиране на средства GoFundMe и събраха дарения в размер на 9 млн. долара. Изведнъж от платформата заявиха, че няма да отпуснат средствата, докато не получат от шофьорите ясен план за разходването им.
Много от нас надушиха измамата и няколко дни по-късно, без особена изненада, от GoFundMe съобщиха, че вместо да дадат парите на шофьорите, ще ги разпределят за други благотворителни каузи. С други думи – решиха да им отнемат парите. Това възмути много хора, включително и Илън Мъск (който нарече платформата „професионални крадци“ бел. ред.), и интернет избухна в ярост. В този момент от платформата решиха да върнат парите на дарителите.
След това шофьорите решиха да използват GiveSendGo – платформа, която изглежда по-надеждна, независима и която им обеща, че събраните средства ще стигнат до тях. Без никаква реклама, единствено благодарение на нецензурираните платформи, където хората си обменят информация, новият метод събра дори повече пари.
Но историята изобщо не приключва така. На платформата за набиране на средства беше нанесена кибер атака и тя затвори уебсайта си, поради съображения за сигурност. Личните данни на дарителите изтекоха и станаха достояние на правителството, а впоследствие и на Canadian Broadcast Company, която започна да ги търси под претекста, че отразява историята на дарителската кампания.
Това беше явен опит за сплашване.
Министърът на финансите се намеси и обяви, че всеки, който участва в кампаннията по набиране на средства за шофьорите, се ангажира в нелегална дейност – и по-специално в тероризъм.
Министърът на правосъдието на Трюдо стигна дори по-далеч, като нарече движението за събиране на средства „про-Тръмп“ и заяви, че всеки, който е дарил по-големи суми рискува сметките му да бъдат замразени.
И това вече е факт: канадското правителство започна да замразява банкови сметки и да конфискува авоари въз основа само на политическите възгледи или благотворителните дейности на притежателите им. В разгара на всичко това Трюдо обяви извънредни правомощия, които позволяват на правителството да направи това с всеки, който не спазва правилата, без каквато и да е съдебна заповед.
Следващата стъпка в тази изумителна драма беше криптовалутата. Платформата TallyCoin по някакъв начин и почти магично се справи с всички правила за съответствие и се превърна във възможност за групово финансиране, което да заобиколи банките (стига да не конвертирате криптовалутата си в долари).
Платформата набързо събра 1 млн. долара за шофьорите на камиони. Това беше инициирано от група шофьори на камиони, които наричат себе си HonkHonkHodl. Това, разбира се, означава „дръжте криптото, не продавайте“.
Почти веднага Кралската канадска конна полиция (канадското ФБР) поиска от много криптоборси незабавно да бъдат докладвани всички преминаващи през тях активи, предназначени за дарения на шофьорите на камиони. В същото време започнаха арестите на шофьори.
Да, всички тези действия са очевидно политически, тоталитарни и разчитат основно на контрола върху парите и финансите, за да подкрепят властта на режима и да смажат политическата опозиция.
Седмици наред се опасявах, че Трюдо ще предприеме действия тип площад „Тиенанмън“. Това беше стратегията, използвана в Китай през 1989 г., за да се предотврати сривът на режима, както се случи в Източна Европа и бившата Съветска империя. За известно време изглеждаше, че режимите могат да бъдат свалени, ако по улиците се съберат достатъчно хора. Но Китай демонстрира обратното: стрелбата, танковете и арестите на ключови лидери често са достатъчни, за да се укрепи контролът.
Но акция от типа „Тиенанмън“ днес приема малко по-различна форма. Финансовите посредници са длъжни да изпълняват нарежданията на държавата, така че всеки бунт може да бъде потушен само с няколко клика. Активите ви биват замразени, след това присвоени и вие оставате без работа и каквито и да е финансови средства. Затворите дори не са необходими.
Да, криптовалутите могат да помогнат за заобикаляне на системата, но все още трябва да се справят с няколко сериозни бариери: 1) борсите за търговия с крипто са принудени да спазват стриктни регулации , 2) за да си закупите криптовалута, тряба да декларирате личните си данни и 3) системите за обмен от крипто към фиатни пари са силно регулирани, трудно достъпни и скъпи. Нищо от това не е по вина на криптовалутите. Това е грешка на прехода.
И на всичкото отгоре думата, която почти не чуваме в цялата тази история е „ковид“. Проблемът никога не е бил вирусът. Светът само преминава покрай него, сдобивайки се с огромна и ужасяваща държавна машина, появила се под прикритието на общественото здраве – принцип, който по странен начин мутира в друг приоритет: политическото здраве.
От 2013 г. насам пиша за възможността за създаване на децентрализирана финансова система. В началото това изглеждаше като прекрасен идеал. Някой ден обаче със сигурност ще стигнем дотам, под една или друга форма. Но преходът става все по-труден заради държавните органи, които се опитват да използват съществуващата си регулаторна власт върху конвенционалните пари и регулираните борси, за да въведат система за социален кредит в китайски стил.
Дори не мога да повярвам, че току-що написах тези изречения, които досега чувах само от много крайни конспиратори. Но крайността се превърна във фундамент. Всеки, който не е обърнал внимание на конспиративните теории през последната година, не е успял да предвиди голяма част от новините.
Много мъдреци в историята ни са забелязали, че основното средство, което силните държави използват, за да завладяват и да запазват контрола си, са парите. Оръжията помагат. Престижът помага. Но в крайна сметка това, което държи хората в робство, е контролът върху парите им.
До неотдавна криптовалутата беше само за маниаци. Сега тя е шансът на работническата класа да не бъде заличена от хегемонистичната финансова структура на управляващата класа. Работническата революция поема по път, различен от този, който някой през XIX век би могъл да си представи: от дизела, през криптото към свободата.
Или поне можем да се надяваме.
Джефри Тъкър е основател и президент на „Институт Браунстоун“ – нестопанска организация за социални, здравни и икономически изследвания. Той е автор на пет книги, сред които „Десен колективизъм: „Другата заплаха за свободата“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
