Едно ново поколение вече не вярва в Китай
Коментар
Отчаянието е могъща сила. Това е пълната загуба на надежда. Без надежда животът няма смисъл и няма причина да продължавa. Именно натам Китайската комунистическа партия (ККП) води новото поколение на Китай.
Или, както те наричат себе си – „Последното поколение“.
Млади и безнадеждни
Този текст е нещо повече от лекомислен отклик на млад мъж, отчаян от тоталитарните затвори, надзора и намесата на държавата в живота му. Когато полицаите му казват, че неговото отношение и липса на съдействие за настаняване в карантинен лагер ще засегнат (негативно) семейството му за три поредни поколения, мъжът отговаря: „Това е последното поколение“.
Отговорът „последното поколение“ резонира с младежта на Китай, която не вижда почти нищо, на което да се надява в живота си. Той бързо се превръща в „хаштаг“ за социалните медии в цялата страна, позволявайки на младите хора лесно да изразят собственото си отчаяние от живота под драконовото управление на ККП, която блокира градове като Шанхай и много други, изолирайки десетки милиони млади китайци.
Накратко, отговорът е породен от отчаяние и разочарование от живота в съвременен Китай. Несъмнено положението на младите е достойно за съчувствие.
„Културата 996“ – експлоатирането на едно поколение
Днес поколението китайци, които са в 20-те и 30-те си години, са единствени деца на родителите си вследствие на продължилата десетилетия политика на ККП за едно дете. Може да са женени и да се грижат за родителите си, но много от тях не са, а живеят сами. Често нямат деца и вероятно са собственици на апартамент, чиято стойност е спаднала поради пазарни манипулации от страна на държавата. Много от тях не могат да си позволят свой апартамент, мъчейки се да пестят само за да оцелеят.
Работата им, ако имат такава, е продължителна и тежка. Тези хора работят в сферата на високите технологии, което им оставя малко свободно време. Този нов начин на живот в Китай е цинично определен като „Културата 996“, при която млади работници с висше образование работят от 9 до 21 ч. шест дни в седмицата.
Въпреки че оплакванията от този начин на живот са често срещани в социалните медии и предизвикват национална дискусия в Китай, той е изцяло поддържан от висшите слоеве на бизнеса и политическата власт в продължение на десетилетия. Неотдавна бяха направени промени в закона, целящи да овладеят това съвременно явление на високотехнологична трудова експлоатация, но на практика положението остава същото.
Тази експлоатация и „Културата 996“ служат, разбира се, на държавата, която печели както от производителността на младото поколение, така и от факта, че хората са твърде уморени, за да правят друго.
Национална криза в областта на психичното здраве
Наред с това, в периода на пандемията властите станаха прекалено агресивни и всемогъщи. Честото тестване, инвазивното наблюдение на полицията, постоянният тормоз и инструкции по високоговорителите и липсата на комуникация с връстници повлияха на психиката на цяло едно поколение.
Днешната младеж е свидетел как от световен лидер в индустрията и контрола над пандемиите, страната се превръща в глобален паразит с тоталитарно правителство, имащо пълен контрол над тях.
Резултатът е национална криза на психичното здраве, която правителството не може дори да разпознае, а още по-малко да разреши. Тя се характеризира с масово разочарование и апатия.
Бягайте за живота си – извън Китай
В резултат сред младите хора се появява нова тенденция, позната като „runxue“ или „философия на бягството“. Нейното съдържание е колкото просто, толкова и страшно – тя призовава младите хора да бягат от Китай, за да намерят по-добър и по-сигурен живот.
Тази нова философия е също толкова разбираема, колкото и идеята за „последното поколение“. В края на краищата, младите хора се нуждаят от възможност да опитват нови неща, да разперят криле, да се провалят и след това да се въздигат отново без задушаващия и постоянен натиск на комунистическия ботуш на режима, стъпил на врата им и без присъствието на партията в съзнанието им.
От гледна точка на поведението, младото поколение не прилича на никое друго, което Китай е виждал. По време на политиката за едно дете например, мнозина са искали да имат повече деца, а държавата извършва принудителни аборти, за да наложи тази политика.
Днес много млади китайци отказват да имат деца. Според проучване две трети от жените на възраст между 18 и 31 години са избрали да нямат деца.
„Да не раждам деца в тази страна, на тази земя, ще бъде най-благородното дело, което бих могла да извърша“, пише потребителка на Weibo (китайска социална платформа) под хаштага #thelastgeneration. Коментарът ѝ е цензуриран.
Друг споделя: „Като обикновени хора, които нямат право на лично достойнство, нашите репродуктивни органи ще бъдат последното ни право на избор“.
Дистопично настояще и бъдеще
Дори при наличието на държавни данъчни и финансови стимули, насърчаващи младите хора да имат до три деца, идеята за раждане на дете в дистопията, която представлява съвременен Китай, не е привлекателна за поколението, от което зависи успеха на тази политика.
Както може да се очаква, застаряващото население с раждаемост под нивото на възпроизводство, не вещае нищо добро за бъдещето на Китай и ККП. Това, разбира се, е отделна тема, но е достатъчно да се отбележи, че политиката на ККП през последните няколко десетилетия е създала поколенческа и обществена пустош, чиито последици започват да се отчитат в партията едва сега.
Разбира се, ККП се справя с това опустошително и дълбоко вкоренено настроение сред младите по същия начин, по който подхожда към всички проблеми, с които се сблъсква – като потиска обществената дискусия.
Естествено, „последното поколение“ вече е цензурирано в китайските социални платформи. Навярно убеждението на ККП е, че след като не може да бъде видян или изразен в социалните платформи или в която и да е друга медия, проблемът е решен. Партията може уверено и официално да заяви, че сред младите хора вече няма отчаяние.
Само че, разбира се, сред младото поколение има такова. То е породено от – или поне най-много се асоциира с – обширната и жестока локдаун политика на ККП. Нещо повече, това дълбоко отчаяние е широко разпространено. Репресиите срещу бизнеса, забраните и срива на икономиката само направиха Китай по-непривлекателен за живеене, а държавата – по-заплашителна и агресивна към народа си.
В началото на 90-те години на миналия век, когато Китай се издига бързо, обещанието за материално богатство е в устата на китайските лидери и в съзнанието на младото поколение. Една популярна поговорка по онова време гласи: „По-скоро бих плакал в BMW, отколкото да съм щастлив на колело“.
Днес голяма част от младото поколение на Китай е отвъд сълзите, може би и безвъзвратно сломено от жестокото си правителство. Младите отказват да признаят този начин на живот, като в знак на бунт спират да раждат деца.
Това е многостранен проблем, за който ККП не проявява никаква емпатия и няма реални решения.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“